С каквото мога и както мога, аз се опитвам да помогна на мои приятели от Харків (Харков). Най-малкото - като им вдъхвам надежда, че рано или късно животът ще бъде отново мирен.

Някои от тях са пръснати в Полша - Краков, Люблин, Катовице и Торун.

Други са в Кременчук(г), Кривий Ріг (Кривой рог), Миколаїв (Николаев) и най-вече в Львів (Лвов).

Трети не се обаждат вече доста дни и се тревожа за тях. Четвърти са все още в Харков и поради различни причини не могат да се измъкнат. Например един от тях гледа болната си и немощна майка и е заникъде - не може да я остави. Казва, че се надяват само на чудо, за да останат живи.

Агресията на кремълския психопат и военен престъпник е огромна трагедия за милиони хора.

Питам се - какъв идиот си, за да издигаш плакат, че тази агресия била миротворческа операция? Ти си опериран от човещина, от състрадание, от морал, от нравственост.

Поетът би казал днес:

Путинофилието е фашизъм!

Как биха се чувствали тези идиоти (а друго за тях не мога да кажа; впрочем мога, но подобни изрази не използвам никога), ако върху тях започнат да падат хиперзвуковите бомби на Хитлер на 21. век?

Ако техните деца бъдат осакатени от касетъчните бомби на този психопат?

Ако техни най-близки хора се въргалят по улиците с десетки като трупове от артилерийските снаряди на този мерзавец?

Ако те самите бяха бити и насилвани или дори отвлечени в сибирска посока от ордите на този кръволок?

Един от моите състуденти в Харков (1975-1979) е руснак. Живеейки в Харков, той ликуваше откогато, както обича да казва нашият президент, Крим е руски.

В началото на войната срещу Украйна той ми писа:

- Процесът тръгна! Нацики ще бъдат разгромени. Нашите настъпват и скоро ще кажем Киев е наш (Киевнаш)! Мирните хора няма от какво да се страхуват - ние сме хуманни, няма да има нито една жертва. Разбира се, това не се отнася за бандеровските мародери, престъпници и отрепки. Долу бандеронацизма, иде сетният му час!

Сега този мой състудент е в полски град. За него и семейството му се грижат монахини - хранят ги, представете си - перат ги, лекуват ги, една от тях им помага с внуците.

Аз не спорих с него, докато се измъкне от Харков. Само с есемеси всяка сутрин и всяка вечер го питах: Как ты? Как вы?

Днес обаче, като видях нашите откачалки с плаката за миротворческата операция, му писах с въпрос - Не съжалява ли за първите есемеси в началото на войната?

Той ми отговори (съкращавам несвързаната му изповед):

- Прости, Ники, прости если сможешь! Я дурак! Ой какой же я дурак!

Какая трагедия! Какой ужас! Какое безумие, какие варвары на нас напали!

Всё, моя жизнь кончилась! Я предал самого себя!

Оккупанты чуть не убили старядом мою жену прямо на улице, прямо на Гвардейцев Широнинцев!

Моя внучечка, мое ясное солнышко, стала заикаться. Сын пошёл добровольцем в Территориальную оборону под жовто-блакитным флагом - что с ним будет, убьют же ведь чеченцы! А собачка наша на одной остановке поезда во Львов потерялась...

Обо мне ты можешь думать что угодно. Я все плохие слова на свете заслужил. Я себя ненавижу. Не-на-ви-жу! Я абсолютный идиот! Идиот не в квадрате, а в кубе!

(Превод на редакцията - Прости, Ники, прости, ако можеш! Аз съм глупак! О, какъв глупак съм!

Каква трагедия! Какъв ужас! Каква лудост, какви варвари ни нападнаха!

Всичко, целият ми живот свърши! Сам себе си предадох!

Нашествениците едва не убиха жена ми направо на улицата, точно на "Широнинска гвардия"!

Внучката ми, моето ясно слънце, започна да заеква. Синът ми се записа доброволец в Териториалната отбрана под синьо-жълтото знаме - какво ще стане с него, ще го убият ли чеченците! А кучето ни се изгуби на една от спирките на влака до Лвов...

Можеш да си мислиш за мен каквото си искаш. Заслужавам всички лоши думи на света. Мразя се. Мра-зя-се! Аз съм пълен идиот! Аз съм идиот не на квадрат, а на куб!)

...

Именно след това писмо аз реших, че онези там с плаката за миротворческата операция са идиоти. Идиоти не на квадрат, а на куб!!!

Б. ред. - Статията на проф. Николай Слатински препечатваме от личния му сайт с негово разрешение.