Волята на народа срещу волята на Ердоган. Кой ще победи?

Последна промяна на 09 октомври 2017 в 10:11 1842 2

Когато става въпрос за собственото му избиране на длъжност, винаги ще чуете турския президент и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието Реджеп Тайип Ердоган да говори за „проява на националната воля“, сиреч волята на народа. Този израз е ключа към неговото управление и се осланя на изборните резултати. Сиреч разбирането на Ердоган за демокрация се състои от изборни резултати – който печели изборите управлява така както сметне за добре, без да се допитва до опозицията и да се съобразява с останалата част (колкото и голяма да е тя), защото такава е “волята на народа”.

Ердоган олицетворява „проявата на националната воля“ и неговата власт се легитимира от избора на народа, съответно трябва да има много широки правомощия. Тази „проява на националната воля“ му дава право да решава съдбата на 80-милионна Турция. Но забележете, без да носи отговорност за последствията от това което се случва в страната и извън нея.

За отговорностите винаги се намират други виновни.

Благодарение на „проява на националната воля“ той печели кметски мандат начело на турския мегаполис Истанбул през 1994 г. Благодарение на същата воля печели три поредни мандата за министър-председател на Турция и последвал президентски мандат през 2014 г. И пак по „проява на националната воля“ превръща Турция в „президентска република от турски тип“ и трансформира турското общество.

Който е дошъл на власт с избори, трябва да си отиде с избори, изтъкваше много често Ердоган, когато става въпрос за неговата лична политическа съдба и тази на неговата партия. Но правилото не важи за другите от неговото обкръжение.

Спомнете си съдбата на бившия премиер и лидер на ПСР Ахмед Давутоглу, който бе посочен за негов заместник лично от Ердоган през 2014 г., когато последният бе избран за президент на Турция. Спечели „поправителните“ парламентарни избори на 1 ноември 2015 г. и по волята на народа стана министър-председател на Турция. Приказката за Давутоглу продължи до 4 май 2016 г. и след няколко часова среща с президента Ердоган бе принуден да подаде оставка, защото се оказа, че волята на Ердоган е над волята на народа! На следващия ден последва прощална пресконференция за премиера Ахмед Давутоглу, който чинно изтъкна, че подава оставка, но посочи, че това се случва не по негова воля.

Името на Давутоглу ще бъде записано сред имената на Аднан Мендерес, Сюлейман Демирел и Неджметин Ербакан – министър-председателите, които бяха отстранени от власт след военни преврати или постмодерен преврат. За разлика от тях срещу Давутоглу не се изправи военна хунта, а в действие беше президентът Ердоган. Легитимно и законно избраният министър-председател бе детрониран от поста му след реализиран план от страна лично на президента Ердоган, който бе окачествен от много анализатори, като „дворцов преврат“, визирайки стопанина на президентския дворец или т.нар. „Ак Сарай” (Белия дворец).

Въпреки публичното разжалване на Давутоглу се наложи да застане зад Ердоган и да го поткрепя, въпреки че не му се иска. В момента е само депутат от управляващата партия.

Последваха драматични събития за Турция. Опит за преврат в страната, който беше окачествен от Ердоган, като „дар от Бога“ и признание, че благодарение на наложеното извънредно положение правят всичко в странта, което преди е било невъзможно. Около 60 хил. души бяха вкарани в затвора, а 130 хил. души отстранени от администрацията. Всякакъв вид опозиция беше заличена в страната. Но настъпи времето на Ердоган да изчисти и собствения двор от неудобните събратя и съратници в неговата партия. След съмнителния референдум на 16 април 2017 г., който открива и юридически пътя към „президентска република от турски тип“ и дава право на президента да оглави управляващата партия в страната, Ердоган се зае да се отърве и от другите неудобни събратя, но поставяйки ги в подчинение.

Започна да говори за „ментално уморените“ в редиците на неговата партия, като намекна, че е необходимо да бъдат сменени, разбира се, без да се съблюдава волята на народа.

На 22 септември последва изненадваща оставка на кмета на Истанбул Кадир Топбаш. Така кутията на пандора вече бе отворена. Кои са останалите кметовете на ПСР, които ще бъдат заставени да изберат доброволната оставка и да благодарят на Ердоган за предоставената възможност да управляват, заставайки плътно зад него, в близко време ще стане ясно.
Кадир Топбаш заемаше поста кмет на Истанбул цели 13 години. „Оттеглям се, но не напускам моята партия“, заяви той и благодари на Ердоган за възможността, че му е дадена да ръководи години наред турския мегаполис. Визирайки изказването на Ердоган Топбаш изтъкна, че никога не е казвал „Уморих се“. Но въпреки това той добави, че „трябва да стоим зад нашия президент като 80 милиона души. Благодаря на хората на Истанбул, на президента, премиера и министрите“.

Ако смятате, че нещата ще приключат с оставката на Кадир Топбаш, се лъжете жестоко. В момента текат спекулациите за „доброволните оставки“ на десетки кметове избрани от управляващата партия и изразяващи желанието на Ердоган. Чистките продължават благодарение на наложеното извънредно положение – удължавано многократно. При нормални условия не е възможно президентът да наложи своята воля и да накара избрани от народа кметове „доброволно“ да подават оставки.

Кметът на Анкара Мелих Гьокчек – особен случай

Най-епична от всички се очаква да бъде “оставката” на Мелих Гьокчек – пети мандат кмет на столицата Анкара от 1994 година до сега. Според наблюдатели въпрос на време е оставката на кмета на столицата, но по всичко изглежда, че се опълчва на президента. За разлика от Кадир Топбаш Гьокчек е обигран политик, който започва своята политическа кариера по едно и също време с Ердоган. През 1994 г. единият е избран за кмет на мегаполиса Истанбул, а другия - на столицата Анкара. Гьокчек е можело да заеме поста на Ердоган, но историята не е благосклонна спрямо него. Студените взаимоотношения между двамата не са тайна, но въпреки това се присъединява в последния момент към новата партия на своя политически съперник. В замяна на това все в последния момент бива посочван от Ердоган за кандидат-кмет на Анкара от неговата партия. Но след опита за преврат Гьокчек изведнъж става много яростен поддръжник на Ердоган.

Каква ще е неговата съдба? Може да предположим от думите на Ердоган, който отговори така за исканата оставка на Мелих Гьокчек:

„В момента няма такова нещо, но не означава, че няма да има“.

Атаките на Ердоган към Гьокчек продължиха и през медиите, като цели да го накара да подаде оставка. „Нашата политическа партия в същото време е и кауза. Който е повярвал в тази кауза, при необходимост трябва да дойде в централата, предлага оставката си, и след това продължаваме по пътя с друг наш другар“, изтъква Ердоган. Той заплашва, че кметовете подават оставка по два начина: „Отстраняване от партията или (оставка) става поради неизпълнение на задълженията или злоупотреба с власт. Но разбира се, ние не искаме да използваме тези пътища.“

„Всичко е хубаво, когато се заема определена длъжност, но защо се порицава, когато се поиска освобождаване на поста при случаи, които аз описвам, като „ментална умора“. Оставката не трябва да е проблем, когато става дума за тази кауза. Впрочем, много наши другари освободиха своите постове, в последствие заеха други. Ако не гледате на нещата като кауза и казвате, че „Аз имам достойнство“, но извинете, достойнството на партията е пред достойнството на всички“, изтъква лидера на ПСР Реджеп Ердоган.

На кои кметове им е посикана оставката и на каква основание, все още е неизвестно. Но говорителят на партията Махир Юнал посочи, че „случаят с общинските кметове ще приключи до Нова година“.

На прицел са и останалите партии в Турция

Разбира се, не само собствената партия на Ердоган е на прицел, а и останалите партии в Турция. В същото изказване президентът на страната разгръща, че предстоят стъпки в тази насока. „Във Вътрешното министерство идват оплаквания не само свързани с нашата партия, но и с другите партии. Като медии сигурно и вие получавате оплаквания“, казва Ердоган намеквайки какво предстои. Така подчинявайки и останалите партии, започва следващ етап от неговото управление – пълното срастване на партията с властта.

Тайфур Хюсеинов е журналист от obzornews.bg. Анализът му е написан специално за OFFNews.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3965

2

Hissarion

09.10 2017 в 13:46

Ердоган-пишмантелепат.

5294

1

SC

09.10 2017 в 11:59

Че не е ли така? На кого му пука за жителите от европейската част от Турция или пък за кюрдите на изток? Електоралните избори се основават на количеството. Анадолските манафи са най-многобройни, а те искат Ердоган и шариат. Туй то.