Рестарт на доганизма вече е невъзможен

През последните няколко десетилетия станахме свидетели на дълбоки исторически промени както в световен, така и в национален мащаб, които човек рядко може да види в рамките на един живот.

С настъпването на промените в България през 1989 г. надеждите бяха тясно свързани с изграждането на пълноценно демократично гражданско общество, в което истински се зачитат човешките права и свободи. Особено турската и мюсюлманската общност хранеше силна надежда за възстановяването на имената, които насилствено бяха сменени през зимата на 1984/85 г. от тоталитарния режим.

Каузата, наречена Движение за права и свободи

В началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация заблестя нов лъч надежда, който задълго щеше да крепи българските турци и мюсюлмани. Те се обнадеждиха от започналата политическа либерализация, в резултат на която бяха възстановени стари политически партии и се появиха нови. В първите месеци на 1990 г. бяха положени основите на Движението за права и свободи. Активистите на новоизгряващата формация бързо запретнаха ръкави и работиха ден и нощ, без да жалят сили и енергия в името на общото дело. Обикаляха къща по къща, убеждаваха хората човек по човек. Каузата се изразяваше в осигуряването на пълноценна свободна изява на личността и възстановяване на всички отнети по време на тоталитаризма права – правото на рождено име; свободно общуване на майчин език; изучаване на майчиния език в училище; издаване на вестници и списания на майчин език; възраждане и развиване на турското театрално дело, както и на читалищната дейност; материално поощряване на изданията на автори, които творят на майчин език; създаване на качествена турска интелигенция; свободно изпълняване на религиозните обреди и обичаи; свободно обличане на традиционните носии; осигуряване на грижа за просперитета на общността в условията на новите икономически реалности и т.н.

Това бяха основните параметри на каузата, която беше залегнала във фундамента на общото дело. Очакванията бяха Движението да насърчи културно-просветния разцвет, да подпомогне издигането на членовете на малцинствената общност до високите социални етажи на демократичното общество. В по-дългосрочна перспектива, като член на Либералния интернационал и на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), ДПС трябваше да ограмоти своите избиратели по отношение на ценностите на либералната демокрация, но нищо от полъха на либерализма не достигна до низините на Движението.

Защо доганизмът се провали?

В началото активистите на Движението внушаваха на мюсюлманската общност, че „ДПС е като шестица от тотото“ в новото демократично време, че това е партията на турците и мюсюлманите в България с лидер Ахмед Доган, че тази партия ще защитава техните права и свободи. Хората от малцинствената общност бяха скептично настроени към подобна агитация, те се бяха ориентирали към други партии, но фактът, че промените бяха част от общия процес на рухването на системата в Източна Европа, им вдъхна увереност във възможността да се реализира такъв политически проект. Генералният план на Ахмед Доган беше да продава надежди на купувачите от мюсюлманската общност.

Като лидер на ДПС Ахмед Доган изигра ключова роля за решаването на етническите проблеми по време на прехода с нормални, законни средства. Така се роди и политкоректното словосъчетание „български етнически модел“. В „превод“ това означаваше мирно решаване на етническите проблеми. Всъщност наличието на такава партия, за която гласуваха предимно турците и мюсюлманите, доведе до отлъчването им от цялото. Вместо да търсят своето благополучие в общото развитие на страната, те се надяваха тяхната партия да направи нещо специално само за тях.

Страстите бяха укротени и канализирани в политиката. Лека-полека се утвърди и култът към личността на партийния вожд в лицето на Ахмед Доган.

„Всички социологически проучвания от годините на прехода неизменно показват, че Ахмед Доган е сред най-мразените български политици, което обаче не му попречи да остане най-дълго на водещи позиции в политиката. Цели 23 години той ръководи партия, която не е напускала парламента, много години играе ролята на балансьор, което му помага да определя съдбата на няколко правителства, да не говорим за твърдата ръка, с която направлява създадената от него партия на българските турци и мюсюлмани Движение за права и свободи. Всичко това прави Ахмед Доган феномен в годините на прехода, чието силно влияние продължава и до днес, макар че от години той изобщо не се появява пред обществото. Още по-изненадваща е голямата роля на Доган през последните три десетилетия, като имаме предвид неговия произход и условията, при които е отрасъл и е получил образованието си“, гласи оценката на проф. Искра Баева за лидера на Движението (Баева, И., „Личностите, които определиха нашата съдба“, издателство „Захарий Стоянов“, София, 2024, стр. 355).

Онези години бяха романтичният период на вярата в идеала и каузата. Днес нищо от техния дух не е запазен. Партийният елит начело с лидера им удари джакпота от тотото на промяната, издигна се до високите етажи на политиката, но се откъсна от хората и захвърли каузата. Елитът бързо се приспособи към комфорта и силата на политическата власт. Манията за величие и власт на лидера, който публично се хвалеше с думите: „Властта е в моите ръце“, напомняше психологическото състояние на римските владетели от навечерието на гражданските войни, които са тласнали на историческата сцена пълководци като Цезар, но са родили и Брут. Щом в онези исторически времена истински силни лидери като Цезар не са успели да се задържат на върха, какво остава за някои нашенски политически мъже с дребни интереси. Доганизмът се провали, защото се отклони от пътя на общото дело и отвори непреодолима пропаст между елита и хората. В началото проблемите на хората бяха в дневния ред на ДПС, но после нещата се промениха. Всъщност там беше силата на Движението – в подкрепата на хората в името на общото дело, което не се състоя.

Изгубени илюзии

„Изгубени илюзии“ е роман на Оноре дьо Балзак, в който големият писател описва трагичната епоха след разгрома на Наполеон. Ахмед Доган тръгна с големи илюзии, но не успя да създаде голямо дело. Блестящото време в политиката е вече зад гърба му. Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, които довчера бяха непримирими политически противници, изпушиха лулата на мира. Посланието на този акт е ясно: Ахмед Доган остана в миналото, а Делян Пеевски и Новото начало са бъдещето. Тук се налага да се изтъкнат някои особености, свързани с Новото начало. Първо, Ахмед Доган навремето тръгна с кауза, в която хората вярваха, но Новото начало няма ясна идеологическа платформа, която да служи за обединение на идейна основа. Второ, Ахмед Доган беше разпознат и възприет от общността като автентичен лидер, партията му имаше вид на хомогенна смес, докато същото не може да се твърди за Новото начало. Бъдещето ще покаже колко дълъг хоризонт ще има тази формация.

Рестарт на доганизма е невъзможен. Действията на доганисткото ядро са политически стерилни. Те нищо не могат да предложат на общността, само ускоряват разпадния процес на крилото, което ръководят. Така разочароваха електората си. Сред тези 180 хиляди избиратели на Алианса за права и свободи има много хора, които излязоха да гласуват в името на каузата, въпреки че през годините се бяха отдръпнали от ДПС заради разочарованието си от поведението на Ахмед Доган. Един вид те му подадоха ръка в труден момент. През цялото време Доган чуваше алармения звън на будилника, но не ставаше от леглото, тоест не отиваше при хората.

Сега, отнесени от вихъра на Новото начало, доганистите панически се чудят как да оцелеят в политиката. Старата обиграна номенклатура иска да запази влиянието си в ръководството.

Изгубил почти всичко, Ахмед Доган имаше два полезни хода, които той не направи. Първо, да поиска извинение от своите симпатизанти за грешките, които е допуснал. Второ, символично да предаде щафетата на младите и неопетнени в политиката хора и да застане зад тях. Вместо това той ги събра в сараите, от които беше изгонен, за да ги употреби за последен път.

Наскоро попитах един възрастен твърдолинеен привърженик на ДПС какво мисли за процесите в партията. С нотка разочарование в гласа той ми отговори с въпрос: „А остана ли нещо от някогашното ДПС?“.

Голямото ДПС, което беше неразривно свързано с митичния си лидер, завинаги отиде в историята, като остави след себе си разединена общност и много разбити илюзии.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в GoogleNews