Министър Йовчев попита: "В името на какво да подадем оставка и това ще бъде ли добре за хората?...'' 

През средновековието, църквата е взимала решения в името на Бога. Днес съдът взима решения в името на народа. Протестът срещу правителството обаче не е нито църква, нито народен съд. Протестът е граждански. Затова едно решение на правителството за оставка и избори ще е акт на доблест в името на гражданското общество. 

Министър Йовчев много добре знае, че оставката е в името на гражданското общество и поради това се опитва да скрие този аргумент, създавайки илюзията, че протестът не е граждански. За да не заподозрем измамността на илюзията, министърът се позовава на реалните факти, но ги смесва с няколко упорито насаждни полуистини. Парадоксалното е, че ако се съсредоточим върху тях се оказва, че те също са причина за оставка. Дори да ги приемем за истина, отговорността за тях, както ще видим, може да е само на министъра.

Първата неистина е, че някой бил организирал обграждането на министър Йовчев в ресторанта. Според него, акцията не е била спонтанна.

За да приемем това за вярно, трябва да се докаже, че някой е знаел къде ще вечеря министърът, както и точната дата и час. Това може да стане само по два начина. Първият вариант е да приемем, че има изтичане на информация от вътрешно министерство или министърът сам се е издал. Ако това е вярно, то е и причина за оставка ''в името на народа'', защото министърът носи съдебна отговорност за изтичането на информация. А и така става очевидно, че той не може да се справи, както със собствения си екип, така и с повереното му министерство. Защото, каква е гаранцията, че следващата изтекла информация няма да е от жизненоважно значение за държавата?  Вторият вариант е да приемем, че протестиращите са пророци, хвърлят боб и знаят всичко. Ако са пророци и знаят всичко, те знаят, че това правителство е вредно за България по силата на някакво божие просветление и следователно оставката ще е в името на Бог. Но тъй като е яснa несъстоятелността на тези тези, остава да разгледаме оставката в името на гражданското общество.

Защо протестът е граждански?

Голямата полуистина, която управляващите създадоха е, че протестът е граждански само ако е спонтанен,  т.е. не е организиран. Никъде обаче управляващите не разясниха защо гражданите нямат право да се организират, а само да действат спонтанно, като някакви животни и безропотни поданици за каквито явно ни считат.

Въпреки това и двете техни тези са полуистини, защото протестът не е нито спонтанен, нито организиран, а самоорганизиран. За да се разбере защо протестът е самоорганизиран, трябва да се познават научните модели на организация в съвременното общество.

Съвременната политическа наука разглежда моделите на организация в два аспекта. В първия, класическите модели на организация се разглеждат като протоколи на работа, работен процес, организационна структура. Вторият аспект класифицира организациите като групи и сформирования, обединени от някаква обща цел, каквато могат да бъдат политическите, гражданските или икономическите организации. В тази насока в обществените науки се разглеждат три типа организации, в зависимост от интензитета и продължителността на тяхното съществуване.

Първите са спонтанните групи по интереси, каквито са повечето протести. При тях липсва ръководство, няма и организационни протоколи на работа. По принцип те се събират за постигането на една обща цел, след което се разпускат. В протестите срещу правителството на Орешарски, целта е оставка. Така може да заключим, че протестът е организиран, едва след като той постигне оставка и видим дали протестиращите ще изградят някаква нова форма на организация или просто ще разпуснат спонтанната си група по интерес.

Вторият тип, това са движенията. При тях организационната структура съзнателно се поддържа като неформална. По дефиниция, при движенията липсва организираност, но това се компенсира от предприемането на съвместни действия за постигане на общия интерес. Тук отсъствието на организационна структура се замества от самоинициативност и самоорганизация на членовете. Макар да имат дългосрочни искания, каквито в настоящето може да са исканията за политически промени отвъд оставката, в много случаи движенията също се разпускат след постигане на целта, ако не еволюират. 

Третите са партиите при които има ръководства и организационна структура. Най-общо, както американският президент Медисън казва, партиите са групи от лица, които са водени от страст или от общ интерес, за да вземат властта и да наложат принципите, в които всички те вярват. Протестиращите на този етап не искат да взимат властта, а да я отнемат, това е разликата. Докато протестите са ''против'' правителството или ''против'' каквото и да е, а не ''за'', могат да се разглеждат като автентични. Неавтентични са манифестациите, организирани от партиите в подкрепа на властта.

Изводът е, че въпреки заблужденията и манипулациите на властта, че протестът е организиран, това не може да се заяви, докато шествията и демонстрациите на  Дансwithme не постгнат целта си. Докато правителството не подаде оставка, протестът все още ще се определя като спонтанна група по интерес, а не като организация.

Също така можем да заявим, че неформалните движения като Ранобудните студенти, Протестна мрежа и останалите спонтанни групи участващи в протеста са самоорганизирани, макар да имат наред с кратосрочното искане за оставка и дългосрочни цели, като промяна на политическия модел, прозрачност и т.н. 

Така че, министър Йовчев, във всички случаи протестите на спонтанните групи за оставка и протестните движения на студентите за промяна на порочния политически модел, от който сте част, са не организирани, а самоорганизирани.

Самият факт, че по-голямата част от българското общество се обединява в спонтанни групи по интереси или движения за политическа промяна и оставка, е достатъчен аргумент да я подадете в негово име. В името на гражданското общество. Редно е, в името на честа и достойнството, да признаете, че протестът е граждански и зад неговото искане за оставка и предсрочни избори стоят 81% от избирателите (според последните проучвания). Подайте оставка и отидете на избори (на каквито повечето министри не са се явявали и се чудим какво правят във властта) в името на развитието на гражданското общество и в името на достойното признание, че  гражданското общество вече е фактор в политиката, с който трябва да се съобразява всяко следващо правителство.