В ход е подготовката към нов, съдбоносен етап на войната в Украйна

Валентин Бадрак Последна промяна на 22 март 2022 в 10:37 14283 0

Снимка Стопкадър

Валентин Бадрак е украински военен експерт. Директор e на Центъра за изследване на отбраната и по въпросите на конверсията и на разоръжаването. Доктор на военните науки. Автор на многобройни публикации в сферата на националната сигурност, публицист, специалист в сферата на масовите комуникации.

Интервюто е пред Uкrlife TV на 21 март.

Валентин Бадрак счита, че:

Сегашният момент в развитието на войната се характеризира със стремежа на Руската федерация (РФ) активно да мобилизира всички налични резерви, да извърши прегрупиране и да подведе нови резерви.

Русия прехвърля войски от Южна Осетия - от 102-ра база в Армения.

Продължава натискът срещу Беларус за пряка намеса. Става дума за войска от около 20 000 души, но въпросът, освен необходимото политическо решение, е доколко тези сили са боеспособни. Преобладаващото мнозинство от беларуското общество не подкрепя войната.

Русия се стреми да получи резерви от т.нар. партньори/съюзници: Башар Асад (предварителният „анонс” е за около 30 000 души). Има данни, че Кремъл е успял да договори и участието на наемници от Либия.

Част от силите на т.нар. руска „Частна военна организация – ЧВК” от Чад се вече се прехвърлят със самолети на Военно-транспортната авиация.

По качество на този контингент (лека пехота) без опит във воденето на класически бойни действия, без тежко въоръжение, в това число високоточни оръжия, не е в състояние да измени установилото се съотношение на силите.

Налице са данни, че Путин не се е отказал и подготвя провеждането на нова стратегическа настъпателна операция, но която не е възможна само с ангажираните към момента сили и средства.

Това се потвърждава от „нелепите” ултиматуми, които продължават да огласяват различни руски чиновници, в това число на масата на водените предварителни преговори за прекратяване на огъня, а и от самия Путин.

Тези абсурдни заявления имат всъщност за цел да се печели време, необходимо на руската групировка да се прегрупира, да се съсредоточи и „преформатира” за нови задачи. Ключово е дали тя ще съсредоточи потенциал за настъпление по всички досега активни направления, по няколко от тях или само по едно.

Заради особеностите на своя психотип:

„изразено деструктивна личност”,

Путин търси решаването на всяка задача не чрез промени вътре в себе си, които да отчитат външната обстановка. А чрез налагане с воля и сила на своите цели и идеи, съобразно собствените си виждания. Ако промяната на обкръжаващия го свят не е възможна с такъв реалистичен инструмент, какъвто, колкото и да е цинично, е конвенционалната форма на война, не е изключено да настъпи момент Путин да реши да използва тактическо ядрено оръжие. Например при опасността от открито поражение и неспособност да постигне стратегическите си цели. Алтернативно той може да нанесе „високоточни” удари за предизвикване на техногенни катастрофи в обекти от химическата промишленост или на атомната енергетика в Украйна.

На такива предположения навежда и използването на „хипервръхзвукови ракети тип „Кинжал” по обекти в района на Лвов. „Кинжал“ е принципно ново, но все „недоработено” стратегическо средство от ядрената триада на Русия, използвано с обикновен заряд в този конкретен случай. Но в случая имаме демонстрация на възможностите за нанасяне на мощен удар по обект от критичната инфраструктура, за което Путин е готов психологически. От акваторията на Черно море.

Сценариите за близкото бъдеще могат да включват:

От осъзнаването, че на този етап е по-ползотворно да се сключи някакво споразумение с Украйна за фиксиране на постигнатите до този момент резултати и руската военна машина да се „спре”, до продължаване на „авантюрата” до този рубеж, до който биха му позволили външните фактори.

Това не изключва и механизма на „затегната война”, който е вече неблагоприятен за Русия. Но и евентуалното ограничено използване на тактическо ядрено оръжие (с основна цел повишаване на равнището на блъфиране). Което вече застрашава екзистенциално не само Русия, но и света.

Евентуалното обявяване на обща мобилизация в Русия ще бъде видяно и вътре, и извън Русия като признание за „провал”. Затова сега се провеждат мероприятия по „скрита” мобилизация на отделни райони. Надежди се възлагат и на плановия, през април, „редовен призив на срочнослужещи”.

Украинската страна продължава да избягва „челни, фронтални действия”, като ефективно обезкървява настъпателния потенциал на противника. Броят на ликвидираните генерали е вече 9, а това има съществено мобилизиращо въздействие върху украинската страна, но също и деморализира руската. На 20 март беше отбелязана смъртта на заместник-командващия на Черноморския флот на Русия. Много нетипична смърт, без, да речем, да е потопен флагманския кораб на този флот. Тоест, без морски бой, а най-вероятно вследствие на разгром от въздуха на съответния щаб, дълбоко в тила на руската групировка.

За въздействието на украинската съпротива в тактически план е характерно, че на 20 март беше унищожен, помислете само – експерименталено-демонстрационен образец на танка „Черния орел” Т80 М2. Това е най-новата разработка, очевидно в предварителна фаза на предстоящи войскови изпитания. Не става дума за проваления проект на танка „Армата”, който досега успя едва да участва в няколко парада на Червения площад с демонстрационни образци и дори не встъпи във фазата на войскови изпитания.

Списъкът на плененото досега най-съвременно руско въоръжение и бойна техника включва: радиолокационна система за радиоелектронна борба СПР-2М "Ртуть-БМ”; елемент на автоматизираната система за управление на войските в оперативен мащаб „Съзвездие”; най-последния комплекс за радиоелектронна борба „БРИС” 2.

Преди войната нашият Център за изследване на отбраната и по въпросите на конверсията и на разоръжаването проведе симулативни изследвания каква е устойчивостта на Русия за воденето на конфликт със затегнат характер, със сходни на сегашните условия. Резултатите тогава показаха, че при изравняване на потенциалите: на Русия за активно настъпление, на Украйна – за сломяване на настъпателния устрем, и при тенденция за запазване на това статукво от страна на „външните” фактори, Русия би могла да продължи войната още от 6 до 12 месеца.

Но сегашната обстановка е много по-динамична и противоречива.

За промяна на динамиката в интерес на бързото и успешно за Украйна и за света развитие са необходими стъпки и мерки за „глобално” въздействие. Не просто такива тактически стъпки: въвеждане на SWIFT и срещу Беларус, разширяване на военните доставки, санкции срещу банки и пр. А възможни глобални инструменти: „промяна на позицията на Китай; на Турция; всеобхватно нефто-газово ембарго. Едва тогава можем да очакваме, че Русия ще разполага не с месеци, а със седмици или дори само с дни за решение, което може да разреши войната без превръщането ù в хронична язва в сърцето на Европа или на „ядрен апокалипсис”.

Тази неопределеност може да продължи две, три седмици. След това вече може да се очертае развръзка: или чрез обрат в хода на бойните действия, или преход към затегната дълга война – война на изтощение за оцеляване, между две системи: „Или ще оцелеят Украйна и НАТО и Русия ще бъде разрушена, или НАТО ще бъде разрушено и повече такъв блок няма да съществува”.

САЩ не желаят да бъдат въвлечени в ескалацията на конфликта. Но едновременно с това САЩ твърдят, че „вече е налице опасност за самата Европа”. Това се основава на факта, че, така или иначе, НАТО вече е въвлечено в този конфликт. И трябва да се действа с изпреварване.

"Третата световна война" в сегашното ù хибридно измерение е вече факт.

Изострянето на отношенията на Русия с Европа вече настъпи. Какви стъпки ще бъдат предприети остава да се види, но вече се счита за решено доставката на зенитно и противоракетния комплект „Пейтриът” на Словакия. С вероятно пребазиране на словашките С-300 в Украйна.

По време на предстоящото посещение на Байдън в Европа той ще положи усилия да консолидира поддръжката на европейските лидери за Украйна и по отношение наложените на Русия санкции. Сред лидерите няма еднозначно разбиране на обстановката. Полша е безрезервно предана на „антипутинското дело”, а една Франция, както се установи от пленената руска бронетехника, в годините, предшестващи сегашния конфликт, е доставяла критични компоненти и цели системи, и е способствала Русия да овладее и произведе ограничено количество „термовизионни, лазерни системи за управление на оръжията” за модернизацията на руските танкове.

Затова мобилизацията на Европа е главна задача на Байдън.

Що се отнася до срещата на НАТО на най-високо равнище, ще бъдат приети важни решения, но никой не знае и не може да знае какви. Сигурно обаче НАТО няма да се фокусира върху тези 25 дни, откакто започна войната, а трябва да види ролята си от гледна точка на това как войната ще завърши и как да бъде устроен следвоенният ред в Европа. В това число да даде и отговор на жизнено важния въпрос за НАТО: „Ще го има ли, или ще „умре”.

Трябва да е ясно, че специалните служби на САЩ днес търсят преки контакти с представители на аналогични структури в Русия. Не случайно изтече информация, че сегашният председател на Федералната служба за сигурност Борнтиков може да бъде приемник на Путин. Аз лично не вярвам особено в това. Това може да бъде само лице, което е много по-близко до Путин и с много по-солидни позиции. Като например секретарят на Националния съвет за сигурност на Русия Николай Патрушев или предшественикът му на този пост в началото на века, но съхранил влияние като лично предан на Путин и майстор на кабинетните комбинации и хватки – Сергей Иванов.

Сергей Иванов има това преимущество, в допълнение, че, за разлика от Путин, който е нереализиран „разузнавач” на КГБ в ГДР, Иванов преди разпадането на СССР е генерал със завиден задграничен стаж и резултати в системата на Първо главно управление на КГБ (страховитото външно разузнаване на СССР).

Всички новини
Най-четени Най-нови