Спомен от тефтера: Как Първанов се измъкна, как се влиза в парламента и се гърми шампанското на депутатите

Последна промяна на 10 януари 2017 в 13:13 7825 0

Днес се навършват 20 години от събитията на 10 януари 1997 г. Ден, в който хиляди граждани, недоволни от Виденовата зима и инфлацията, излязоха по площадите и щурмуваха парламента. 

Днес мъж, но тогава студент по право втори курс, Тодор Грозданов излиза на площада, а после записва емоциите си в бележник.

Днес той ни ги изпрати, за да си спомним и усетим забравената вече Виденова зима и силата на младите.

Ето и разказът му едно към едно, изваден от един вече 20-годишен тефтер:

10.01. – ден първи

Вече от два дена ОДС провеждаше шествия. Чудех се дали да отида. На 08.01. в СУ разлепиха обяви за студентски протест на 10.01. (петък) в 9.30. Реших да отида. Бях сам. Никой от приятелите ми не се нави да дойде толкова рано. В 9.30 бяхме твърде малко. Най-много сто човека. Тогава си помислих, че май наистина за нищо не ставаме. Все пак до 10.00 се събрахме около хиляда души. Дори и мои колеги дойдоха (нямали сме упражнение). Тръгнахме десет и нещо. Преди това се прочете декларация от Инициативния комитет и се съобщи за срещата на 11.01. в 272 аудитория. Макар че бяхме малко, все пак показахме, че българският студент не спи.

Към 10.30 бяхме пред парламента. Там вече имаше малко хора от "Подкрепа". Старите хора бяха изключително радостни, че ни виждат. Повикахме десетина минути пред централния вход и започнахме живата верига. Докато обикаляхме за първи път Парламента, полицията набързо започнаха да поставят заграждения откъм служебния вход, като обградиха доста по-голяма площ от обикновено. Тогава успяхме да минем по алеята между НС и Художествената академия. Но когато стигнахме отново при служебния вход, оградата беше вече до Худ. академия. Явно идеята на полицията беше оттам да бъде изходът – по ул. Оборище към бул. Левски.

В момента, когато студентите стигнахме дотам, се появи една кола, която напускаше НС. Като се загледах в нея видях, че вътре е Г. Първанов – шефът на БСП. Няколко човека скочиха към колата, след тях и други, за да не му позволим да излезе. В случая шофьорът постъпи доста професионално, даде газ и въпреки че удари леко едно момиче, измъкна шефа си. Полицията изглежда беше изненадана, защото не можа да реагира.

След като Първанов се измъкна, успешно всички застанахме на изхода (около хиляда човека), за да не пуснем никой друг да излезе. В този момент, около 11 часа, депутатите станаха заложници. Така че изглежда и ние имаме вина за случилото се по-късно. До 1 часа това май беше най-невралгичната точка около Парламента.

Нещата за малко се поуспокоиха, но напрежението остана. По цялата ограда около Парламента полицаите стояха на около 2-3 метра един от друг. При нас бяха в две плътни редици. По-късно (към 11.30-12.00 ч.) полицаите избутаха хората, но веднага бяха върнати назад. Тогава именно се вдигнаха и палките и имаше 2-3-ма бити. Оказа се извеждат някой. (По-късно разбрах, че това бил Начев). Полицаите бяха притиснати до Худ. академия но продължиха да си пробиват път към "Левски". Хората ги следваха почти до булеварда. За съжаление започнаха някои от демонстрантите да хвърлят ледени парчета, които можеха да ударят и наши хора.

След този случай малко позатихнаха нещата. Тръгнах да обикалям около НС да видя какво е положението. Имаше нормално за такива случаи напрежение. Но и наистина имаше хора, които се държаха като провокатори – искаха да рушат и вандалстват.

Видях как бутнаха будката на полицаите. По това време през студентите е влязъл министър Добрев. Като се върнах на мястото си, такситата вече бяха преградили улицата. Оттук-нататък при нас стана съвсем спокойно. Започнаха песни и танци. Ходихме да пием кафе. Обикаляхме около НС. Дори се започнаха спокойни разговори с полицаите. Те дори опитваха да си уредят срещи с момичетата. Въобще всичко вече беше спокойно. Ние ясно бяхме показали, че няма да отстъпим и това явно беше разбрано.
Много приятно впечатление ми направи един дядо, който около 1 часа дойде при нас и попита "Момчета студенти ли сте? Нося ви да хапнете". Когато му отказахме, той ни рече, че току що е купил хляба – топъл е още, и кашкавал имало. Просто тази случка много ме трогна.

В един момент, около 4 часа се чу, че ще ги извеждат и ние започнахме да се събираме. Нищо обаче не се случи. От нашата позиция не се виждаше сградата. Един човек дойде и каза, че софийският владика е пробил оградата и е стигнал до входа на НС с хоругвите. Така и обаче не разбрахме, че кордонът е пробит и всички са на служебния вход. Това го видях, след като отидох в градинката откъм СУ. Тогава с Хрис и Петя отидохме навътре и стигнахме почти централно срещу вратата. Беше 5.10 часа. Депутати от СДС тъкмо бяха написали на лист "Започва заседание" – явно опит да се успокоят хората.

За съжаление малко след това започна чупенето. Стояхме и гледахме какво става, без да правим нищо. Няколко човека влязоха в кабинетите от ляво на вратата, през прозорците. Един от тях отвори бутилка шампанско, взета отвътре. Към 6 без 15 откъм вратата предадоха назад един стол, а след това и еркера на вратата. Малко след това полицаите изблъскаха хората, за да изтеглят джиповете си. Това така да се каже ме спаси, защото се изтеглих по-встрани и назад. До този момент полицията не предприемаше никакви действия, въпреки че имаше доста полиция – бяха се струпали зад автобусите на БНТ.

Към 6 без 5 една група от около 50 полицаи се вклини в тълпата (в този момент хората бяха наистина тълпа). Пробиваха си път към входа, дори и с палки, което е съвсем разбираемо в подобна ситуация. Те заградиха една групичка хора покрай прозорците и ги понатупаха. В този момент от втория етаж се отвори прозорец и един цивилно облечен човек стъпи на перваза. В ръката си държеше нещо като конфета, дръпна нещо, изскочиха искри и хвърли това , което държеше в хората – на около 10-на метра от мен. Започна да се вдига пушек – сълзотворен газ. Настана паника и хората се заотдръпваха назад. Не знам как успях да се задържа прав. Пред мен беше Петя и се опитвах да я запазя, защото беше по-дребничка. Хрис я изгубихме тогава. Около мен имаше няколко младежи, с които успяхме да задържим малко тълпата. Викахме "Спокойно" и "Без паника". Но бяхме притиснати към оградата и добре , че отвън няколко мъже я отместиха иначе щяхме да бъдем смачкани. На Петя и беше влязъл газ в очите, но беше малко.

Аз самият видях две шашки газ да хвърля онзи от втория етаж. Хората обаче изчакаха само да се вдигне газът и пак се върнаха натам. След това отидохме на телефоните на Ректората, където имахме среща. Обиколихме още малко и в 7 си тръгнах, защото бях много уморен.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !