Андрей Солдатов, писател, главен редактор на изданието „Агентура.ру”, в интервю за радио "Свобода":

Пета служба (Пети департамент) на Федералната служба за безопасност (ФСБ) на Русия, която винаги, в течение на 20 години, отговаряше за Украйна, се отличава със своите методи. Това не е чисто разузнавателна структура, независимо че е орган на външното разузнаване на ФСБ. По-скоро това е своеобразна „жандармерийска” структура, действаща в бившето съветско пространство. Нейните задачи се заключават в това, че като „политически оператор” се намесва в политическите процеси в този периметър, в балтийските страни, а също и в т.нар. „близка чужбина” (страните от бившия съветски лагер).

Главното разузнавателно управление (ГРУ) се занимава с тактическото и с оперативното военно разузнаване, а така също и със стратегическото агентурно разузнаване зад граница, в интерес на планирането и осигуряването на дейността на въоръжените сили. Специфичен и особено ефективен инструмент, с който разполага ГРУ, са подразделенията и частите на Силите със специално назначение. В условията на войната в Украйна ролята на ГРУ нарасна съществено.

Първоначално в Кремъл разчитаха на „политическо решение” в Украйна. По същество на „политически преврат”, който трябваше да се осъществи в резултат на провокираната политическа криза, след като войските нахлуят в Украйна.

Видимо обаче от тази идея в Кремъл понастоящем вече се отказаха и решиха да заложат на военното решаване на проблема. И поради тази причина на първи план вече действа ГРУ.

Петата служба на ФСБ беше създадена в началото като малко управление „Координация и оперативна информация”, още в края на 90-те години. Именно когато Путин беше директор на ФСБ. Това подразделение беше формирано под негово ръководство.

Първоначално задачите на Петия департамент бяха сравнително скромни. Той следваше да координира дейността на регионалните звена на т.нар „първи” отдели на ФСБ. Във всяка регионална структура на ФСБ има такива „първи” отдели, които отговарят за вербовката на чужденци, временно или постоянно пребиваващи на територията на съответния регион на Русия. Това беше наследено от съветската практика на КГБ – ако даден чужденец „се появи” на наша територия, на място трябва да има съответен апарат, който да се опита да го вербова.

Когато КГБ беше разформиран и беше създадена отделна Служба за външно разузнаване (СВР), „първите отдели” на регионалните управления се оказаха без координираща структура. И именно за това беше създадено управлението за Координация и оперативна информация.

Но апетитът на тази служба много бързо нарасна и те поискаха да разполагат със собствена зона за отговорност. В началото на 90-те години титулните външноразузнавателни структури на СВР и на ГРУ се договориха със своите „партньори” от пространството на Общността на независимите държави взаимно да „не се се води разузнавателна дейност”. Следователно – за ГРУ и за СВР повече не беше „удобно” да се занимават с разузнаване на пространството на бившия СССР. И тогава, във основа на това, че смятаха Пети департамент за „новаци” в сферата на външното разузнаване, които не са подписвали споразумението, им отделиха в качеството на тяхна зона за отговорност държавите от бившия СССР и от „съветския лагер”.

А след като започна „сезонът на цветните революции”, на Пети департамент веднага беше наредено „да курират” и политическите процеси в постсъветското пространство. В резултат на това те се превърнаха не толкова в разузнавателна структура, а в „политически” инструмент и оператор.

През 2014 г., по време на анексирането на Крим, между Путин и специалните служби нямаше никаква дистанция. И военните, и представителите на специалните служби поддържаха безрезервно президента.

Сега положението е коренно различно. Сега кадрите от специалните служби считат: „да, с Украйна трябваше да се направи нещо”. Там са настроени параноично и достатъчно „ксенофобски” спрямо Украйна. Но на тях не им харесва как всичко се върши. И на практика те обвиняват за това именно Путин. При това списъкът на претенциите се променя с развитието на обстановката.

В началото беше удивлението: „Но как можахме да попаднем в подобно положение”, „очаквахме, че ще се прояви някаква „прокремълска” опозиция, която ще започне да ни помага”.

Сега претенциите вече са по отношение на целите, които провъзгласява Путин. „Как така, след толкова продължителен период на военни действия, може да се съгласи на ограничените цели - само Донбас?". Никой не разбира защо беше необходимо да затъват в такава ужасна война, с такова количество жертви и такива последици за руската икономика, а целта да е толкова незначителна.

Тези настроения обаче не представляват сериозен политически риск за Путин. Няма никаква заплаха от заговор. По-скоро когато военните и особено специалните служби започват да роптаят тихо, това същевременно ги прави достатъчно пасивни по отношение на възникващите кризи. Специалните служби са не само репресивни органи. Те изпълняват и информационни задачи. Те трябва да докладват адекватно какво се случва. И с това започват проблеми. Защото трябва да се изясни кой е виновен за неуспехите.

Генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на ГРУ, който беше назначен неотдавна за отговарящ за разузнавателната дейност против Украйна, е представител на много специфична категория военни разузнавачи. Които стават все по-забележими и играят все по-активна роля в ГРУ.

Той не е съвсем това, каквото си представяме за военния разузнавач. Той няма практиката в класическата дейност на ГРУ: стратегическо агентурно разузнаване под прикритието на военен-дипломатически представител зад граница. Той е „спецназовец” – кадрови военнослужещ от силите със специално назначение.

Още при предшественика на Шойгу, Сердюков, бяха извършени мащабни съкращения в ГРУ. Дори беше предложено ГРУ да бъде извадено от състава на ГЩ и да бъде подчинено на цивилния министър на отбраната. И макар че не се стигна до това, ГРУ беше публично унижено, защото в официалното название отпадна „разузнавателно” и остана само „Главно управление на ГЩ” – а в ГЩ има още няколко „главни управления”. Тогава от състава на ГУ бяха извадени бригадите със „специално назначение” и бяха извършени сериозни съкращения.

Когато за министър беше назначен Шойгу, той реши не само да върне всички пълномощия на ГРУ, но и да ги разшири. И възниква въпросът: от къде да вземат нови кадри. В т.нар. военно-дипломатическа академия на ГРУ се подготвят ограничен брой офицери. И започнаха да привличат офицери от силите със специално назначение. С идеята, че „спецназовците” разбират нещо от разузнаване, въпреки че се занимават по същество със „силово разузнаване”.

Така лицето на ГРУ започна да се променя. В последвалия период ГРУ се отличи с „авантюризъм” и жестокост. Характерни за това са провалената операция по отравянето на Сергей Скрипал и неговата дъщеря и операциите в Сирия.

Генерал Алексеев е от това поколение. Той сам е ръководил „14-то управление на ГРУ”, което се занимава със специално разузнаване. И това е неговият „характер” и представа как трябва да действа военното разузнаване.

Много фактори говорят против сценария за възможен военен заговор. Военните в Русия не биха могли да се проявят като „военна каста” по модела от Турция или Египет.

Путин много добре разбира ролята на армията. Още в качеството му на изпълняващ длъжността президент, през пролетта на 2000 г. той подписа заповед, разширяваща пълномощията на ФСБ вътре в армията. И сега съществуват нормативи какво количество агентура на ФСБ трябва да се изгражда и поддържа във всяко армейско поделение и в армейските звена от всички равнища.

Най-големият проблем за Путин не е населението, което се намира под влияние на руската пропаганда, а московската и регионалните бюрокрации. В Русия има определена традиция от 90-те години на миналия век, когато отделни регионални лидери бяха самостоятелни политически субекти. Съществуват условия недоволството в различните сфери да се изрази под някаква подобна обща форма. Когато се проявят сериозните последици от икономическите санкции в регионите, и то главно по въпроса за драстичното нарастване на безработицата, регионалните администрации могат да започнат да действат извън рамките на централизирания модел. Не става дума за курса на долара, властите успешно се справят с този проблем, а именно за мащабната загуба на работни места.

Как регионалните власти ще отговорят по места, ще могат ли да поемат някаква отговорност за самостоятелни решения, ще чакат ли указания от Москва и дали ще ги изпълняват с „досегашния ентусиазъм”, ще търсят ли начини за договаряне с неизбежните протести? Това може да бъде истинското изпитание за сегашните власти.