За кого работи Пригожин?

Налице са признаци, че управляващата върхушка в Русия е изправена пред дълбока военно-политическа криза.

Във фокуса на ускоряващите се събития особена роля заема Евгений Пригожин – официално само „директор“ на Частната военна компания „Вагнер“.

Неговата брутална, все по-безпощадна критика и нападки срещу Генералния щаб на Руските въоръжени сили и срещу Министерството на отбраната на Русия са адресирани вече и срещу представители на администрацията на президента и пряко засягат Путин.

Изтъкнатият руски общественик и борец срещу Путин и путинизма Андрей Пионтковский излага следния анализ на "феномена" Пригожин.

Пригожин се появи като публична личност след първите съкрушителни поражения на Русия при Киев, в Сумска и в Черниговска области.

Във всяко „фашистко общество“ в тези условия възникна въпросът - кой е виновен: „фюрерът“ или „бездарните генерали“, които са „провалили“ блестящия замисъл на „вожда“?

Още в края на март миналата година Путин „сне намордниците“ от Пригожин и от чеченския лидер Рамзан Кадиров за безпрецедентни в условията на война нападки срещу военния връх. С обвинения за „корупция“, за „тъпоумие“, за сриване подготовката на армията и за „бездарно“ ръководство на „Специалната военна операция“ в Украйна.

Исканията на Пригожин бяха тези „предатели“ да бъдат арестувани, „да им откъснат пагоните“, „боси“ и като обикновени редници да бъдат изпратени на фронта с „Калашници“ да „изкупят вината си“.

Колкото повече нападките на Пригожин ставаха по-брутални, толкова повече неотменимият принцип на единоначалието, като гръбнак за изграждането и за управлението на армията, беше цинично потъпкван публично.

Тази странна обстановка пораждаше няколко въпроса:

Ако обвиненията срещу началника на ГЩ и срещу министъра на отбраната са основателни, защо все още не са арестувани и наказани?

Ако не са - и те продължават да управляват „войната“, защо „военният метежник“ Пригожин не е арестуван или дори ликвидиран?

Ако генерал Герасимов и министър Шойгу наистина са такива „мерзавци“ и „предатели“ – как гледа на тях върховният главнокомандващ – президентът Путин? Има ли той вина, макар и частична, за всички поражения след провала на замисъла за „блиц крига“ в Украйна?

През последните дни ескалиращото, публично и в най-груба форма разобличаване „бездарността“ на замисъла за провеждане на „Специалната военна операция“ и нейното ръководство - не подкрепя тезата, че зад Пригожин все още „стои Путин“. Създава се впечатление, че съществува влиятелна група в руското ръководство, личности, които притежават силови и финансови ресурс и са възприели извода, който е очевиден за всеки военен наблюдател - че войната е изгубена.

Не става дума за „световната война“, която беше обявена срещу Запада. Когато най-официално от позициите на Министерството на външните работи на Русия през декември 2022 г. беше заявен ултиматум: „НАТО - обирайте си парцалите и изчезвайте в границите от преди 1997 г.“ (преди първото разширяване на блока в Централна Европа).

Войната, която води в момента Путин е с много по-ограничени цели. Сега Путин се бори да наложи на Украйна „Корейския модел“ за подялба и по този начин да спаси властта си. Но е все по-очевидно, че и тази война е загубена.

Маниакалните идеи за „нова Ялта“ и за „световно господство“ отстъпват място на по-приземени цели. Да се съхрани властта и огромното лично богатство и собственост и в условията, когато Русия търпи поражение на фронта.

Най-вероятно обединяваща роля сред групата „реалисти“, които залагат вече не на съхраняването на лидерството на Путин, а на собствените си властови позиции след завършването на войната - заема Юрий Ковалчук. Като най-образованият и най-интелигентният сред най-близкия кръг на Путин. Негов личен „банкер“ и идеологически и геополитически „гуру“.

Вероятно за Юрий Ковалчук осъзнаването на предстоящото поражение е и лична трагедия, защото именно той, от позициите на най-доверен „душеприказник“ внуши на Путин идеята, че с ядрен шантаж Русия може да неутрализира военното и икономическото могъщество на Запада. И да наложи волята си за господство над Украйна, в това число и чрез брутална агресия. И като резултат - Западът да бъде „премахнат от световната история“.

Може да се счита, че именно Ковальчук скрепява „колектива“, чиято воля осъществява понастоящем Пригожин. А „колективът“ залага на досегашните „особени“ отношения на Пригожин с Путин.

Пригожин е необходим, защото освен личности като Ковальчук за осъществяването на замисъла са необходими „по-институционални фигури“. Овластени да отдават заповеди на силовите структури.

И може да се констатира, че с активното участие на Пригожин, операцията за съхраняването на властта в условията на военно поражение вече навлиза в практическа фаза.

Пригожин открито настоява Путин да „обезглави“ сегашния военен връх. Да назначи за министър на отбраната генерал-полковник Мизинцев, а за началник на ГЩ генерал-полковник Суровикин.

Това въвлича в замисъла „за оцеляване в условията на поражение на фронта“ много високи, статусни фигури.

Генерал Мизинцев, след като министър Шойгу го отстрани от поста заместник-министър на отбраната по тила по обвинения в корупция, беше приет от Пригожин като негов личен заместник в структурите на Частната военна компания „Вагнер“.

Именно с „протекцията“ и заради близостта на Пригожин с генерал Суровикин, последният получи, макар и за кратко, поста командващ на силите в Специалната военна операция, а сега е заместник на началника на ГЩ и остава командващ на Въздушно-космически сили на Русия.

Тоест Пригожин не само брутално и цинично напада сегашния военен връх, но е и трансмисията, която цели да наложи предстоящи след евентуално ново поражение на фронта в Украйна, висши кадрови промени в системата на отбраната.

Целият патос на Пригожин е насочен срещу сегашното ръководство на армията, защото на вероятните „заговорници“ са необходими свои хора, които да подкрепят запазването на властта им в сегашния критичен момент на фронта. А за целта армията разполага със специфичен и особено ефективен инструмент – „силите за провеждане на специални операции“ и особено подразделенията със специално назначение на Главното (разузнавателно) управление на ГЩ.

Може да се предполага, че централна роля в целия този замисъл не играе Юрий Ковалчук, а „сили в недрата на Федералната служба за безопасност“. Не непременно секретарят на Съвета за национална сигурност Николай Патрушев, който формално осъществява обща координация в дейността на специалните служби.

Той безспорно е в течение на всички тези развития, но личните му амбиции, колкото и илюзорни, са да наложи сина си Дмитрий Патрушев (понастоящем министър на селското стопанство) за кандидат за поста на Путин. Пречат му и геополитическите му „увлечения“ в последно време.

Той доказва, че САЩ подкрепят Украйна защото предстои гигантско изригване на вулана Йелоустоун, който ще унищожи живота в Северна Америка и САЩ целят унищожаването на Русия като държава, за да могат „да се преселят в Сибир“.

За Патрушев обаче остава критичната задача да гарантира „неутралитет“ и „ненамеса“ на САЩ по отношение на предстоящите „трансформации“ в Русия, отбелязва Андрей Пионтковский.

Руският блогър -„милионник“ Марк Фейгин отделя специално внимание на неотдавнашното пространно телевизионно интервю на Пригожин, което и по съдържание, и по форма, според Фейгин, е замислено като „политически манифест“.

В интервюто Пригожин напада отново досегашните си адресати – „враговете“ във военния връх, но се опитва да поднесе това с някакъв идеологически смисъл.

Новото е, че Пригожин цели да влезе в пряк диалог с обикновения жител в Русия. И това предизвиква отклик.

Като напълно „извънсистемен“ субект досега, без никакъв „бекграунд“ във властта Пригожин цели да се позиционира и като фактор на политическия небосклон.

Но има голямо „но“.

Човек излежал деветгодишна присъда, от еврейски произход, никога не работил в администрации, криминален бизнесмен, получил личното доверие на Путин да разгърне мошеническа фирма за кетъринг в армията, основател и ръководител на незаконна паравоенна организация, с такава биография Пригожин никога не би могъл да бъде приет като свой от апарата на властта.

За администрацията на президента, за военния връх той винаги ще бъде „чужд“. За сегашния елит, той никога не може да бъде приемлив като публична фигура.

Пригожин не може да измени своето минало, но напълно е в състояние да извоюва ново, различно бъдеще. И тази промяна „зрее“ именно в условията на агресията в Украйна.

Без реални военни успехи, именно на фронта Пригожин извоюва политически капитал. Каквито и да са, „подвизите“ на Пригожин на фронта, те са убедителни в очите на Путин и за руските пропагандисти.

Сега Пригожин се обръща към друг адресат - руския народ. И масата все по-широко го възприема „като свой“. Не само заради за ненормативната лексика, нещо обикновено в битовите комуникации. Пригожин апелира към ясни и разбираеми чувства. Към тези, които се считат незачетени и унизени.

Формално Пригожин заявява „законопослушност“, но призовава „да се въведе ред“.

Засега Пригожин все още не противопоставя до крайност този свой „политически капитал“ на Путин. Властовите инстанции обаче му нямат доверие. Те се страхуват от него заради несистемното му поведение и непредсказуемост.

За Пригожин има само един път – напред. Като рецидивист, излежавал тежка присъда Пригожин знае цената на оцеляването.
Изостряйки до крайност конфликта с военния връх Пригожин прави „последен залог“ и остава „с празни джобове“. По принцип това е пагубна стратегия, обаче евентуална победа може да му гарантира ролята на King’s maker – този от когото зависи избора на вожда след развръзката на войната в Украйна.

Личната съдба на Пригожин зависи в много по-голяма степен от предстоящите драматични събития свързани с режима на Путин, отколкото тези събития засягат личните врагове на путинизма, заключава Марк Фейгин.

В анализ на интервюто на Пригожин руският сайт „Медуза“ обобщава:

„В удивителна форма Пригожин разкритикува хода на „специалната операция, „похвали“ въоръжените сили на Украйна и даде съвети как Русия „да не бъде просрана“. „Обичам Родината, слушам Путин, Шойгу „на сапун“, продължаваме да воюваме“.

Без да изневерява „на фирменото си лого“ – каменарски чук.

Следете новините ни в GoogleNews