Почти нищо не се е променило 10 г. след трагедия, която ЕС се зарече да не се повтори никога

Тази година се навършват 10 г., откакто председателят на Европейската комисия се изправи, видимо разтърсен, пред редици ковчези с телата на мигранти, удавили се край италианския остров Лампедуза. В някои от тях, малки и бели като кости, бяха телата на бебета и деца, пише Лорн Кук в коментар за Асошиейтед прес.

Почти нищо не се е променило 10 г. след трагедия, която ЕС се зарече да не се повтори "никога повече".

"Този образ на стотици ковчези никога няма да напусне съзнанието ми. Това е нещо, което смятам, че човек не може да забрави. Ковчези с бебета, ковчези с майка и дете, което се е родило точно в този момент", каза през 2013 г. Жозе Мануел Барозу, тогавашният председател на Европейската комисия.

Повече от 300 души загинаха на 3 октомври 2013 г., след като на рибарска лодка, отправила се от Либия по най-смъртоносния мигрантски маршрут в света, избухна пожар. Лодката, на борда която имаше почти 500 души, търсещи по-добър живот в Европа, се преобърна само на неколкостотин метра от брега.

"Този тип трагедия, на която станахме свидетели тук, толкова близо до брега, не бива никога да се повтори", каза Барозу. ЕС трябва да заздрави "нашата система за наблюдение, за да проследяваме лодките, така че да можем да започваме спасителната операция и да отвеждаме хората на сигурно място преди да загинат", добави той.

Нищо подобно няма да се обсъжда от лидерите на ЕС на срещата им следващата седмица. В действителност почти десетилетие по-късно почти няма подобрение.

През 2022 г. са били направени около 330 000 опита за влизане в Европа без разрешение – рекордно ниво за последните 6 г. Международната организация по миграция каза, че от 2014 г. в Средиземно море са загинали или безследно изчезнали повече от 25 000 мигранти.

Мисията за издирване и спасяване, която започна в отговор на трагедията край Лампедуза, беше прекратена година по-късно поради опасения, че корабите на италианските военноморски сили само насърчават хората да тръгнат на път, надявайки се да бъдат извадени от морето.

Правителства преследват и конфискуват управлявани от благотворителни организации цивилни кораби, които се опитват да спасят хора. ЕС предоставя плавателни съдове и оборудване на либийската брегова охрана, за да попречи на мигрантите да потеглят, а Турция и няколко държави от Северна Африка получават финансова подкрепа.

От чернова на подготвено за срещата на високо равнище изявление, видяна от АП, става ясно, че на 9-10 февруари държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от ЕС ще подновят призивите за укрепване на границите и за оказване на натиск върху в общия случай бедните държави, които хората напускат или прекосяват, за да достигнат Европа.

Лидерите ще дадат своята "пълна подкрепа", така че агенцията за охрана на границите и бреговете "Фронтекс" да може да изпълни "основната си задача, а именно да помогне на страните членки да защитят външните граници, да се борят срещу трансграничната престъпност и да увеличат връщанията" – евфемизмът на ЕС за депортации.

Европейският съюз ще "подобри сътрудничеството с транзитните държави и страните на произход чрез взаимноизгодни партньорства", пише в текста, който все още може да бъде променен преди началото на срещата. В него не се посочва как партньорствата биха могли да бъдат изгодни за тези държави, а само начините за убеждаване, които потенциално ще бъдат приложени.

Бюджетът на ЕС за помощ трябва да бъде "използван по най-добрия възможен начин", за да бъдат поощрени страните да попречат на хората да ги напускат, пише в текста. Тези от тях, които не приемат обратно своите граждани, ще започнат да изпитват затруднения в получаването на европейски визи. Бангладеш, Гамбия, Ирак и Сенегал вече са под наблюдение.

След среща на министрите на вътрешните работи миналата седмица шведското председателство на ЕС каза, че "са необходими както позитивни стимули, така и рестрикции. Трябва да използваме всички уместни в това отношение мерки, като например визовата политика, съдействието за развитие, търговията и дипломатическите отношения".

Граничните огради отново са на дневен ред, въпреки че Европейската комисия в миналото е отказвала да помогне на страните членки да плащат за тях с аргумента, че те не съответстват на "европейските ценности". Няколко държави от ЕС, по-конкретно Унгария, Австрия и Словения, издигнаха гранични огради, след като повече от милион мигранти влязоха в Европа през 2015 година. Повечето тях бяха бежанци от войната от Сирия и Ирак.

В документ за позицията на нидерландското правителство, циркулиращ в Брюксел, пише, че "всички видове неподвижна и подвижна инфраструктура трябва да бъдат част от по-широк пакет от мерки за управление на границата, като в същото време се гарантират основните права, записани в законите на ЕС и международното право".

Особено внимание се обръща на сухопътната граница между членуващата в ЕС България и Турция, откъдето тръгват множество мигранти. Запитана за нея в четвъртък, еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон отговори единствено, че няма достатъчно пари, с които да се помогне на страните да строят огради.

Комисията иска да ускори обработката на молбите за убежище по границите на блока и назначи "координатор по връщанията", за да ускори депортацията. Миналата година повече от 900 000 души подадоха молби за получаване на убежище в ЕС, което предизвика задръстване по границите.

В свое писмо до лидерите председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че през идните месеци ще започнат пилотни изпитания на "ускорена гранична процедура", включително "незабавно връщане" на хората, на които не е позволено да останат.

До еволюцията на този подход на "Крепост Европа" се стигна заради провала на ЕС да постигне съгласие за отговора на един труден въпрос: Кой трябва да поеме отговорност за мигрантите и бежанците, пристигащи в Европа, и трябва ли други страни членки да са длъжни да помагат?

Въпросът рядко беше задаван през последната година, докато милиони украински бежанци бяха приемани в Европа на фона на прилив на добра воля, особено от страна на държави като Унгария или Полша, които са твърдо против това да помагат за грижите за мигранти от Африка и Близкия изток.

Пактът за миграция и убежище на Европейската комисия, който беше представен през 2020 г., трябваше да разреши проблема, но почти няма напредък. Сега представители на ЕС казват, че е възможно страните членки да подкрепят плана за реформи преди изборите през 2024 г., след които ще бъде сформирана нова комисия.

Следете новините ни в GoogleNews