Върбакова да каже кой е реалният собственик

Последният човек съм, който ще отрече правото на госпожа Гинка Върбакова и Инерком да станат собственици на българските активи на ЧЕЗ. Радвам се всеки път, когато български предприемач направи голяма крачка и смени лигата, в която се състезава.

Нито ме притеснява, че КЕВР няма да има лостове за да регулира и контролира дейността, макар че не трябва да се залита в краен оптимизъм. Да напомня само, че по-голяма част от правомощията на КЕВР са пост фактум - т.е. белята може да се направи и чак след това да се предприемат спешни и коригиращи действия.

Ако питате мен това си е постоянна мина под правителството и България.

Това е смисълът на регулаторните правомощия на КЕВР, не да бъдат управляващи и да заместват мениджмънта.
Но сделката е невъзможна, без обществено разбиране и приемане, поне в частта прозрачност и видимост на рисковете за обществото.

На първо място, не мога да си затворя очите за очевидния факт, че от това което се представя като структура и модел на сделката, госпожа Върбакова не е нито мажоритарен, нито дори контролиращ собственик. Както посочих, размера на средствата под неин контрол са нищожни на фона на средствата, нужни за придобиване на активите. Не става въпрос за активите, които тя може да заложи за да изтегли кредит, а за новите методолии за оценка на кредитните рискове, които са в сила от началото на 2018 година. Няма банка нито в България, нито дори сега в Европа, която да приеме този риск за да финансира сделка, която съвкупно отива над 700 милиона евро от базата, от която стартира госпожа Върбакова и Инерком.

Това Ви го гарантирам.

Следователно зад кадър има хора, които гарантират с лични или корпоративни гаранции тази сделка пред банките, за да ги освободи от кредитния риск. Но остава репутационния риск и съмненията за задкулисие, които ВИНАГИ имат за резлутат субоптимално управление на подобни придобивания. Едни пари вместо за инвестиции и разивтие на компанията, отиват за смазване на нечии джобове.

А сега нещо за КЕВР - какво може и какво не може.

Номинално на регулатора му е все тая, за колко и кой придобива, ако новата компания Инерком успее да изпълни лицензията си и потребителите си получават своето. Но не може да не се интересува от ключови и свръх рискови фактори по сделката, които могат да поставят под заплаха възможността на Инерком да изпълнява функциите си на собственик и притежател на лиценз. Примерно - при обемите на декларирана печалба и ниво на дивиденти на компаниите на ЧЕЗ за последните години, от които ще трябва да се погасяват кредитите по придобиване, няма как Инерком и кредиторите ѝ да бъдат спокойни.

Съгласете се, че е странно как компания без никакъв опит ще може да генерира по-големи печалби и дивиденти от прегорялата в битки ЧЕЗ в България.

Идиоти кредитори също няма - тогава - или настъпва събитието Х и реалните кредитори стават реални собственици или... компанията Инерком фалира и банките назначават синдик. Колкото и ефективно и бързо да реагира КЕВР, тя не разполага с паралелен мениджърски ресурс и готовност, които да осигурят и най-вече да гарантират непрекъсваемо и безпроблемно функциониране на пренос и търговия са електрическа енергия за над 2 милиона потребители.

Докато КЕВР установи проблема и предпише мерки минава време. Така, че не разчитайте на КЕВР - поне не така ангро както се спряга в медиите.

Освен това забравете, че някой ще допусне държавата в сделката на Инерком, нито че има смисъл от това, защото няма съмнение, че притчата за държавата и нейното участие служат по-скоро медийно, за да дадат индулгенция на сделката пред обществото. Предложението на БСП пък за национализация е толкова абсурдно и далеч е прагматичната полезност, че дори няма смисъл да се тълкува - нито могат, нито ще го направят, нито знаят за какво иде реч. Те там са по-едрия макро мащаб, но нямат никакъв опит в детайлните проекции на подобни сделки по придобивания, защото по техния сценарий или ще стигнем до загуби на стотици милиони или до дело за държавна помощ в ЕК.

Толкова са объркани предложенията в тази плоскост, че не си струва да се говори.

Затова препоръката ми към госпожа Върбакова, за да не загуби тези 5 милиона евро гаранция, е да си каже за какво става реч и кой е реалния собственик. Ако не е за казване, да го смени, ако не може да го смени да се върне към основния си бизнес.

Нямам илюзии, че ще го направи. Затова не очаквам и сделката да се състои.

Б. ред. - Илиян Василев е дипломат, бивш посланик в Москва. Препечатваме мнението му от неговия блог.

Следете новините ни в GoogleNews