BANGARANGA и правото на марките: къде е границата между емоцията и закона

В медиите бе публикувана информация, че българска компания е подала заявка за регистрация в Европейската служба по интелектуална собственост на марката BANGARANGA в класа на гейминг индустрията. В редакцията получихме писмо от представителя на заявителя на марката д-р Ралица Заякова-Крушкова. Публикуваме го изцяло:

Уважаеми колеги и приятели,

Най-искрено уважение към Дара и целия огромен изпълнителски, авторски и продуцентски екип зад успеха в Евровизия. Великолепен успех на песента BANGARANGA. Поклон пред националната обществена емоция, когато нещо българско получи международно признание, а към Дара като изключителен изпълнител — талантлива, трудолюбива, отдадена, последователна, тя е истински пример за младото поколение със своя професионализъм, енергия, творческа смелост и отдаденост на работата.

Посочвам, че заявката е подадена в Европейската служба по интелектуална собственост именно от българска компания с международно присъствие, а не от чуждестранно лице, което се опитва да капитализира български културен успех. България вече има достатъчно примери, при които обозначения и репутация, свързани с български произход са използвани или регистрирани от чуждестранни, небългарски, субекти.

В този смисъл е изключително положително, че именно българска компания е съобразила значението на обозначението и е предприела реални действия за неговата защита като марка, а не чуждестранно дружество.

Важно е да се отчита, че от правна гледна точка популярността на една дума не я превръща автоматично в нечия изключителна собственост. Авторското право защитава песента, текста, а сродното на авторското право защитава изпълнителя, продуцентите и записа, но авторското и сродното право не дават автоматичен монопол върху отделна дума като търговска марка, още повече за един или всички икономически сектори.

В случая се заявява обозначение за продукти и услуги в различен от музикалната индустрия сектор — gaming и gambling индустрията, в която българската държава има световно значение.

Следва да се отчете и че българските компании от тази индустрия често са сред значимите партньори, и спонсори на спортни, културни и обществени събития. Затова не следва автоматично да се приема, че интересът към едно силно и разпознаваемо обозначение е насочен срещу артистите или културния сектор. Точно обратното.

Не е изключено обозначението BANGARANGA да предизвика интерес и в други търговски сектори, както често се случва с популярни културни явления. Именно затова е важно темата да се разглежда през правната рамка на търговските марки, а не през емоционални реакции към всяка бъдеща търговска употреба.

Недобросъвестност не се предполага. Тя трябва да бъде доказана с конкретни факти, а самата популярност на дадено обозначение не е достатъчна за такъв извод.

Смятаме, че уважението към артистичния успех не противоречи на правото на български компании да използват установените европейски механизми за защита на търговски марки в полза на български компании и България. Нещо на което би трябвало да се радваме и уважаваме.

Д-р Ралица Заякова-Крушкова, адвокат
представител по индустриална собственост, преподавател,
повече от 30 години трудов стаж в областта на закрилата на индустриалната собственост

18.05.2026