Приднестровието е контролиран от Руската федерация анклав, опиращ се на запад на поречието на Днестър, което е и граница с Република Молдова, а на изток граничи с Украйна и няма излаз на Черноморското крайбрежие.

Ширината на територията му не надвишава 40-50 километра. Единствено в района на гр. Бендери контролира територия на десния бряг на Днестър.

Т. нар. Приднестровска молдовска република (ПМР) възникна в резултат на разпадането на СССР и беше провъзгласена през септември 1990 г. За отбелязване е това, че това се случи още преди самата Молдова да обяви независимост (август 1991 г.). Международно-правният статут на ПМР не е уреден. Призната е единствено от Южна Осетия, Абхазия и Нагорни Карабах.

През 1990 г. възникна въоръжен конфликт между Молдова и непризнатата ПМР, под чийто контрол се намираше основно левият бряг на река Днестър, който е населен предимно с молдовани, украинци и руснаци. Бойните действия бяха прекратени през юли 1992 г., но конфликтът остава и до днес неразрешен. Понастоящем е в „замразена фаза”.

По време на съветския период в Молдова, и на територията на ПМР, бяха дислоцирани съединенията, частите и тиловите райони на мощната 14-а армия на СССР. Тя беше предвидена за бойно използване на югоизточния театър на войната, обхващащ и територията на България. През 1992 г. със споразумение, под егидата на ОССЕ, беше легализирано оставането на елементи от 14-а армия в Приднестровието под формата на „миротворчески” сили.

Понастоящем руската оперативна група в Приднестровието включва четири мотострелкови бригади, с щатното им въоръжение и бойна техника, които в мирно време са кадрирани. Постоянният им личен състав се оценява на 1500-3000 души.

По налични данни, на тариторията на ПМР в Колбаска се съхраняват „наследени от 14-а армия” от 19 000 до 21 500 тона боеприпаси, 57% от които са с просрочена годност за транспортировка и бойно използване. Сред тях обаче има и такива, които са особено необходими на руската армия за операциите й в Украйна.

Властите в Молдова нееднократно поставяха въпроса за изтеглянето на руските войски и военни складове от територоията на републиката. Кишинев ги смята за главната опасност за сигурността на Молдова.

Според решенията на Истанбулското съвещание на ОССЕ (1999 г.), Русия се задължи да изтегли целия личен състав, въоръжението и бойната техника на 14-а армия от ПМР до края на 2001 г.

През 2005 г. парламентът на Молдова одобри закон за статута на Приднестровието, според който руските военни части трябваше да напуснат областта до декември 2006 г.

През 2018 г. Генералната асамблея на ООН прие резолюция, призоваваща Русия да изтегли своите войски от ПМР, което Министерството на външните работи на Русия категорично отхвърли.

Днес и парламентът, и правителството, и президентът на Молдова категорично настояват за изтегляне на руските войски (за разлика от предишния президент Игор Додон, който беше категорично против).

Намеренията на руското командване да разшири обхвата на военните действия извън територията на Украйна бяха озвучени открито от изпълняващият длъжността командващ Централния военен окръг, генерал-лейтенант Рустам Минекаев.

„Една от целите на втората фаза на специалната операция в Украйна е осигуряването на сухопътна връзка към Крим и установяването на контрол върху юга на Украйна. Това ще даде на Русия още един сухопътен коридор към Приднестровието и Молдова, където също се отбелязват случаи на притесняване на рускоезичното население”, заяви той.

С този стратегически маньовър руското командване може да се опита да реализира следните цели:

1.Разкриването на „втори фронт” срещу Украйна, което би заставило украинското командване да прехвърли от останалите активни направления значителни сили и средства за прикриване на направлението от Приднестровието.

2.Чрез принудително ограничаване на възможностите на Украйна за усилване на останалите направления, създаване на предпоставки за решително настъпление на руските войски и завършване на войната с овладяването на административните граници на т. нар. Донецка и Луганска републики и закрепването на сухопътния коридор към Крим.

3.Създаване на предпоставки за едновременен пробив от Приднестровието на югоизток и от района на Херсон на северозапад за извоюване на сухопътен коридор от Крим до Приднестровието и за окончателното изтласкване на Украйна от черноморското крайбрежие (с овладяването на стратегическия район Николаев - Одеса).

4.Дестабилизиране на Молдова с перспектива за поставянето на цялата територия на републиката под контрора на ПМР и Русия.

5.Заставяне на Румъния да предприеме ответни дейстнвия, които биха въвлекли и НАТО. В случай че Руската федерация зачете искането на ПМР за присъединяване към Русия (такова формално искане „парламентът” на ПМР прие още през 2016 г.), НАТО би се оказал в конфликт пряко с Русия. В този случай Русия ще заложи на ядреното оръжие, като „сдържащ фактор”, за да предотврати пряката намеса на НАТО в Молдова и в Приднестровието и да закрепи желаните резултати във войната с Украйна.

6.Изолиране на украинската територия между устията на Дунав и Днестър с последващо овладяване, поради невъзможността Украйна да прехвърли допълнителни сили и средства за нейната отбрана. Установяване на контрол върху корабоплаването от Черно море към Дунав и обратно. Лишаване на Украйна от възможностите да използва Дунав като основна водна артерия за връзки с Централна и Западна Европа.

7.Гарантиране с военни средства на контрола си върху Трансбалканския газопровод, който преминава през територията на Приднестровието и през Молдова, за постигане на стратегическите си цели по отношение на Балканите и за да не допусне използването на този газопровод в реверсивен режим за снабдяване на Украйна с газ от юг (от територията на Турция през България или от територията на Гърция отново през България).

8. Предизвикване на нов, контролиран от Русия бежански поток към Румъния и към България за допълнителен натиск за отстъпки от страна на ЕС и НАТО.

За реализацията на тези цели Руската федерация може да използва следните способи:

Прилагане на сценарий за дестабилизиране на Молдова по модела от „възникването“ на т.нар. народни републики в Донбас през 2014 г.:

С началото на войната в Украйна, значителен бежански поток се насочи от завладените от Русия териториии в Украйна към Приднестровието и към Молдова. В този поток със сигурност присъстват предварително подготвени руски паравоенни елементи, които заедно с проникващи от Приднестровието активисти, могат да организират масови протести и по-широки форми на гражданско неподчинение в Кишинев и в други основни административни центрове.

Междуетническото напрежение в Молдова ще способства в значителна степен за реализацията на такъв сценарий в интерес на признаването на Приднестровието като част от Руската Федерация и поставянето на Молдова в пълна зависимост от Кремъл.

Силовите ведомства в Молдова трудно биха се справили с такъв организиран натиск, особено в условията на продължаваща война в Украйна. Значителното гагаузкото население, което по произход е от Балканите, е под силното влияние на Русия и сигурно не би възприело неутрална позиция при евентуална дестабилизация на Молдова. В републиката действат мощни криминални кланове, които също могат да бъдат лесно въвлечени в такива събития на страната на Приднестровието и Русия.

Съществуват реални опасения, че още в началните фази на подобни процеси може да бъде използвано оръжие.
Стоварването на оперативен въздушен и/или морски десант.

Има редица ограничения за възможностите за стоварване на оперативен въздушен десант в района на Тираспол:

Десантът може да прелети само през въздушното пространство на Украйна или на Молдова. В първия случай би се наложило надеждно да се елиминират авиационните и противовъздушни сили и средства на Украйна в района. Във втория вариант би възникнал казус на фактическо обяваване на война на Молдова с произтичащите международни усложнения за Русия. Но ако десантът е в подкрепа на силите, дестабилизиращи Молдова, подобни съображения едва ли биха били зачетени от руска страна.

Русия разполага с необходимия корабен състав за стоварване на оперативен морски десант. Възможно е това да бъде осъществено между устията на Дунав и Днестър. Условията обаче се усложниха след като беше потопен флагманът на Черноморския флот - крайцерът „Москва“. Той осигуряваше зенитно прикритие на значителна зона от крайбрежието на Украйна. Съществува и вариант морският десант да бъде стоварен и без използването на големите десанти кораби, един от които беше потопен в пристанището в Бердянск, а други два бяха сериозно повредени. Като резервен вариант се разглежда стоварването на десанта с използването на стражеви и торпедни катери.

Украинсоко командване отчита опасността от морски десант и полага системни усилия за унищожаването на руските ПВО сили и средства на Змийския остров, както и на корабите, които партрулират в района, в който биха се формирали и разгърнали силите на десанта. През последните дни бяха потопени два руски патрулни катера и беше поразена една ракетна фрегата.

По принцип сегашната руска групировка в Приднестровието не застрашава съществено украинските сили в района на Одеса-Николаев. Украйна има и преимуществото, че нейната артилерия прострелва цялата дълбочина на територията на ПМР.

За успешното справяне с дестабилизирането на Молдова и за противодействие на възможни руски въздушен и/или морски десант, Украйна може да се намеси само при изрично искане от страна на Молдова. Перспективите за това обаче са твърде неясни. Въоръжените сили на Молдова не са в състояние да се справят самостоятелно с подобна заплаха.

Всичко това налага Украйна да държи в резерв за разгръщане в района на значителни сили на изтребителната и щурмовата авиация, на ударните безпилотни средства, на противокорабните си ракетни комплекси и на средствата за ПВО, както и няколко батальонни тактичски групи.

Евентуалното разкриване на „втори фронт” срещу Украйна неминуемо ще застави НАТО да реагира с цел недопускане дестабилиизрането на Молдова.

Разширяването на кризата извън територията на Украйна неминуемо ще засегне и България. За това от ключово значение е как ще реагира Румъния, как ще реагира НАТО и „какви указания ще получи нашия върховен главнокомандващ от Кремъл”.