Преводи на килограм

Той започна да върви към бара, мислейки за нея. Изглеждаше патетичен. На вратата на бара имаше надпис "Забранено за миньори". Мислеше как ще я заговори. "Парче торта", каза си наум и влезе в бара. 

Случвало ли ви се е да четете книга, в която има абзаци като този, а диалозите звучат толкова неестествено на български, че не разбирате за какво става дума? Попаднали сте на "превод на килограм".

По-естествено е да се преведе "Тръгна към бара и си мислеше за нея", "патетичен" всъщност е "жалък", minors в случая означава "непълнолетни", а парчето торта - piece of cake - на български е "лесна работа".

Какво е калпав превод

"Некачественият превод е невнимателният, бърз превод, в който липсва разбиране на оригинала и съобразяване с българските читатели. Превод, който не отчита факта, че всеки литературен текст е единствен по рода си и има свои особености по отношение на стила, образния език на автора, контекста на оригинала и др. Превод, който пренася буквално думи, структури, пунктуация от оригинала, без да се съобразява с българския ни контекст. Превод, който отказва да проучва и да бъде изобретателен. Порочна практика е и пестенето от заплащането на добър преводач и редактор. През 90-те водещо е било желанието за бързо наваксване на пропуснатото през годините на тоталитарния режим. Днес се бърза с цел печалба", обясни пред OFFNews.bg д-р Теодора Цанкова, гл. ас. в Катедрата по испанистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя превежда художествена литература и хуманитаристика от испански език. Представител е на Съюза на преводачите в България в Европейския съвет на асоциациите на литературните преводачи, а от 2025 г. е заместник-председател на ЕСАЛП.

"Един превод може да е лош по много начини – да е буквален и дървен, да не работи добре с българския език, да не предава адекватно смисъла и внушението на оригинала, изобщо да не е разбрал оригинала и т.н. Понякога в най-прости кримки и трилъри читателят може да не разбере "кой е убиецът" и какво точно се случва в романа заради превода. Най-често като че ли лошият превод е резултат от бързане и плъзгане по повърхността – съкращавания, опростявания, неточности, грешно разтълкуван смисъл. Това е защото в нашето съвремие издателствата се превръщат в книгозаводи, а преводът – в работа на конвейер. Поточната линия на масово производство не оставя възможност нито за предварителна подготовка на преводача (вникване в текста, извършване на необходимите проучвания, изграждане и проиграване на различни стратегии), нито за по-общо усъвършенстване на уменията и разширяване на познанията. Така на преден план в процеса на превод излизат нагласите, формирани от културната среда, и може би именно заради това в последните десетилетия в превода от английски се наблюдава едно все по-тясно разбиране за литературата и свеждането ѝ до развлекателното – наличните в произведенията по-дълбоки идейни пластове се пропускат или размиват до неузнаваемост и водещи стават остросюжетността и екзотиката", разказва пред OFFNews.bg преводачът от английски Владимир Молев. Той е превеждал Казуо Ишигуро, Джонатан Франзен, Ричард Фланаган, Себастиан Бари, Дж. Г. Фарел, Рохинтън Мистри, Джеймс Солтър, Уилям Сароян, Пол Теру и др. Заедно с преводача от китайски и английски Стефан Русинов Владимир Молев е създател на сайта за преводознание "Тоя мост се клати", в който - наред с другото - разглежда и драстични примери на книги, преведени на български с Deepl и Google Translate.

Книги, преведени с изкуствен интелект

Струва ми се, че от 2-3 години със сигурност може да се твърди, че на пазара има книги, преведени с ИИ. В някои случаи това е инициатива на издателя, в други – на преводача с мълчаливото одобрение на издателя. Защото издателят знае, че няма как един преводач да преведе сам, без помощта на ИИ, десет книги по 400 страници на година. И за да не се набиват на очи тези случаи, преводите се публикуват под различни псевдоними, казва Владимир Молев.

Теодора Цанкова също отбелязва, че от няколко години попада на книги на български език в изцяло машинен превод:

"Според мен са по-скоро изключения. Зад това стои неразбиране какво представлява литературата и преводът на литература и пренебрегване именно на художественото в тях. Тук трябва да се вземе под внимание и натискът над преводачите да превеждат бързо. Този натиск идва не само от сроковете за работа, които често са кратки, а и от ниското и непредвидимо заплащане, липсата на аванс, невъзможността за излизане в болничен или отпуска."

Владимир Молев обяснява появата на книги в изцяло машинен превод така:

"По същата причина, поради която в магазините има сирене не от мляко, а от палмова мазнина – икономически по-ефективно е. Макар българските издатели да обичат позата на стожери на духовността и грамотността, все пак те са най-вече икономически субекти. В колебанието дали да пуснат книга в качествен превод на по-висока цена или по-евтина книга с недотам добър превод, изборът неизменно пада върху втората възможност ("защото всички така правят и ако моите книги са по-скъпи, няма да са конкурентноспособни"). Защо го има това несъответствие между себевъзприятието на издателите (че са крепители на духовността и работят в полза роду) и тъжната действителност, е изключително интересен въпрос, който освен към определени културни и народопсихологически напластявания, води към дълбоките структурни проблеми в съвременното ни книгоиздаване – високата търговска отстъпка (40-50%, което означава, че търговците/книжарите реално работят със 100% надценка върху цената на издателя, ако книгата струва 15 евро, половината от тях са за търговеца, а с другата половина издателя покрива своите разходи за печат, авторски права, режийни и т.н. и съответно реже от там, където е най-лесно – превода и редакцията), сливането на издателска дейност с търговска (което дава възможност за редица нечестни практики и задушаване на конкуренцията), липсата на каквато и да била държавна политика, в това число финансиране за библиотеките и т.н., и т.н."

Преводи на килограм

Кога и защо се стигна до "преводи на килограм" - бързо издаване на множество калпаво преведени книги?

Според Владимир Молев "това е естествен резултат от политиката на издателствата "по-важно е да е евтино, отколкото качествено". Тази неласкава оценка на издателите за българските читатели навярно има свои исторически основания, за съжаление – травмата от икономическите катаклизми на 90-те минава бавно и за много хора ниската цена е по-важна от качеството дори и в избора на книги. Важен фактор са и структурните недъзи в книгоиздаването. Защо опитите за подобряване на качеството с възхода на икономиката и повишената покупателна способност на българите в последните 20 години стигнаха само до полиграфията (цветни порезки, твърди корици, лак и т.н.) и не засегнаха превода и редактирането е важен въпрос, чийто отговор не е по вкуса на преводачите – защото масово има неразбиране какво представлява преводът (включително и у издателите, и у повечето читатели) и той не се цени. Смята се, че преводачът някак механично и машинално замества думите от оригинала с български думи и хоп, готово. Къртовският труд по вникване в едно произведение, разгадаване на културните му кодове, пресъздаването му на друг език остава в сянка. И с възхода на машинния превод – ИИ за миг може да ти поднесе цяла книга – това възприятие за малоценността на преводаческия труд ще набере още по-голяма сила".

Според Теодора Цанкова "издателствата са в основата на тази тенденция, тъй като при тях е и хлябът, и ножът. Авторите, в това число преводачите, са в слабо положение спрямо издателите. Това се отчита от Закона за авторското право. А Директивата на ЕП и ЕС от 2019 г., за авторското право в цифровия единен пазар, която беше транспонирана и у нас, беше въведена специално, за да противостои на тази неравнопоставеност. Но тук важни са и творческите съюзи, и солидарността между преводачите, и позицията на обществото като цяло. Ако читателите имат изисквания към книгите, които купуват, включително към превода им, това би се отразило на пазара. Така че критиката на превода е важна. И общественото мнение – смята ли нашето общество, че е важно да четем качествени книги, защото те ни изграждат като личности, или не."

"Държа да подчертая едно: за мен постановката "машинният превод е лош, човешкият превод е добър" е неправилна. Да, твърдо смятам, че машинният превод не е подходящ за превод на художествена литература и колкото и да се развива, едва ли някога ще бъде подходящ – подбраните на принципа на вероятността думи не са превод, преводът е интерпретация, която изисква осмисляне, а ИИ не мисли. Но и човешкият превод много често не е добър – и според мен точно това наблюдаваме вече 30 години. И този лош човешки превод, все по-масов, проправя пътя към навлизането на машинния – смъква летвата толкова ниско, че изглежда сякаш ИИ ще я прескочи", добавя Владимир Молев.

Ролята на редакторите

"Вече трудно може да говорим за редактор в издателство в някогашния смисъл на думата – днешните редактори на щат в повечето случаи са проджект мениджъри, занимават се с подбор на заглавия, авторски права, отношения с контрагенти – печатници, страньори, търговци, преводачи, оформители и т.н., рядко стигат до самия текст и най-вече се запознават с него информативно, за какво се разказва, не работят върху него. Което понякога е за добро – функциите на рекламист и търговец рядко се съвместяват с уменията, нужни за редактиране на превод. Доста често коректорът си присвоява редакторски правомощия и се намесва в текста – къде удачно, къде, по-често, не. Понякога преводите се дават на външен редактор – без значение дали той владее езика, от който се превежда, - който, пак поради ниското заплащане, е принуден да прелита отгоре-отгоре и в повечето случаи само замазва най-бодящите в очите недоразумения", казва Владимир Молев.

"Както навсякъде – има добри и не толкова добри редактори. На първо място, важно е въобще да има редактор, защото нерядко излизат книги само с формален редактор. И на второ – недоизпипан превод е трудно да се редактира. Отговорността обаче е във всички случаи на издателя. Той решава какво и на кого да възложи" - отбелязва Теодора Цанкова.

Обидно ниското заплащане на преводачите

Цанкова обръща внимание и на още един, изключително сериозен проблем - заплащането на превод на страница художествена литература на български език е традиционно обидно ниско:

"Това стана причина за кампанията 10/42 в началото на 2023 г., която имаше известен ефект, но не доведе до съществена промяна, за съжаление. Съюзът на преводачите публикува защитни препоръчителни възнаграждения за преводачите. Последно бяха актуализирани през 2025 г. съобразно инфлацията. Според препоръката на Съюза защитното възнаграждение би трябвало да е 16 лева на страница, а в действителност са твърде малко преводачите, които получават толкова. Обръщам внимание, че става дума за защитно възнаграждение – т.е. това е долната граница, под която заплащането не би трябвало да пада, за да може да се очаква добро качество на превода. Обръщам внимание също така, е тази препоръка важи както за субсидирани, така и за несубсидирани преводи. Поради ниското заплащане на преводаческия труд професията "преводач на литература" е сериозно застрашена в България. Малцина са тези, които се препитават от художествен превод, и това става на цената на компромиси или със стандарта на живот, или с качеството на превода. Често преводът на литература е хоби на хора с други професии – университетски преподаватели, устни преводачи и др."

"В масовия случай – превода от английски - за една машинописна страница 1 800 знака се плаща 4-5-6 евро. Доколко е адекватно това заплащане – приема се, че ако работи съвестно и внимателно, прави всички необходими справки, изглажда си текста и изобщо се грижи за качеството, преводачът може да направи около 100 страници на месец. Пак в зависимост от самия текст, те може да са малко повече или малко по-малко, но са средно около 100. При заплащане 5-6 евро на страница, брутният доход е 500-600 евро, под минималната работна заплата, от тези пари си плащаш осигуровките, данъците и ако искаш някой ден да получаваш пенсия, трябва да се регистрираш като самоосигуряващо се лице, където осигуровките се удържат върху административно определен минимум, който е по-висок от реално получената сума. Затова и почти няма преводачи на художествена литература, които да са самоосигуряващи се лица, т.е. такава професия вече не съществува. Този процес на депрофесионализация има значими последици в множество направления, които са интересни и си заслужават изследването – феминизиране на полето (със съпътстващо отражение върху превежданата литература и езика), високата възраст на хората, които се занимават с превод (за качествен превод като че ли разчитаме на 70+ годишни) и т.н.", казва Владимир Молев.

Той също отбелязва, че "преводът все повече се възприема като странично занимание за престиж, с него се занимават тези, които не го правят за парите и на преден план излиза принципът "на харизан кон зъбите не се гледат" – за издателите, които би трябвало да носят отговорност за качеството на своя продукт-книга, е по-важно, че преводът им е излязъл (почти) без пари, а не дали той става или не".

Преводачът на художествена литература изчезва от институционалната карта, институциите, които би трябвало да следят какво се случва с него (преводът е един от най-важните механизми за развитие на литературата и на езика като цяло), изобщо не знаят колко и какви преводачи работят активно и как регулират отношенията си с издателите, камо ли какви политики е възможно да се прилагат в това поле. Съвсем пресен пример е яловият опит за въвеждане на регистър на артистите/свободните творци, в който, макар да се казва, че в него трябва да попадат и преводачите на художествена литература, за да може Министерството на културата да си изясни каква е картината с тях и да предложи някакви мерки и политики, изискванията за регистриране са така направени, че реално преводачи на художествена литература няма как да се впишат, казва Владимир Молев.

"Малкото хора, които се опитват все пак що-годе професионално да вършат тази работа - превода, притиснати от икономическите условия, или се отказват и сменят попрището, или снижават собствените си критерии за качество и компенсират ниското заплащане с по-голям брой преведени страници с ясното съзнание, че ако на месец преведеш не 100, а 250-300 страници (с или без помощта на специализиран софтуер/ИИ), за да можеш да си плащаш сметките, това неминуемо се отразява на текста", отбелязва преводачът.

37% от преводачите в Европа обмислят да се откажат от професията си

В началото на тази година Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи проведе анкета сред европейските преводачи за навлизането на ИИ в литературния превод. Какво показват данните?

37% от анкетираните преводачи са обмисляли да се откажат от професията си през последните три години, като най-често посочваният фактор е навлизането на ИИ.

Над 55% от анкетираните не биха разрешили техни преводи да бъдат използвани за обучение на ИИ при никакви условия.

Близо 60% намират така наречената последваща редакция (редакция на машинен превод) за по-уморителна от самия превод; 45,16 % я смятат за по-времеемка, а само 12% - за по-лесна.

"Когато се говори за последваща редакция, трябва да се има предвид, че процесите на превод и (пост)редакция са коренно различни умствени дейности. При превода човек измисля сам нещо, при редакцията стремежът е да запази предложения текст при всяка възможност. Затова преводачите са автори по закон, а редакторите – не. На това се дължи и "ефектът на подсказката" при редакцията – тенденцията да се съгласяваме с предложеното, дори то да не е най-доброто", коментира Теодора Цанкова.

Капаните на превода с ИИ

Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи (ЕСАЛП) обединява 38 европейски асоциации на литературни преводачи, включително Съюза на преводачите в България, от 30 европейски страни. През 2023 г. ЕСАЛП излезе със свое становище за ИИ, в което изтъква правни, професионални и хуманистични аргументи против използването на ИИ в литературния превод. Обръща внимание например на това, че "Използването на ИИ стандартизира преводите, води до обедняване на писмените култури и на езиците като цяло посредством – наред с други неща – "ефекта на подсказката" (склонността да се приема първият вариант, даден от машината) и самозамърсяването (машината се учи от себе си)“.

Оттогава ЕСАЛП не е престанал да следи случващото се на европейските книжни пазари и да изразява позиции, отбелязва Теодора Цанкова.

ЕСАЛП участва и в изработването на европейски политики за използването на ИИ, като настоява да бъдат спазвани принципите на разрешението за ползване (на дадено произведение за обучение на ИИ), възнаграждението за ползване (на дадено произведение за обучение на ИИ) и прозрачността (да се отбелязва дали ИИ е използван за създаването на дадено произведение и дали дадено произведение се ползва за обучение на ИИ).

Реакцията на Съюза на преводачите

"Миналата година "Панорама" - издателството на Съюза на преводачите в България, организира дискусия за ИИ и превода в рамките на Пролетния панаир на книгата. Навлизането на изкуствения интелект доведе до промени в типовия договор на Съюза. В резултат една от клаузите му гласи, че преводачът се задължава да работи самостоятелно, без да използва автоматичен превод, изкуствен интелект или сродни технологии при превода на произведението. Подобни клаузи са разпространени в доста европейски страни. Европейските преводачески асоциации като цяло са против използването на ИИ при превод. Френската асоциация на литературните преводачи например поде кампания, сполучливо наречена "От плът и кръв", която се противопоставя именно на използването на ИИ при превод. А в кампанията си "Не кради тази книга" английското дружество на авторите постави фокус върху факта, че езиковите модели се захранват от огромен брой авторски произведения, за които не заплащат авторски права" - разказва Теодора Цанкова.

"Съюза на преводачите в България  се опитва да прави нещо – има добри инициативи в областта на международното сътрудничество с ЕСАЛП, промените в Закона за авторското право покрай въвеждането на Директива 790 на ЕС за справедливо и съразмерно заплащане на авторите и т.н. Бих се радвал, ако СПБ направи крачка към превръщането си в организация с профсъюзен характер подобно на сродните си сдружения в много от страните от ЕС – опитът е показал, че това е работещият модел за отстояване на интересите на преводачите, а по този начин и на интересите на читателите, надяващи се да получат достъп до качествено преведена качествена литература", отбелязва Владимир Молев.

Следете новините ни в GoogleNews