На прага на еврозоната България се люшка между скептицизма и популизма*

България е близо до присъединяване към еврозоната. Страната обяви желанието си да се присъедини към единния европейски валутен съюз малко след като се присъедини към ЕС през 2007 г., но трябваше да изпълни редица условия.

Първоначално се планираше еврото да бъде пуснато в обращение от 1 януари 2025 г., но структурите на ЕС решиха, че към този момент страната не е готова. По-специално, нивото на инфлацията не отговаряше на допустимите от ЕС граници.

Сега България ще премине към единната европейска валута от 1 януари 2026 г. и официално ще стане 21-вият член на еврозоната.

Българските власти са уверени, че това ще помогне на страната да разшири търговските си отношения с останалата част от блока, да повиши конкурентоспособността си и да засили позициите на България в Брюксел.

Не всички българи обаче приветстват преминаването към еврото и от месеци излизат на мащабни протести.

В сряда, в деня на публикуването на докладите на ЕС, хиляди демонстранти обградиха сградата на Народното събрание в София, протестирайки срещу плановете на правителството.

Акцията беше организирана от опозиционната партия „Възраждане“, чийто основен лозунг през последните няколко години беше защитата на българската валута - лева. Българската опозиция смята лева за важен символ на националния суверенитет.

Много българи също така се опасяват, че въвеждането на еврото ще доведе до значително повишаване на цените, инфлация и в резултат на това до обедняване на населението.

Според публикувано през миналата седмица проучване на платформата Евробарометър 50% от българите са против въвеждането на еврото, а 43% го подкрепят. В същото време доверието в еврото продължава да расте в останалите страни от ЕС.

Популизъм и аргументи против

От недоволството на българите от въвеждане на еврото се възползват популистки партии.  Снимка: Anadolu

Според много експерти протестите срещу присъединяването към еврозоната в България са свързани не на последно място с общото нарастване на подкрепата за популистките и анти-евро партии в цяла Европа, което се използва от българските националистически и проруски политици.

Миналата събота няколко хиляди души излязоха на митинг в София с искане за провеждане на референдум за преминаване от лева към еврото.

„България се вдигна и обяви: Свобода, избираме българския лев!“, заяви пред множеството ръководителят на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов.

В същото време много експерти твърдят, че като оставим настрана популизма, страховете на противниците на еврозоната имат основания.

Преминаването към еврото наистина може да провокира поне еднократно повишаване на цените, което ще засегне най-вече населението със средни доходи и селските райони, пише Politico, позовавайки се на икономисти.

В средносрочен план ниските вътрешни цени обикновено се приспособяват към по-високите европейски норми на фона на засилената търговия в рамките на блока. Точно това се случи със страни като Словакия, Естония и Литва, след като преминаха към еврото. Първоначално във всички тях се наблюдаваше повишаване на инфлацията.

Провокиран от тези опасения, българският президент Румен Радев обяви в средата на май, че е готов да проведе национален референдум за присъединяване към еврозоната.

Това изявление предизвика смут в редиците на българския бизнес, който вече се беше подготвил за прехода, и недоумение в Брюксел.

Призивите за референдум поддържа българският президент Румен Радев. Снимка: NurPhoto

Малко вероятно е обаче Радев да успее да осъществи намерението си. На първо място, Конституционният съд на страната вече заяви, че подобно гласуване би било противоконституционно.

И второ, позицията на Радев е изключително непопулярна в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.

„В момент, в който страната трябва да е сигурна, че въвеждането на еврото ще бъде само от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, няма смисъл да започваме дебат, който на практика манипулира хората и всява страх у тях“, заяви неотдавна българският министър-председател Росен Желязков.

Укрепване на позициите в Брюксел

Понякога протестите в България съвсем не са мирни.  Снимка: NurPhoto

Присъединяването на България към еврозоната несъмнено ще има положително въздействие върху икономиката, бизнеса и българската държава като цяло, уверен е министърът на икономиката и промишлеността Петър Дилов.

Според него, ако всичко върви по план, България ще се събуди на 1 януари 2026 г. с около 2 млрд. евро по-богата.

Освен това, каза министърът, икономиката и населението най-сетне ще спрат да губят по около 1 млрд. лева годишно от превалутирането между лева и еврото.

„В България има около половин милион малки и средни предприятия, които водят сметки както в левове, така и в евро. Отмяната на това задължение несъмнено ще спести на фирмите около 100 000 евро годишно“, каза той.

Българските власти твърдят, че са подготвили механизъм за защита на потребителите, който да предотврати ценовите спекулации след приемането на единната европейска валута.

Очаква се да бъде повишен и кредитният рейтинг на България.

„Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета [на България] - ние ще участваме в процеса на вземане на решения от ЕЦБ“, заяви в коментар за Politico българският икономист и бивш вицепремиер Атанас Пеканов.

В продължение на десетилетия левът беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата при вземането на решенията на ЕЦБ за паричната политика, тъй като не беше неин член. След като се присъедини към еврозоната, централната банка на България ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ.

Въпреки това икономистите предупреждават, че тъй като страната е едва 13-ата по големина членка на валутния съюз, което представлява по-малко от 1% от неговия БВП, влиянието на България върху съвета ще бъде ограничено.

Социологическите проучвания показват, че по-младото население на България вижда в присъединяването на страната към еврозоната по-скоро възможност за по-голяма интеграция в Европа, отколкото икономически ползи, докато сред по-зрялото население нараства евроскептицизмът.

България се присъедини към ЕС през 2007 г. Тя остава една от най-бедните страни в Европа с едно от най-високите нива на корупция.

На този фон, според анализатори, дезинформационните кампании от чужбина подхранват неприязънта на българите към Брюксел и страховете им от икономически промени, които могат да задълбочат бедността.

*Заглавието е на редакцията на OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews