Пазарна икономика на свободата

„Синдрома Петрохан“ – има ли вече такъв термин или трябва да го въведе някоя правителствена, неправителствена или междуправителствена организация, например Световната здравна? Докато чакаме отговор, той – синдрома си работи. И определено свърши отлична работа във взривяването на темата за НПО.

Хората в обществото ни, състоящо се между другото, не само чиновници в правителствения и активисти в гражданския сектор, но и от нормални хора, които не се приписват активно нито към едното, нито към другото – са толкова дълбоко разединени, че чак са единомислещи в разбирането си за ролята на неправителствените организации. Една част, към които бих проявил ако не друго, поне някакво разбиране, са обзети от институционална ревност и мания за контрол бюрократи, халюциниращи конкуренция, която иззема функции и застрашава изконния държавен монопол, а не дай Боже, може и да открие и покаже пред света по-ефективен начин на работа. Останалите виждат в лицето на гражданските организации единствено провала на държавните институции… Един вид тези НПО запълват вакуума там, където държавата не е успяла да си свърши работата.

Е, това са пълни глупости!

Да твърдиш, че НПО възникват там, където има дефицит на работещи институции, е толкова тъпо, колкото да твърдиш, че частен бизнес възниква там, където има дефицит на работеща икономика.

Истината е точно обратната. Ще го напиша като за четири годишен: частният бизнес и гражданската инициатива са не просто доказателство, а двигател за прогреса на държавата! Не за нейния крах.

В основата на всяко проспериращо общество стои свободният човек, който разполага с ресурсите и правото и не на последно място желанието да действа. И то в свой интерес. В икономиката това ражда предприемачи, в обществения живот – граждански инициативи. И в двата случая механизмът е идентичен и се крепи върху принципте за „Богатството на народите“ на Адам Смит. И там е написано като за четири годишни: „Не от благосклонността на месаря, пивоваря или хлебаря очакваме своята вечеря, а от техния стремеж към собствения им интерес.“

В гражданския сектор този „интерес“ е желанието на група хора да живеят в по-добра среда, каквото и да значи за тях това – справедлива, богата, здравословна, културна… Когато те се организират за да го постигнат, те не „крадат“ работата на държавата. Те инвестират собствения си капитал – време, енергия и идеи – за да създадат стойност. Правят го в собствен интерес, но точно както и в бизнеса, този интерес често е пряко свързан с интереса на обществото. Така работи пазарната икономика в която се кълнем. Може да си зададем въпроса защо няма дефиниция за „бизнес в обществена полза“, както има „организация в обществена полза“.

Фондацията, в която работя - „Първите три минути“ има кауза – развитие на стандартите за оказване на първа помощ в България и внедряване на автоматични дефибрилатори. За мен това е лична кауза. Под лична имам предвид най-егоистичният смисъл на думата – в личен мой интерес. Ако преживея внезапен сърдечен арест, искам да го преживея. Знам, че това зависи в най-голяма степен от свидетелите на инцидента, от уменията на тези които биха ми оказали помощ в първите минути, още преди пристигане на линейката и в средствата, с които разполагат – автоматичните дефибрилатори. И това не е най-големият ми личен интерес. Ако поради средата – липса на обучение, липса на обществено достъпни дефибрилатори, хората, които биха ми помогнали не успеят да го направят… ще ми е все едно, защото няма да съм го преживял. Но ако това се случи с мой близък… тогава вече имам много, много личен мотив за промяна. Затова е всичко… Внедрените в университети, училища, автогари, метро, община и др. през последните 10 години обществени програми за автоматична дефибрилация (ПАД) са страничен ефект от личният ми интерес моите хора да имат шанс да бъдат спасени, ако това се случи на някой от тях. Където и да са. Защото не знам къде ще са.

Нито съм чакал държавата да свърши тази работа, нито съм я „крал“ от нея. Всъщност съм дълбоко убеден, че на държавата не ѝ е работа да работи. Ролята на държавата е да създаде добри условия за работа. Като ролята на рефера на футболен мач – играчите са тези които създават стойност на терена. Съдията създава условия за спортсменска игра. Но вземе ли той топката – приятно гледане!

Александър Манушев
фондация „Първите три минути“

-----------

Подкастът с Александър Манушев от фондация "Първите три минути", в който разказва за това как дефибрилаторите спасява човешки животи, можете да видите тук:

Следете новините ни в GoogleNews