Съгласието на Русия преговорите с Украйна да се водят в Истанбул е съществена промяна в сравнение с предишната среща в Беларус, където домакин беше президентът Александър Лукашенко (на 7 март). В качеството на посредник на сегашната среща встъпителното слово беше на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган.

Технически въпроси и перспективите на преговорния процес

Първоначално беше предвидено срещата да е три дни (от 28-и до 30 март). Преговорите протекоха в еднодневно петчасово заседание без обща или специални пресконференции на делегациите. Резултатите бяха коментирани само в отделни заявление на членове на делегациите.

Пристигналият предишния ден с нарочен правителствен самолет и обслужван от лимузина клас "Аурус", каквато досега ползваше публично само Путин при неговите пътувания зад граница, руски министър на външните работи Сергей Лавров остана зад кулисите и не коментира пред медии постигнатите резултати.

След срещата делегациите се оттеглиха за „двуседмични консултации”, но с вариант за евентуална съвместна работа в режим онлайн. Конкретна дата за нови „присъствени” преговори не беше съгласувана.

Двете страни допуснаха възможността за провеждане на пряка среща на двамата президенти, но без да дадат конкретна информация.

По състава на делегациите

Водеща роля в предишните преговори в украинската делегация имаше министърът на отбраната Алексей Резник. Той присъстваше и сега, но не направи самостоятелно изявление. Като глава на делегацията сега се открои Давид Арахамия.

Нови членове бяха Александър Чалий и заместник-началникът на Генералния щаб ген. Александър Кириленко. Чалий се смята за нееднозначна фигура заради контактите му с руски парламентаристи. Той е дипломат от кариерата от времето на СССР. Считан е за „дългогодишен адапт” на неутралитета на Украйна. Активно е разработвал модела как Украйна може да „съществува без членство в НАТО”. Участието на генерал Кириленко се свързва с новопоявилата се „подгрупа” в преговорните екипи по „военни въпроси”.

Сред съветническия апарат на Украинската делегация бяха отбелязани активисти в изгнание на кримската татарска общност.

Руската делегация остана в досегашния си състав. Начело отново се прояви Владимир Медински, бивш министър на културата - историк с научни разработки, доказващи, че „Новоросия” е автентичният топоним за Украйна от 9. век та до наши дни. В дните преди сегашното заседание Медински беше забелязан да налага твърдо идеята си за задължителна сутрешни молитви във всички учебни заведения на Русия.

Именно ангажираността му позволи на Русия да изиграе изненадващ ход в преговорния процес с „личното посредничество на Роман Абрамович” (водеща фигура сред първоешелонните олигарси в Русия).

Руският опозиционер Иля Пономарьов даде следната оценка за ролята на Абрамович в „кухнята на преговорите”:

„Със сигурност зная, че редица олигарси от неговия калибър търсят способи да излязат от ситуацията “lose-lose”, в която са оказаха с тази война. Ако остане Путин, те също ще останат под санкции. Ако човек от обкръжението на Путин или външен „пропутинист” го смени, те пак остават под санкции. А ако дойде някой от опозицията, те още повече и тотално ще останат под санкции.

За тях начинът да намерят някакво решение е да предприемат нещо, правещо впечатление. Един от вариантите е да се опитат да посредничат в преговорите. Абрамович е с най-големи възможности в това отношение. Тънкият момент е, че ще бъдат възнаградени не посредническите усилия въобще, а само довелите до успех. По-реалистичният вариант за олигарсите е да се включат в процеса на смяна на властта, след като осъзнаят, че „повече с Путин каша не може да се свари” и заложат на неговата смяна”.

Какво точно обсъждаха делегациите

Това е най-нееднозначният аспект на преговорите. В медии и официални заявление бяха използвани различни - в това число противоречиви - определения на предмета на срещата: „мирно споразумение”; „споразумение на прекратяване на огъня”; „договорености по неутралния статут на Украйна”; „обсъждане на спорните въпроси по Крим и Севастопол”; „на решението на Министерството на отбраната на Русия за кардиналното снижаване на военната активност на Киевското и на Черниговското направление”; подготовка на „Договор за неутралитета и безядрения статут на Украйна”; „обсъждане на въпроси, отнасящи се до хуманитарното отношение към военнопленниците и до разкриването на хуманитарни коридори” и др.

Решенията на срещата

Еднозначно звучи заявеното от Медински: „Първата ответна стъпка на руската страна засяга постепенната военна деескалация по две направление: на Киевското и на Черниговското. Но това не е прекратяване на огъня, а само израз на нашия стремеж за деескалация на конфликта”.

За правилното тълкуване на всички останали - фиксирани по време на преговорите - въпроси се изисква доста въображение и нетрадиционно мислене:

Не е ясно дали Кремъл се отказва от овладяването на Киев, или това ще продължи да му е цел, но със средствата на деескалацията.

Киев се отказва да влиза в НАТО и да разполага на своя територия военна инфраструктура на трети страни, но само при гаранции за собствената безопасност от главните световни актьори. Многократното зачитане на списъка на държавите гаранти не дава еднозначно тълкуване в каква роля в случая Киев вижда Русия - като гарант или като обект на въздействие от останалите гаранти.

Най-драматично острите въпроси на войната и мира са заобиколени с финес и оставят и двете страни с чувство на постигната важна цел: ако се стигне до изтегляне на руските войски, то е безспорно за всички райони, освен териториите на т.нар. народни републики и на украинското крайбрежие по Азовско и Черно море. Там разграничението ще се решава в лични преговори на двамата президенти.

След приемането от парламента на Договора за неутралния статут на Украйна той подлежи на утвърждаване от референдум, който може да бъде проведен само след установяване на мир в Украйна и пълно изтегляне на чуждите войски от нейна територия, но в границите ù от обявяването на независимостта ù през 1992 г. (С Крим - интегрална част на Украйна).

По аналогичен начин се подхожда и по отношение на Крим. До 2035 г. страните се ангажират да не търсят решаване на статута на полуострова с военни средства, след което отново на лична среща на президентите се договарят окончателно. Уловката тук не е, че Путин ще властва още 15 години, до навършване на 85-годишна възраст. За по-внимателните наблюдатели това е безпрецедентен пробив в полза на Украйна, защото от анексията през 2014 г. Русия обявяваше по всеки възможен повод, че темата „Крим” е затворена страница и не подлежи под никаква форма за реанимиране.

Много въпросителни поражда обявената деескалация от руска страна на Киевското и на Черниговското направление. Зам.-министърът на отбраната ген.-полк. Александър Фолин много ясно даде да се разбере, че всички обсъждани въпроси ще бъдат доложени веднага и ще се чакат решенията на върховния главнокомандуващ. Тоест наблюдаваното през последното денонощие отслабване на натиска от руска страна в посочените две направление е какво - ротация на загубили боеспособност части и подразделения, прегрупиране за ново настъпление в района на Донбас, отстъпление поради активните действия на украинската войска?

Реакции на резултатите

Президентът на САЩ Джо Байдън побърза да обяви резервите си към искрените цели на Путин с тези преговори. „САЩ считат, че всяко придвижване на войски на Русия около Киев е „предислокация”, а не извеждане".

Часове след завършването на преговорите беше взривен крупен склад за боеприпаси в района на Белгород в Русия (в обсега на поразяване на украинските тактически ракети Точка У).

Появилият се след двуседмично отсъствие министър на отбраната Сергей Шойгу обяви на следващия ден отново, че „целите на специалната операция са изпълнени” и силите на Русия се насочват за „освобождаването” на Донбас.

Отделно Шойгу свика пролетния набор от началото на април и заяви, че до средата на май, докато завърши единичното обучение на новобранците, никой от тях няма да има правото да подписва договор за професионална военна служба. А без такъв никой военнослужещ не може да кандидатства за работа на територията на Украйна.

Набиращият популярност руски опозиционер Валери Соловей (с доказани през последните две години в многобройни негови публични изяви доверени източници в Кремъл и във Федералната служба за сигурност) не се поколеба и още на следващия ден обяви:

„Доколкото ми стана известно от моите източници, в тези преговори въобще не става дума нито за мир, нито дори за примирие. В ход е прегрупиране и съсредоточаване в югоизточно направление. Армията на Русия се връща към първоначалната концепция за контрол на Донбас и на цялото крайбрежие на Азовско и на Черно морета. Първата задача ще бъде постигната, след като бъде овладян Мариупол, а след това - Николаев и Одеса. За операцията е отделено време от около месец до 9 май (празникът на победата)".

За да няма двусмислия или колебания в разбирането чрез какъв способ ще бъдат реализирани тези цели, Соловей конкретно назова концепцията „деескалация чрез ескалация”.

Военният експерт от Украйна Владимир Копчак посочва, че тази концепция е интегрална част от доктрината за хибридната война (авторството ù се приписва на началника на ГЩ на Въоръжените сили на Русия генерал Герасимов). Предвидена е за фазата „излизане от войната” и „фиксиране на резултатите”. Целта е чрез внезапна ескалация на ново направление или с нови средства на въоръжената борба (в това число на оръжия за масово поразяване) или на техногенни инциденти с подобно въздействие да се пречупи волята за съпротива на противника, да се принуди да пристъпи към преговори с неизгодни условия и да капитулира. Той илюстрира ефективността на този способ със свалянето на малоазийския пътнически самолет МН 17 в Донбас през 2014 г. Възникналата остра и внезапна международна криза доведе до това, че ЕС, и преди всичко Франция и Германия, оказаха мощен натиск и Украйна прекрати активните действия за възстановяване са своя контрол върху сепаратистките райони в Донбас.