Ексклузивно България ще наложи вето върху санкциите срещу Русия, ако Гундяев остане в списъка

Какво е ляво и какво е дясно днес. В България и Европа

Маргарита Генчева 18 June 2026 в 19:19 236 0
Какво е ляво и какво е дясно

Снимка Getty Images

Какво е ляво и какво е дясно днес

Анализ от юни тази година на американския Gallup показва, че европейците с най-големи икономически затруднения предпочитат двата екстремни края на политическия спектър, но най-вече крайната десница. Едновременно с това в края на май Европейският надзорен орган за партиите задейства процедура, която може да доведе до забрана на паневропейската партия "Европа на суверенните нации". Грандиозната победа на партията на Мадяр “Тиса” в Унгария и загубата на Орбан, както и предстоящите президентски избори във Франция през 2027 г., изборите за държавен глава у нас тази есен, парламентарните избори в Италия през 2027 г. повдигат основателния въпрос имат ли смисъл днес понятия като “ляво” и “дясно” в политиката.

Какво е ляво и какво е дясно?

Лявото традиционно се свързва с идеите за икономическа справедливост, солидарност, социална защита, регулации и по-силна роля на държавата в преразпределението на ресурси, припомня в статия за OFFNews.bg адв. Димчо Нешев. Това включва прогресивно облагане, социална защита и други.

Дясното набляга върху свободния пазар, индивидуалната отговорност и ограничена намеса на държавата, а сред принципите са минимална бюрокрация, ниски данъци.

Антоний Тодоров, професор по политология в Нов български университет, пише, че разбирането на политическото пространство в понятията “ляво” и “дясно” е възможно единствено в демократични плуралистични режими. "В авторитарните режими плурализмът е ликвидиран (опозицията е нелегална), ляво и дясно имат значение единствено по отношение на управляващата клика – ако тя се обявява за дясна, опозицията е лява, и обратно. При тоталитарните режими понятията ляво и дясно нямат никакъв смисъл."

Българският парадокс

Един от най-известните парадокси в българската политика: лявата Българска социалистическа партия - като част от Тройната коалиция - въведе плоския десетпроцентов данък през 2008 г., което е типично дясна политика. На власт тогава са БСП, ДПС и НДСВ, а финансов министър е Пламен Орешарски. Премиер е Сергей Станишев.

Още нещо: БСП би трябвало да подкрепя прогресивни политики, включително правата на ЛГБТ+ общността. През последното десетилетие обаче БСП последователно изразява консервантивни, традиционалистки възгледи, типични за крайната десница.

От друга страна, традиционната градска десница се държи като западна лявоцентристка партия, често със силен акцент върху социалната политика.

Печели ли крайнодясното в Европа?

Авторитетното издание “Политико” публикува графики за актуалните електорални нагласи в европейските страни. Данните за Германия към юни 2026 г. сочат, че има 28% подкрепа за крайнодясната “Алтернатива за Германия”, като през последната година подкрепата за партията расте.

Крайнодясната австрийска “Партия за свободата”, която спечели изборите през 2024 г., към началото на юни 2026 г. събира 37% подкрепа, показват още актуалните електорални нагласи в Австрия.

Управляваща в Италия партия на Мелони “Италиански братя” събира 28% подкрепа, макар за последните шест месеца да личи леко понижаване на подкрепата.

Реториката на крайнодесните партии обединява краен национализъм, отричане на идеите на Просвещението, които са залегнали и във Всеобщата декларация за правата на човека, афинитет към авторитарно управление, както и разпространяване на страх и омраза срещу имигрантите.

Защо крайнодясното е тренд?

Проф. Дафне Халикиопулу от катедрата по сравнителна политология към Университета на Йорк обяснява:

“Избирателите, които позволяват на крайнодесните партии да излязат далеч отвъд твърдото си ядро, са хората, които наричам „материалисти“ – тези, които са убедени, че имигрантите им отнемат работните места, достъпа до пазара на труда и т.н”.

Освен това има ги и недоверчивите - тези, които са изгубили доверие в държавата, институциите и в способността на институциите да изпълняват задълженията си по обществения договор.

Какво ражда популистките движения?

Проблемът не е в левите и десните политики, а в популизма, който изтъкава политическите послания. Гласоподавателите се влияят не от сериозни аргументи, а как звучи говорещият и дали “свири” на струните на определени страхове - като евентуална загуба на работни места, загуба на национална идентичност, конспиративни теории за заговори и външни врагове и т.н.

Популистите вярват, че има фундаментален конфликт между "народа" и "елитите", вярват, че елитите подкопават “истинската” воля на народа.

Финансовата криза от 2007-2008 г. е добър пример за почвата, на която избуяват популистките движения Много от правителствата тогава реагираха със строги мерки за икономии - с цел намаляване на държавния дълг. В Гърция и Испания това доведе до възход на крайнолеви политически формации като "Сириза" и “Подемос”. За радикалното дясно пък ключов момент се оказа т.нар. “бежанска криза” от 2015 г. “Политиката на отворени граници” накара големи групи от избиратели да настояват за по-строги миграционни закони.

Проучване на френския център за политически изследвания Cevipof показва, че една година след началото на пандемията от Covid-19 над 36% от респондентите във Франция, 32% - в Италия и Германия, както и 31% - във Великобритания са съгласни с твърдението, че здравните министерства си сътрудничат с фармацевтични компании за прикриване рисковете от ваксините. Освен това 42% от респондентите във Франция, 41% - във Великобритания, 40% - в Италия и 39% в Германия смятат, че правителствата използват кризата, за да “контролират и наблюдават” гражданите.

Къде е разковничето?

Класическата ос на “ляво” и “дясно” все по-трудно се вписва в реалностите на съвременния свят.

След пълномащабната руска агресия срещу Украйна в края на февруари 2022 г. леви или десни популистки формации в европейските общества използват прокремълски наративи зад фасадата на “защита на националните интереси”.

А и когато партиите, които спазват правилата на демократичната система, не успяват да предложат сигурност, все повече хора търсят някой нов "спасител", който обещава да ги чуе и да реши проблемите им. Доказват го и резултатите на последните парламентарни избори у нас.


"Офф Медия" АД изпълнява инициатива Media Resilience, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

    Маргарита Генчева

    Маргарита Генчева учи "Журналистика" в Софийския университет. Интересите ѝ са в областта на публицистиката, християнското богословие и международната журналистика.

    Най-важното
    Всички новини