От стр. 2

Владимир Йончев: 11 януари за мен е най-мрачният ден. Когато ставаха тези събития пред парламента, около 2 ч. през нощта, по-голямата част от нас бяхме в една квартира и слушахме Дарик радио. Разбра се, че става бой. Започнахме да се броим и двама от нас липсваха. Започнахме да звъним по нощите, разтревожихме много родители. Надъхвахме се и се излобявахме. Но не ни беше толкова скапано настроението – скапа се на следващият ден, когато видяхме, че София е напълно пуста. От СУ излезе един мижав протест – хората бяха не повече от 100-200. И тогава решихме, че революцията е смазана. Спомням си, че отново се събрахме в същата квартира, в която бяхме и предния ден и решихме, че трябва да направим нещо изключително голямо и запомнящо се, което да вдигне духа на хората. Решихме да направим концерт, да поканим всички музиканти, които познаваме. Обадихме се на един озвучител от Враца, който каза „Идвам с цялата техника, но да знаете, че нямам грам бензин в колата и нямам нито стотинка в джоба“. Казахме му да вземе пари на заем и да дойде до София. Междувременно намерихме два кашона водка, които бяха изостанали в складовете на ВМРО. Успяхме да продадем няколко бутилки, за да купим бензин на озвучителя. Няколко групи бяха поканени. Спомням си, че „Епизод“ започна концерта, после „Срам и позор“, „Бараби блус бенд“, Васко Кръпката и „Академик Неделчев бенд“. Концертът започна в 14 ч. и в началото бяхме около 50 човека публика. Непрекъснато обаче се стичаха хора, а и много музиканти, които искаха да свирят и концертът се проточи до безкрайност. В един момент целият площад се препълни – вероятно имаше над 100 000 души. И тогава си обещахме, че всеки ден ще има протести.

Бориславов Бориславов: Всъщност на 11 януари се събраха сравнително малко хора. Целта на побоя беше точно това – да сплаши хората, да се приберат по къщите. Това е основният метод на управление на БСП 50 години – докато бяха преди това на власт. Нашата реакция беше: макар и малко да излезем на улицата точно следващият ден след побоя, защото трябваше да покажем, че тези, които ни биха, не са успели. И минахме пред „Позитано“. Тогава си вързахме едни бинтове на ръкавите символично. Основният ни лозунг пред „Позитано“ беше „Ние сме студентите, нас не ни е страх“. Това беше един психологически ключов ден на протестите. Оттам нататък нещата тръгнаха. Събрахме се в 272 аудитория страшно много хора от всички факултети, а и не само от СУ. Събрахме се и студенти, и предподаватели. И тогава се роди структурата, която официално ръководеше студентските протести – КПСС (Координационен преподавателско-студентски съвет) на БСП ( Безсрочния студентски протест).

Владимир Йончев: Моят спомен е, че на 12 януари вечерта, след концерта, отидохме в сградата на ВМРО и решихме, че ще спим там и сутринта ще блокираме университета. Имахме план – блокираме университета, защото не вярваме на комунистите-преподаватели, които ще накарат студентите да са вътре, да учат и всичко да пропадне. Тогава при нас дойде Цочо Бояджиев, който е един легендарен преподавател. И каза: „Момчета, най-голямата глупост, която можете да направите, е да се затворите в тази сграда. Вие трябва да излезете на улицата“. Имаше и още един човек от преподавателите, който има огромни заслуги за успеха на протестите: проф. Георги Димитров. Той каза: „Вземете едно фотоапаратче и влезте във всички стаи, в които има учебни занятия и снимайте“. Събрахме пари, за да проявим тези снимки в най-близкото фотостудио. И закачихме едно „Табло на позора“ - учителите, които ни предадоха. Мисля, че 10 минути стоя това табло, не повече, и след това нямаше никаква опасност някой да преподава в университета.

Петър Якимов: Тук може би е добре да припомним кои бяха от факултетите. Аз голяма част от хората си ги спомням по име. За да не остане анонимно. От Философския факултет си спомням, че беше Робърт Леви и Дренката. Дренката в момента е учител, доколкото знам. От Историческия факултет беше Митко Шефа, който в момента преподава в Историческия факултет. От ФКНФ беше Тодора Янева. От Биологическия факултет беше Калин Краев, викахме му Бомбата. Той уреждаше срещи на всички и не ходеше. Това беше специалността му. От Юридическия факултет беше Петър Харалампиев и Ивайло Гечев се присъедини по-късно – този, който блокира за първи път Орлов мост. От Българска филология беше Надя. От Математически факултет бях аз. От Химическия факултет беше Сашо Божинов – Кита и Джордж – Георги. От Физическия факултет беше едно момче Сашо – той живее в чужбина, замина докторант и там остана. От Геолого-географския факултет беше Борил. Той е в Сливен, доколкото знам е женен и има дете. Белев беше другият от Геолого-географския факултет, той в момента е в БАН. От Стопански факултет беше Борис Петракиев. От ФЖМК беше Камен Бимбалов. От Богословския факултет беше дякон Дамян.

Владимир Йончев: Дякон Дамян сега е на телефона.

Дякон Дамян: При мен има спомени за една паралелна протестна реалност. Знаете, че Богословския факултет се намира на съвсем отделно място от СУ. При нас се получи един първоначален протест, който започна от 19 декември. Тогава ние бяхме леко сконфузени, че бяхме само трийсетина души пред Президентството и полицаите ни се смееха. Впоследствие в Богословския факултет започнахме да излизаме и даже ни взимаха на подбив, че ходихме пред централата на БСП на "Позитано" 20 да им пеем възрожденски песни. Искахме да им кажем: Имало е възрожденци в тая държава и пак ще има, но те не са вътре в "Позитано" 20, а са извън тая сграда. Бяхме на Позитано 20 всеки ден и пеехме възрожденски песни. В един момент се появиха отнякъде въпросните провокатори, които впоследствие се появиха и на 10- 11 януари, а после ги имаше, които се опитваха да внесат смут и безредие в добре организираните протести. Те тогава счупиха един от прозорците на Позитано 20 и се опитаха да ни обвинят нас, че ние сме го счупили, което не беше вярно.

Така или иначе. От Богословския факултет започна един такъв протест. Искам да спомена имената на няколко души: проф. Николчев, София Крушовалиева и най-странното – тогавашният декан – проф. Иван Денев. Той един ден ме извика и ми каза: „Дяконе, не те знам какво правиш, но прави, каквото знаеш“. Аз влизах по време на моите упражнения и казвах: „Уважаеми колеги, аз отивам на "Позитано" 20. Който от вас изпитва желание – да заповяда“. И ние тръгвахме целия курс и впоследствие – целия Богословски факултет.

Не знам дали си спомняте, обаче няколко дни преди Николай Добрев да върне мандата Иван Костов съвсем приятелски дойде да ни помоли да преустановим протестите.

Владимир Йончев: Има малка предистория. Иван Костов беше събрал на втория етаж, вероятно в 23 аудитория беше, едни казионни младежи, които нямаха нищо общо с протестите. Той ги инструктираше какво трябва да правят, защото на нас ни няма доверие. И тогава отидоха Ангел Апостолов и Атата от ВМРО (Атанас - комендантът на шествията)  и с много спокоен тон му казаха: „Г-н Костов, елате при нас, защото няма друг вариант да излезете от тази сграда“.

Дякон Дамян: В 17-а стая той дойде при нас. И те ми казаха: „Я, Дяконе, ти му кажи на г-н Костов какво мислим ние“. И си спомням тогава Надежда Михайлова звънна на Костов по телефона, а той каза: „Чакай, чакай, че сега ми се карат“. Ние директно му заявихме, че никой няма да се съобразява с тия желания за преустановяване на протестите. Неговият аргумент беше, че да сме били оставили комунистите да сринат държавата до край. Което беше много глупаво.

Но не знам дали си спомняте и друго – комунистите дори и в КПСС (Кординационен преподавателско-студентски съвет) имаха инфилтирани хора, които им съобщаваха какво се случва.

Владимир Йончев: Иска ми се, защото заслужават, да отбележим момента, в който протестът излезе извън университета и се включиха другите хора. Театър 4хС беше солта на протестите, ефектните момичета, които вървяха на протестите, НАТФИЗ, когато дойдоха...

Петър Якимов: И Петър Калуков, и Петринел – те са в България. Искра Ангелова, която сега води „Нощни птици“, беше говорителят на останалите университети извън СУ, защото тя беше от НАТФИЗ.

----------------------------

Още по време на разговора установихме, че има разминаване в някои в спомените ни за някои подробности. Някои от участниците помним само по малко име или прякор. Със сигурност сме изпуснали много от хората, които взеха дейно участие и имат принос в протестите.

Установихме и в мрежата са публикувани твърде малко снимки от тогава. Затова решихме да основем фейсбук група 10 януари 1997. Каним в нея всички участници в събитията тогава, за да можем заедно да възстановим какво се случи тогава. Очакваме в групата вашите разкази и снимки.