Не знаем каква е митичната отрова във водата, но ни вярвайте, че я няма

Новината за отровената софийска вода обиколи интернет за часове. Оказа се, че нейният основен разпространител е депутатът от БСП Таско Ерменков – меко казано спорна личност. От страна на властта реакцията обаче беше също толкова неадекватна. Само за часове общината и дружеството „Софийска вода“ категорично отхвърлиха обвиванията, а депутати от ГЕРБ ударно решиха по милиционерски, че разпространителите на „грозни слухове“ са за затвора.

Спорът успя да се политизира още преди да бъде изслушан и един експерт. Да видим какви са фактите:

1. Депутат твърди, че получил информация за отравяне на питейната вода в язовир Искър. Източникът на информация, на която се позовава политикът, е неизвестен. Не е ясно как е станало замърсяването и какво го е причинило.

2. Само след часове от „Софийска вода“ обявяват, че питейната вода е напълно безопасна. Те се позовават на анализите на собствената си лаборатория.

3. Политици от управляващата партия категорично вземат страната на „Софийска вода“, базирайки се на нейните твърденията.

Кой е прав в случая и трябва ли софиянци да се притесняват за водата си?

Аргументи против замърсяването:

1. Информацията за замърсяването е непълна, не е ясно кога, къде и с какво е станало. Няма никакви достоверни или експертни източници. Цялата информация идва по системата "една жена написа в Фейсбук".

2. На практика да се замърси умишлено питейната вода в София е много трудно. Става въпрос за големи обеми. Дори да се изсипят камиони с отрова в язовир Искър, огромният му обем ще разреди силно замърсителя, а бактериите, слънцето и кислородът ще го разградят или утаят на дъното. Каквото остане, най-вероятно ще се отстрани в пречиствателната станция, където водата от язовира преминава през няколкостепенен процес на пречистване.

3. Извън язовир Искър е трудно умишлено да се вкара замърсител, а дори някой да успее - ефектът ще е локален.

4. Имайки предвид кой е основният разпространител на твърденията за замърсяване, е много вероятно това да е политическа акция.

Някои не толкова приятни аргументи:

1. Държавните органи наистина реагираха с опровержение за няколко часа. Много бързо, но и много непрофесионално. При положение, че никой не знае какъв е потенциалният замърсител, как тогава може да се отрече неговото наличие във водата? Очевидно институциите бързат да стопират слуховете и опровергават, без да са извършили никакви проверки и дори без да знаят какво всъщност отричат. То и при добро желание лабораторните проверки за няколко часа са невъзможни, особено когато не знаеш какво търсиш.

2. В дружеството „Софийска вода“ има добре оборудвана лаборатория, която наистина извършва всекидневни анализи на питейната вода на изхода от пречиствателната станция, както и от различни точки от водопреносната мрежа. Това, което спестиха от ВИК, е, че тези ежедневни проверки са твърде ограничени и включват не повече от 20 базови показателя. Ще дам един пример. Ако по някакъв начин във водата на София изведнъж се появи цианид или някоя друга добре позната индустриална отрова, то тя няма да бъде открита вероятно поне няколко дни. Ако замърсителят е по-екзотичен, то тогава неговото присъствие изобщо няма да бъде отчетено, защото лабораторията на "Софийска вода" няма такива възможности. Ако досега не знаехте дали замърсител в питейната вода може да остане неоткрит, не се съмнявайте, вероятността за това е голяма!

3. В България контролът на водите (както и всичко останало) е твърде формализиран и бюрократизиран. ВиК операторите работят по регламент. Проверяват се замърсителите, включени в наредбите и нищо повече! Много често лабораториите не работят, а оправданията за това са много. Ако случайно се появи замърсител, който чиновниците в Брюксел са пропуснали, не се съмнявайте, той няма да бъде открит. Не се възмущавайте, така работи системата, а кадрите в нея никога не проявяват инициатива!

4. Съвсем пресни са примерите за замърсяванията с уран в Хасково и региона. Тогава местните чиновници мълчаха в продължение на месеци. Подобна е ситуацията с наличието на тежки метали, най-често арсен, във водите на редица населени места. Всяка година стават известни все повече случаи за премълчани от държавната и местната администрация скандални случаи. Всъщност спестяването на истината в България е по-скоро обичайна практика и гражданите са прави,  когато не се доверяват на успокоенията на властите.

Нека обобщим. Вероятността в питейната вода на София да има отрова е много малка. Реакцията обаче на ВиК оператора, общината и управляващите политици е прибързана и непрофесионална и по-скоро предизвиква съмнения, отколкото да успокоява. За няколко часа никой контролен орган няма как да провери има ли опасност във водата, особено когато не знае каква е тази опасност. Изявленията на политиците засега са просто думи без принос за изясняване на истината, но допринасящи за политизиране и профанизиране на иначе толкова важна за здравето на хората тема.

Автор: д-р Сергей Иванов/ Център по биология на храните

Следете новините ни в GoogleNews