От стр, 1

- Кои бяха първите хора, първата ядка, от която тръгна протестът?

Боби Бориславов: Първите бяха мои колеги от специалност "Археология", студенти от Философския факултет и от Славянски филологии. Събрахме се на 8 и на 9 януари. Направихме един Инициативен комитет, който излезе с апел. На 9 януари обикаляхме целия университет, всички аудитории. Помня, че най-хладно посрещане имаше в Юридическия факултет, където любезно ни изслушаха и си продължиха занятията, но в крайна сметка този апел беше разлепен навсякъде в университета. С него свиквахме на 10 януари в 9,30 събиране във вътрешния двор на Ректората.

- Да обърнем повече внимание на най най-първите хора, които започнаха протестите. Кои бяха първите, които дръзнаха?

Боби Бориславов: Иван Василев - археолог, Цветан Кинтишев от Философския факултет, Юнуз Юнуз - също от Философския факултет, Шазлин Бабикян, Надя от Славянска филология, Ралица... Аз ги помня повечето по малки имена.

Владимир Йончев: Аз толкова настоявам да се споменат тези имена, защото често се говори, че СДС е било в основата на протестите, говори се, че  е имало някакви подстрекатели, че едва ли не протестите са били планирани от някакви тъмни сили... Като човек който много добре познава тези хора, държа да ги споменем. Това са едни момчета и момичета, които никога не направиха никаква политическа кариера. И след като направиха протестите, изчезнаха напълно от светлината на прожекторите и никога не потърсиха реализация в политиката.

Боби Бориславов: Факт е. Аз самият тогава не бях член на СДС. Винаги съм бил симпатизант, но през 90-те не съм участвал като партиен член в никоя от партиите на СДС. Нито един от моите колеги не беше проводник на някакви външи влияния. Това беше най-ценното в тези протести. А никой, всъщност само тези, които тогава реално участвахме, вярват стопроцентово, че никой не се е намесвал при организацията на протестите. Всичко правехме самите ние. Всичко се решаваше вечер на заседание ден за ден, като разбира се имаше една цялостна концепция, която си бяхме изработили и част от стратегията беше да не се знае какво се прави 2 дни напред, за да не изтича информация. 

- 9,30 сутринта на 10 януари - вътрешният двор на Софийския университет....

Боби Бориславов: ... се изпълни и всички тръгнахме към Народното събрание - нещо което изненада дори полицаите, тъй като те очакваха шествието да започне в 12 ч от НДК и още не бяха сложили загражденията. Тъй че ние оградихме с жива верига парламента на няколко метра от стените на сградата. Впоследствие решихме да се присъединим към другото шествие.

Тук искам пак да се върна на твърденията, че СДС е организирало протестите. Няколко дни след като започнаха протестите имаше един сблъсък в ефир, когато Националният координационен съвет на СДС излезе с едно много странно решение - да се изчака с предсрочните избори до есента, да се остави Жан Виденов да приеме законите за валутния борд. И прав текст казаха, че разчитат напрежението да се поддържа от студентите. Тогава аз и представителката на синдикатите заявихме, че нямаме никакво намерение да се съобразяваме с подобно решение и искаме максимално бързо цялата агония да приключи.

 Владимир Йончев: Аз си спомням как едно известно по това време лице на СДС дойде да съобщи това решение в Университета и беше изгонено буквално с ритници...

Боби Бориславов: Много хора изхвърлихме тогава...

Петър Якимов: Наблюдавам една замяна на събитията от 1997 г. Първата замяна е от страна на БСП, които се опитват да обяснят, че сме свалили правителството на Жан Виденов. Разиграват картата, че БСП е чисто, а Жан Виденов е виновен за всичко. А това не беше така. Ние не свалихме Жан Виденов, а не допуснахме да се създаде втори кабинет на БСП. Втората част от замяната е, че СДС е организирало протестите. През цялото време на протестите СДС тичаше след нас. Те НЕ желаеха в онзи момент да има предсрочни избори. Когато за пръв път затворихме Орлов мост, веднага дотичаха някакви кадри от СДС да ни питат какво правим и да ни държат сметка какви са тези безобразия, които правим.

Ангел Апостолов: 10 януари беше първата революция. Тези, които участваха в нея не получиха никакви услуги. А даже и тези, които се опитаха, не успяха. Това беше революция България д астане нормална и всекидневна държава. Фактът, че не само аз, а и почти всички хора вече почти нищо не си спомнят за тази дата, показва, че революцията е успяла. Тя изпълни своята цел - да направи България нормална държава, в която да няма повече революции, а само бунтове.

Донякъде съжалявам днешното поколение, че няма да има възможност да изпита това, което изпитахме ние. Чрез нашите действия ние отрязахме възможността на днешните млади да извършат нещо радикално, което да преобрази коренно държавата.

Владимир Йончев: Да се опитаме да реконструираме деня хронологично: В 12 започнаха да се събират хора пред НДК. По моите спомени те никак не бяха много - около 200-300 души. Но като тръгнахме по "Витошка" увлякохме много хора, станахме няколко хиляди. Около 13,30-14 ч вече движението беше блокирано и около парламента се стичаха хиляди. Късно вечерта, когато обстановката се нажежи, ние направихме жива верига, която да пази полицаите. Спомням си разговора си с полицая зад мен, който ми показваше къде са жена му и децата и как те протестират, а той трябва да ги бие.

Някъде след 22 часа, когато решихме, че този ден е приключил, започнахме да се разотиваме.

Ангел Апостолов: Тогава, вече разотивайки се, видяхме из уличките хора, които бягаха. Тогава се разчу, че хора са бити... Тов3а се случи броени минути след нашето разотиване. Хората бяха бити, когато вече си тръгваха. Българската полиция реши да покаже силата си, когато хората вече бяха малко и бяха слаби. Най-вероятно, за да предотврати подобно събиране на другия ден.

Владимир Йончев: 11 януари сигурно е най-тежкият ден, който съм преживявал някога. Спомняш ли си какво униние беше налегнало тогава?

Ангел Апостолов: На 11 януари беше униние, защото протестът беше смазан. Беше показано, че на една цивилизована форма на протест, въпреки детайлите, в които имаше пияни, псувни и насилие, се отговаря по един генерално нецивилизован просташко-комунистически начин - дайте да набием по-слабите.

Владимир Йончев: Имаше един момент от деня, който пропуснахме, а всички, които искат да си спомнят тази дата с лошо, ще го припомнят. В един момент парламентът беше изпочупен. Помните ли как стана?

Боби Бориславов: Само две думи за Гелето (Ангел Апостолов) да кажа. Той е един от хората, които запомних като най-спокойни, най-хладнокръвни и с наистина огромна заслуга за спокойното преминаване на всички шествия. Той беше водачът на Младежката организация на ВМРО, в която тогава имаше страхотни хора. Тя пое охраната на протестите, което беше страшно тежък ангажимент и само те можеха да го изпълнят, защото бяха единствената структурирана част от студентския протест.

По отношение на побоя вечерта, наистина беше парадоксално, че момчетата от вътрешни войски, които пазеха парламента - техните роднини, родители, приятели, съученици, бяха срещу тях. Цялата полицейска акция тогава беше много подла и много гадна, защото докараха от Враца, Монтана и Пазарджик едни изключително прости милиционери, на които в главата им още не беше дошъл 10 ноември. Те с такава злоба се хвърлиха да бият беззащитни хора, жени, деца. Помня Ирина Алексиева как тичаше по "Шишман", всички помним репортажите й. Това, че не се потърси отговорност за този побой в следващите 4 г. беше предателство към нас - всички хора, които протестирахме тогава и които бяха бити.

Владимир Йончев: Даже организаторът на побоя, който тогава командваше полицията, в следващите години се издигна и стана голям началник.

Боби Бориславов: Точно това е най-големият грях на иванкостовото управление - че тези, които бяха виновни за катастрофата, заради която ние излязохме на улиците и тези, които ни биха тогава, останаха не само ненаказани, а се издигнаха. А лидерът на тази провалила се партия даже стана президент няколко години по-късно.

Какво се оказа? Въпреки че тогава ги накарахме тогавашните лидери на СДС да ходят с нас по улиците, накрая си стиснаха ръцете и се сключи някакво споразумение, което излъга всички ни.

Петър Якимов: Искам да разкажа нещо, което за толкова години не видя бял свят, въпреки че имаше доста хора, които участваха. През всичките тия години се твърди, че едва ли не протестиращите са предизвикали побоя. Това абсолютно не е вярно. Първият побой нанесен над протестиращите, е в 1,30 часа на ул. "Шипка". Не пред парламента, а на улица "Шипка". Хората ходеха там да си купуват чай от капанчето на спирката на 280. Пребиха хората там. Оттам дойдоха двама. Единият мой приятел със счупен пръст, а другият беше с окървавена глава и казаха: "Там бият". Ние тръгнахме от площада и налетяхме на полицаите. Те се върнаха разбира се 10 пъти повече, защото се оказа, че пред Народната библиотека са стоварени автобусите с тези милиционери от провинцията, които смениха софийските полицаи. И те ни пометоха. До мене беше Филип Димитров. Който каквото ще да обяснява - може да е всякакъв, може да е допуснал много грешки, но той беше до мене. Аз тръгнах да бягам, той каза: "Аз съм депутат". И те го пребиха. Това е истината.

Втората блокада, защото аз избягах по Царя, а другите тръгнаха да бягат по "Шишман", беше на "Аксаков", където се оказа, че има друга засада от полицаи, които изскочиха и изпопребиха хората по "Шишман". Това е истината за побоя от 1997 г. Сашо Диков записа една касета, но той де факто показваше това, което се случи на площада. Никой не показа какво се случи в градинката между Народното събрание и Университета и на "Шишман". 

Следва на стр. 3