Сводка на войната 07.03.23: Един апартамент в Минск, в който никой не иска да живее

Сводка е проект на двама журналисти от авторитетното френско издание Курие Интернасионал (Courrier International, част от групата на Le Monde), Александър Леви и Катрин Гишар. Има за цел осветляването на войната в Украйна и нейните последици за Европа. Публикува се в Телеграм на френски език и от началото на 2023 г. на български (линк тук).

Според американски източници поне двама украински пилоти се намират в САЩ, където специалисти оценяват техните умения и адаптивност. Двамата киевски военнослужещи са настанени във военновъздушна база в Тусон, Аризона, която е специализирана в обучението на пилоти. Те се обучават на летателни симулатори, за да могат инструкторите да преценят колко време ще им е необходимо, за да се научат да летят и да се бият с изтребител F-16. И двамата пилоти са запознати със самолети от съветски тип в украинските ВВС, вероятно Миг-29 или Сухой. Съединените щати не възнамеряват да доставят F-16 директно на Украйна, но не изключват доставки чрез трети страни. Тези сесии в Тусон са знак, че нещата могат да се развият бързо ; според най-оптимистичните прогнози ще са необходими шест месеца, за да бъдат F-16 оперативно използвани в украинското небе.

Минск : апартамент, в който никой не иска да живее. Тристаен, с площ 66 кв. м, той има напълно оборудвана кухня и се намира на един от главните булеварди в Минск, в близост до парк, училище, детска градина и библиотека. Началната му цена е 214 860 беларуски рубли (около 85 000 долара) и се продава на търг в полза на държавата. Но никой не се яви на този търг. Не заради цената, която беше доста ниска, а вероятно заради бившите му собственици: Сергей и Светлана Тихановски. Първият излежава 18-годишна присъда заради критика на режима на Лукашенко, а втората вчера беше осъдена задочно на 15 години затвор. Светлана Тихановска живее в изгнание, след като се кандидатира на президентските избори през 2020 г. срещу Лукашенко - избори, които тя твърди, че е спечелила - мнение, споделяно от много европейски държави, включително Литва, която я смята за "официално избрания президент на Беларус". Активите на Тихановски в Беларус бяха конфискувани от режима.

В Украйна Бюрото за борба с корупцията (NABU) най-накрая си има шеф. След няколкоседмична ваканция то ще бъде оглавено от Семьон Кривоносов, 40-годишен държавен служител, който е описван като близък до президентската администрация. Назначението му беше внимателно следено от Брюксел, който превърна борбата с бича на корупцията в едно от задължителните условия за процеса на европейска интеграция на страната. Профилът му обаче не се оценява положително от всички в Украйна, където някои смятат, че той няма опит в тази област. Още по-притеснително е, че други поставят под съмнение неговата почтеност, като посочват потенциален конфликт на интереси, в който е замесен и Олексий Кулеба, номер 2 в президентската администрация, и подозрения в корупция. Според журналистически разследвания Семьон Кривоносов и съпругата му притежават недвижими имоти и земеделски земи, чиято стойност е "непропорционална на заплатите им като длъжностни лица".

Нов обмен на затворници между Москва и Киев. Този път украинската страна успя да договори връщането на 130 свои военнопленници (126 мъже и 4 жени) срещу 90 от руската страна. "Това са военнослужещи от украинските въоръжени сили, националната гвардия и граничната охрана. Сред тях са 87 защитници от Мариупол, включително 71 от Азовстал. Връщаме и пленници от Бахмут и Соледар, общо 35 души от Донецка област", заяви ръководителят на канцеларията на украинския президент Андрий Ермак. От руска страна властите подчертават че са постигнали връщането на хора, които ги грози "смъртна опасност докато са в плен".

[Под лупа] Грузинският парадокс 

В Грузия има малко от Балтийските държави, но и много от Кавказ. Тази бивша съветска република вероятно е най-разкъсвана между желанието си за европейска интеграция и закрепването си в руската сфера на влияние. Войната в Украйна допълнително задълбочи този разрив, както и извади на бял свят няколко парадокса - също от голямо значение. Как става така, че официална Грузия, която загуби голяма част от територията си (Абхазия и Южна Осетия) след катастрофалната война срещу Русия през 2008 г., все още не е осъдила категорично руската агресия срещу Украйна и не е показала подкрепата си за Киев? Как така същата тази Грузия изпрати голям брой доброволци - може би дори най-големия брой на глава от населението - да се бият редом с украинците срещу войските на Москва?

В тази Грузия, чиито улици редовно се изпълват със стотици хиляди проевропейски демонстранти (последния път 160 000), парламентът в момента разглежда закон, който ще обяви всяка организация или публична личност, която получава повече от 20% от финансирането си от чужбина, за "чужд агент". Закон, който според критиците до голяма степен е вдъхновен от този, който от 2012 г. насам позволява на Кремъл да се разправя с опозицията. Неговите вносители - малка проправителствена партия - доста комично твърдят, че този закон е копие на закона, съдържащ се в американското законодателство - Закона за регистрация на чуждестранните агенти (известен като FARA)... от 1938 г. Вашингтон, който следи много внимателно събитията в Тбилиси, остро критикува грузинския законопроект, който според американските законодатели представлява "реална опасност" за свободата на словото.

Именно в Грузия много руски опоненти, а по-късно и мъже, бягащи от мобилизация, намират познато, но несигурно убежище. Някои от тях вече са имали проблеми с правосъдната система, други - с многобройните агенти на ФСБ, инфилтрирани в руската общност. "През десетилетието на управление на "Грузинска мечта", партията на Бидзина Иванишвили, страната се превърна от един от най-добрите партньори на ЕС сред бившите съветски републики в държава, която има опасност да остане пред вратите на Европа", казва френският журналист Режис Жанте, който живее и работи в Тбилиси.

Бидзина Иванишвили е милиардерът олигарх, който дойде от Москва, за да върне часовника на страната назад след управлението на бурния, но пламенен прозападен Михаил Саакашвили. Съдбата на "Миша", осъден на шест години затвор за злоупотреба с власт, сама по себе си е илюстрация на грузинските обрати и разцепления. Любимец на Запада, инициатор на смели реформи в борбата с корупцията и съветската бюрокрация, сега той тъне в медицинска килия, между живота и смъртта, и обвинява сегашното правителство, че го убива на бавен огън. Настоящото правителство отказва да го прехвърли в чужбина по медицински причини.

Колелото на историята се превъртя в Тбилиси. Неотдавна ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров дори поздрави грузинските власти за "смелостта" им да "устоят на западния натиск". "Фактът, че една малка страна и нейното правителство имат смелостта да заявят, че ще се ръководят единствено от своите интереси, е достоен за уважение", каза той.

Линк телеграм-канала на към Svodka на френски език

Линк към телеграм канала на български език

Можете да подкрепите проекта "Сводка" тук

Следете новините ни в GoogleNews