Партията на Вучич вероятно ще остане на власт, но ще изгуби Белград на изборите в неделя

Десислава Колева 15 декември 2023 в 17:46 5456 1

Александър Вучич

Снимка GettyImages

Сръбският президент Александър Вучич

По-малко от две години (18 месеца), откакто гласуваха за последно на парламентарни избори, сърбите отново ще отидат до урните в неделя. 

Предсрочните избори са 3 в 1. Гласоподавателите ще избират нов парламент, събрание на провинция Войводина, общински съвет на Белград и още 64 общини. Право на глас имат около 6,5 милиона сърби, които ще изберат 250 народни представители измежду над 2800 кандидати от 18 парламентарни листи. 

Президентът Александър Вучич настоява да потвърди отново доверието в своята популистка "Сръбска прогресивна партия" (СПП) на изборите този уикенд. Привидно Вучич просто даде на опозицията това, което тя поиска – избори. Сръбският президент обаче не е известен с щедрост към съперниците си. 

"Той осъзна, че партията му бележи значителен спад и че поддръжниците му не са толкова мотивирани, колкото бяха преди. Той направи преценка, че СПП ще бъде силна още известно време и тази сила трябва да се използва, преди нещата да се влошат още повече", казва Милош Бешич, професор във Факултета по политически науки в Белград, цитиран от Balkan Insight. 

СПП е на власт от 2012 г., а Вучич участва в управлението на страната първо като вицепремиер, след това като министър-председател, а от 2017 г. - като президент. Той свика изборите, въпреки че партията му има комфортно мнозинство в сръбския парламент. Смята се, че СПП и нейният по-малък партньор, социалистите, вероятно ще спечелят нов мандат на изборите на 17 декември, но според анализаторите е много възможно в надпреварата за местната власт да загубят столицата - дом на 1,6 млн. души, почти една трета от сръбското население.

"Големи политически промени на републиканско ниво не са реалистични и значителна смяна на правителството би била изненада", коментира Боян Клачар, изпълнителен директор на социологическата агенция CESID пред Reuters.

Политологът Душан Спасоевич заяви пред BIRN, че силен удар като загубата на Белград може да бележи началото на края. Въпреки това той предупреди: „Това е фаза, която може да продължи години“.

„Вучич знаеше, че ще загуби Белград. Той смяташе, че е по-добре тези избори да бъдат покрити сега с извънредните парламентарни, докато все още има някаква подкрепа и докато опозицията не е напълно организирана“, отбеляза още Спасоевич.

Защо избори, защо сега?

След две масови стрелби в Белград през май, при които загинаха 19 души, включително девет ученици, протести разтърсиха властта на Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия.

Нападенията предизвикаха гнева и разочарованието на гражданите от културата на насилие, която според много сърби се проповядва именно от президента и неговата партия.

Седмици наред хиляди демонстранти, подкрепяни от центристката и либералната опозиция, излизаха на улиците в столицата и настояваха за действия от страна на правителството.

Протестиращите искаха властта да вземе незабавни мерки за противодействие на културата на насилие, която управляващите са позволили да процъфтява. Най-твърдото искане на протестиращите беше за предсрочни избори преди края на годината.

След отприщилото се обществено недоволство около стрелбите, подхранвано от високата инфлация и ширещата се корупция, и в контекста на все по-сложните в отношения между Сърбия и Косово, Вучич използва искането на опозицията като извинение и реши да отиде на предсрочни избори през декември.

Според експерти истинската причина за провеждането на предсрочните парламентарни избори в западната ни съседка е друг - Вучич знае, че популярността на СПП намалява и моментът е добър да се препотвърди подкрепата за нов мандат, преди партията да е загубила окончатлено своето влияние.

Кампанията на Вучич

Въпреки че формално не е кандидат, сръбският президент води неуморна кампания за СПП, която се появява в изборите с лозунга "Александър Вучич - Сърбия не трябва да спира!".

Изборите не включват президентската институция, но управляващите, подкрепени от проправителствени медии, провеждат кампанията като референдум за Вучич, твърди програмният директор на "Центърът за изследване, прозрачност и отчетност" - CRTA Раса Неделков, цитиран от Associated Press.

"В резултат на това 25% от гражданите смятат, че имаме президентски избори, 60% от гражданите смятат, че президентът на Сърбия е кандидат на тези избори.Това е огромна манипулация на гражданите", допълни още Неделков.

Наблюдателите на кампанията съобщават за оказване на натиск върху избирателите, всяване на страх, злоупотреби на държавните служби и институции, насърчавани от властите. Зачестяват и съобщенията за купуване на гласове и фалшифициране на подписи в избирателни листи.

CRTA, неправителствената организация, която наблюдава изборния процес, съобщи за редица проблеми, които нарушават изборния закон.

"За първите няколко седмици от кампанията CRTA подаде повече жалби до Агенцията за борба с корупцията, регулаторния орган за електронни медии и други институции, отколкото подадохме през цялата кампания миналата година. Създава се впечатление, че нещата са още по-драматични, отколкото бяха преди", казаха от организацията.

Съобщените нередности включват покани за гласуване, изпратени до несъществуващи или мъртви избиратели. Журналисти от "Центъра за разследваща журналистика" в Сърбия публикуваха доказателства за купуване на гласове, a наблюдателите на CRTA регистрираха сплашване и натиск върху държавни служители да подкрепят управляващата партия.

Както Вучич, така и неговата СПП отхвърлиха всички твърдения за злоупотреби в кампанията и опити за манипулиране на вота. Те отрекоха обвиненията и че Вучич - като президент - нарушава конституцията, щом води кампания за партия.

Още повече - Вучич заяви, че е уверен в победата на партията си.

"Нещата не са идеални и е лесно да се намерят поводи за гняв, но е ясно, че гласуването за тях (опозицията) е гласуване срещу тази страна, срещу жизненоважните ѝ интереси", каза той миналата седмица пред проправителствената телевизия Pink.

Президентът на Сърбия продължи пътуванията си из страната със своя личен автомобил и присъства на митингите на своята партия, обещавайки нови пътища, болници и еднократни парични бонуси. Той помагаше на фермери да готвят свинско месо, обръщаше палачинки, създаде си акаунт в Tiktok, даде интервю за голям опозиционен седмичник и посети манастир - всичко това в опит да укрепи популярността на партията си след реакцията срещу стрелбите. Снимката му се вижда на билбордове в цялата страна, въпреки че той се оттегли като партиен лидер на СПП. 

В месеците преди изборите правителството в оставка изплати и еднократни помощи на студентите, пенсионерите и самотните майки и обяви увеличение на заплатите и пенсиите в части от публичния сектор.

Опозиционните партии и правозащитници обвиняват Вучич и СПП в ограничаване на медийните свободи, подкрепа на насилието срещу противници, корупция и връзки с организираната престъпност.

Независимата агенция за мониторинг на медиите "Бюро за социални изследвания" също съобщи за "правителствена реклама" в основните медии. От агенцията твърдят, че 88% от репортажите за Вучич са положителни.

Опозицията

Очаква се най-голямо предизвикателство към популистите да отправи проевропейската опозиционна коалиция от партиите, които организираха поредицата от протести под името "Сърбия срещу насилието". През октомври те се споразумяха да се явят заедно на предстоящите избори.

Опозиционните блокове са три. Освен коалицията "Сърбия срещу насилието", кръстена на протестната вълна, в изборите ще участват и две десни коалиции.

"Сърбия срещу насилието" включва "Партията на свободата и справедливостта" на бившия кмет на Белград Драган Джилас, "Народното движение на Сърбия", водено от Мирослав Алексич, и "Зеления ляв фронт/Не давимо Београд", който е известен със силен активизъм. В състава на „Сърбия срещу насилието“ влиза и движението "Сърце", ръководено от Здравко Понош, който зае второто място след Александър Вучич на президентските избори през 2022 г., "Екологичното въстание", "Демократическата партия", която ръководеше страната преди Сръбската прогресивна партия на Вучич да дойде на власт, либералното, проевропейско "Движение на свободните граждани" и партията "Заедно".

Десните партии, наричащи себе си "държавотворна опозиция", не успяха да се договорят за съвместно явяване на изборите. Те са разделени на коалиция "Народно събрание", съставена от "Двери" и "Заветници", и коалиция "НАДА" (Надежда), съставена от "Новата демократична партия на Сърбия" и "Движението за обновление на Кралство Сърбия", ПОКС.

Въпреки че по-голямата част от опозицията се сблъсква с клеветнически кампании, изтичане на видеозаписи, манипулиране на изборния процес, предизборни раздавания, анализ на BIRN предполага, че някои от формациите имат шанс да се справят добре в Белград и да разтърсят установената политическа доминация на СПП.

Очакваната избирателна активност е 56,4 на сто според публикувано снощи допитване, осъществено от агенция ИПСОС. Коалицията около управляващата Сръбска прогресивна партия на президента Александър Вучич получава подкрепата на 44,6 на сто от анкетираните. След нея се нарежда проевропейската опозиционна коалиция „Сърбия срещу насилието“ с 23,6% подкрепа, а коалиционният партньор в настоящото управление на СПП – Социалистическата партия на Сърбия, се очаква да спечели 8,7 на сто от гласовете. Според допитването още три коалиции имат шанс да преминат прага от три процента за влизане в парламента, като едната е на границата. За партиите на малцинствата броят на депутатските мандати се изчислява по специална формула.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Предизборно със Светльо Витков