На 5-ти юни, 20 дни преди метежа на Пригожин, в авторското си предаване „Дискусионен клуб“ бившият депутат от руската Дума Аркадий Янковский разви в детайли замисъла за стартиране на така наречения преход на властта в Кремъл.

(Официално Янковский гравитира около опозиционния „Конгрес на руските депутати“ в изгнание, но фактически е част от екипа на Валерий Соловей – за когото съществуват убедителни доказателства, че обслужва пропагандния дневен ред на Федералната служба за безопасност на Русия (ФСБ).

В предаването си Аркадий Янковский посочи, че на капитанския мостик за реализиране на замисъла за преход на властта стояло ръководно ядро от ФСБ. То активно се договаряло с други значими потенциални участници и от решаващо значение било да се осигури съдействието или поне неутралитета на висшето военно ръководство. Защото част от висшия генералитет се явявали основния силов гарант за оцеляването на едноличния режим на Путин.

Според Янковский влиятелни фигури от близкото обкръжение на Путин, от ръководните среди на ФСБ, в това число и секретарят на Съвета за национална безопасност Николай Патрушев, са оказвали активен натиск за дискредитирането лично на министъра на отбраната Шойгу и на началника на генщаба Герасимов. Чрез обвинения за персоналната им отговорност за неуспехите на фронта в Украйна и чрез изострящата се кампания на Пригожин срещу военния връх, която провокирала разкол сред висшия генералитет.

Според Янковский, на Пригожин е била възложена тази роля защото бил подчертано рисков играч и проявявал „здрава хватка“ да се възползва от внезапно появили се възможности. Определени рискове били свързани с харизматичните му качества и с уменията му да се възползва от всяка възможност за личен пиар и лично облагодетелстване. Но като цяло той оставал „управляема засега марионетка“ и с действията си методично и последователно „деградирал“ ролята и позициите на висшето военно ръководство.

Янковский посочва, че именно ядрото на ФСБ щяло да определи кога да започне прехода към „нов режим на властта“ - кога да стартира процесът за извеждане на Путин настрани от лостовете за управление и кога да бъде отстранен формално.

Крайната цел според него била в една или в друга форма да бъде съхранена „путинската система“, но под контрола на ФСБ. Като армията бъде „изтласкана“ в периферията на определящите вътрешнополитически процеси.

Сред ръководното ядро, движещо този замисъл, се оформял консенсус, според който сегашният министър-председател Мишустин е трябвало да бъде политическото лице на промяната. Това се приемало и от крупния олигархичен бизнес.

С тази роля на Мишустин се спазвало и формалното изискване за легитимност на прехода във властта, защото по конституция именно премиерът поема функциите на президентската институция в случай на оставка или при „невъзможност“ на държавния глава да изпълнява своите правомощия.

Като фон за успешната реализация на сценария за преход на властта можели да послужат евентуални неуспехи на фронта в резултат на украинското настъпление. Според него, в подобен случай стабилизацията на режима би било възможна, само ако бъдат посочени и наказани виновниците за поражението. А в този случай нито министърът на отбраната, нито началникът на генщаба нямали шанс да избегнат преследване. Освен ако решително не се разграничат от Путин.

В заключение Янковский изразява убеждението си, че осъществен с такъв замисъл, преходът към нов режим на властта в Кремъл ще бъде приет не само от Китай, от Европа, но и от САЩ, защото ще способства за декларативното прекратяване на бойните действия и за преход към реални преговори за между Руската федерация и Украйна.

За неоснователните констатации че метежът на Пригожин е имал гротесков и циркаджийски характер, свидетелства реалното противоборство, което част от военното ръководство се опита да организира.

Тези констатации изхождат от погрешната предпоставка, че метежът е бил насочен лично против режима на Путин, докато фактически той целеше обезглавяването на висшето военно ръководство в лицето министъра на отбраната и на началника на генщаба, както и установяване на контрол върху армията за недопускане тя да противодейства на „прехода към нов режим на властта в Кремъл“.

Събитията показаха, че не само сред вътрешнополитическите елити, но и сред ръководството на въоръжените сили съществува дълбок разкол. И сред тях Пригожин има свои покровители. Но друга част от военното ръководство се опита да организира ефективен отпор.

Налице са убедителни доказателства, че за неутрализиране на метежниците при марша им към Москва е била подготвена въздушна операция.
Руските ВВС загубиха един въздушен команден пункт Ил – 22, който координира ударните сили на авиацията. Унищожени бяха вертолети за радиоелектронна борба, които можеха да подавят зенитно-ракетните средства в колоните на Пригожин, също и вертолети за огнева поддръжка.

Докато траеха тези действия, друга група високопоставени генерали водеха преговори с Пригожин в Ростов на Дон и не предприеха никакви действия за изолирането му или за неговия арест. Въпреки че Путин официално вече беше обявил действията на Пригожин за метеж срещу устоите на държавността.

Закономерно пучът увисна в нищото, не защото Пригожин отстъпи и се отметна, а именно защото постигна набелязаните си цели - постави реалното начало на планов и най-вече на управляем процес на преход във властта.

Той предизвика скоротечна диференциация на силовите структури и на политическите елити; неутрализира възможно противодействие от военния връх; убедително показа, че Путин не е в състояние да контролира обстановката и да наложи приемлив за външния свят изход от войната.

Изтъкнатият руски икономист Владислав Иноземцев отбелязва:

"До 24-ти юни властта беше относително единна и действаше съгласувано. В броените часове на метежа обаче отделни невралгични центрове във властовите структури на Путин изпаднаха в състояние на анабиоза, на парализиращ страх, на неразбиране какво да се прави. И предприеха опити за дезертиране от проблемите. Други, разбирайки че настъпва време да се действа, проявиха трескаво суетене."

Според Владислав Иноземцев, най-важният резултат от 24-ти юни е, че Путин от субект на международната политика се превръща в обект на търг и то във вътрешен план.

В близките месеци, посочва Иноземцев, кардинално значение ще има въпросът дали ще се проведат редовните президентски избори през март 2024 г. и дали Путин ще участва.

Един от вариантите е Путин отново да се опита да се нарисува като алфа-самец и силен лидер. Но елитите вече осъзнават, че със своята непредсказуемост и с неспособността да намира решения на все по-критичните предизвикателства, Путин вече е опасен за тях.

Едновременно с това обаче никой в Русия не жадува незабавно да се окаже на мястото на Путин. Защото няма яснота как да се продължи или как да се излезе от войната в Украйна. Как ще реагира обществото, ако войната бъде изгубена и се наложи изтеглянето на войските? И всичко това на фона на всеобхватни санкции, икономически проблеми и остър бюджетен дефицит.

Затова може да се очаква, че трансформацията на властта ще се случи нелинейно и с неустойчиви темпове. Дори и Путин да се кандидатира за президент, това ще бъде резултат на компромис между елитите.

Но ако тези групи в новите условия бъдат ограничени да манипулират решенията и действията на Путин, седмиците или в най-добрия случай – месеците на Путин на върха в Кремъл ще бъдат преброени, заключава Владислав Иноземцев.

Преходът на властта или отстраняването и изолирането на Путин от реалните лостове на властта не се предвижда като сценарий в едно действие. Възможностите на Путин да манипулира и пренарежда най-близкото си обкръжение за стабилизиране на режима не са изчерпани.

В този смисъл за кръговете, които стартираха процеса на трансформация на властта в Кремъл, е от принципно значение пълният контрол върху военния връх и върху армията.

Това се обуславя не само от неясните перспективи как ще се развива войната в Украйна.

Реални стъпки към прекратяване на военните действия и евентуално към преговори могат да бъдат приемливи за САЩ и Запада само и единствено ако руската страна представи надеждни и убедителни гаранции, че контролира ядрения потенциал на страната.

Защото при евентуални преговори западните съюзници на Украйна и преди всичко САЩ ще изхождат преди всичко от съображения, засягащи собствената им ядрена безопасност. А освен от Путин, контролът върху ядрения потенциал на Русия е в правомощията и на министъра на отбраната и на началника на генералния щаб.

Именно тези съображения внасят допълнителна светлина върху движещите сили, върху мотивите и резултатите на т.нар. метеж на Пригожин.
С действията си месеци наред преди събитията на 24-и юни, Пригожин не само потъпка, но и се изгаври по най-циничен начин с основополагащия принцип на армейското строителство и на функционирането на въоръжените сили – принципа на единоначалието. Той сервира на Путин неразрешима дилема – да пожертва министъра на отбраната и началника на генщаба под брутален натиск, или да ги съхрани със съзнанието че никога не може да разчита на тяхната лоялност и реална подкрепа.

„Краш тестът“ е с положителен знак за организаторите, защото никъде не се прояви спонтанна обществена подкрепа срещу метежа, а силите във вътрешността на страната се оказаха неспособни да окажат съпротива на метежниците. На обществото беше поднесен епизод, вещаещ промяна на режима на Путин и това не предизвиква масови спонтанни реакции на подкрепа или противопоставяне.

Със събитията от 24-и юни беше тествана и реакцията на Запада и преди всичко на САЩ, на страните в орбитата на Кремъл и на малкото съюзници на Русия – на Китай и Иран, как биха възприели управляема промяна на режима в Кремъл. И определено в международен план крайният резултат е сериозен актив за организаторите на операцията.