Мария Пеева: Ако стратегията се приеме, държавата определено ще вземе някои деца. Само че не точно нашите

Последна промяна на 25 април 2019 в 10:03 9667 2

Снимка Личен архив

Публикуваме коментар на Мария Пеева (Мама Нинджа) по темата за Стратегията за детето (2019-2030)

Не ми е до никакви битки в момента, но днес цял ден ми пишете по тази тема и колкото и да не ми се ще, явно се налага да драсна пет реда и аз, за да не се обяснявам с всеки поотделно. Не държа да сте съгласни с мен, ваша си воля. Мненията са като главите, всеки си има по една (да, знам, че е друга поговорката).

И така - за прословутата стратегия, която очевидно е толкова актуална тези дни, че ми се повръща вече от нея.

Виждам, че много родители се плашат от нея. Интелигентни и симпатични хора, някои от тях. Разбирам ги донякъде, защото отвсякъде летят статии и листовки, които ги убеждават, че държавата ще им вземе децата. Така е. Ако стратегията се приеме, държавата определено ще вземе някои деца. Само че не точно нашите.

Държавата няма да ви вземе детето, ако не го ваксинирате. Може да ви глобят, може да не го приемат в детската градина, но няма да ви го вземат. Виж, ако го оставите болно и посиняло, в студа на улицата, може да ви го вземат. И ще е съвсем заслужено.

Държавата няма да ви вземе детето, ако не му купите сладолед. Но ако си купите ракия с детските му, а то няма хляб, ще ви го вземе. И също ще е заслужено.

Държавата няма да ви вземе детето, ако не му купите айфон или компютър. Но ако го пратите да проси, ще ви го вземе. И с право, защото не го заслужавате това дете, ако очаквате то да ви плаща дрогата.

Държавата няма да ви вземе детето, ако на 14, то реши да се татуира и вие му откажете. Но ако му позволите и то вземе, че се разболее, може и да ви осъди.

Държавата няма да ви вземе детето, ако сте му плеснали един шамар. Ако го биете системно обаче, ще ви го вземе, преди някой ден да кажат по новините как сте си изпуснали нервите и сте го пребили.

Държавата няма да ви вземе детето, ако сте избрали за него домашно обучение. Но ако то иска да ходи на училище, а вие не му позволявате, ще ви задължи да му позволите. А ако на 14 то спре да ходи на училище и тръгне да се жени, със сигурност ще ви го вземе. Мисля, че това също не е лошо решение.

Държавата няма да ви вземе детето, ако му се развикате. Ако обаче го наричате “к*ва” или “п*ал”, ако го мачкате и унижавате, ако го изтезавате или изнасилвате, ще ви го вземе. И слава богу.

Държавата няма да ви вземе бебето, защото реве, но ще ви го вземе, ако го изоставите на паркинга, и ще му потърси осиновители. И това ще е най-добре за него, поне аз така мисля.

Още много такива примери мога да напиша, но има ли смисъл? В крайна сметка, ако ще се приеме тази стратегия, за да заработи изобщо както трябва, ще е нужна обществена подкрепа, ще трябва да има съдействие от обществото и малко доверие в тая система. Социалните и те са хора, хора като нас - родители, които също имат семейства и също имат фейсбук. Ако отвсякъде само ги плюят и обиждат, каква мотивация ще имат да работят както трябва? Като не става, не става.

И друго си мисля. Какво ще стане, ако НЕ СЕ ПРИЕМЕ тази стратегия? Всъщност нищо няма да стане. За мен, за вас, за нормалния български родител нищо няма да се промени и без стратегия. И почвам да си мисля, че ако пък хората толкова се плашат и толкова не са готови за нея, значи може би е по-добре да не се приеме. Да, за някои деца ще е зле, но човек не може да спаси целия свят. Пак ще пишем за тези, отритнатите и нещастните, пак ще се възмущаваме, пак ще плюем държавата, пак ще се чудим как да им помогнем и възможно ли е да има такива родители. За жалост е възможно, но такъв е животът. Може би трябва просто да приемем, че тези деца са обречени, лош късмет и толкова. Всички изтегляме понякога късата клечка. Тези деца, впрочем, понякога оцеляват и стават хора, така че наистина, кои сме ние да им оправяме живота. Виж, във фейсбук може да ги съжалим малко, и то съвсем искрено ще ги съжалим. Защото всъщност поотделно не сме лоши хора, казвам го без всякаква ирония. Просто още не сме готови да сме общество. Всяка коза за свой крак. Народът хубаво го е казал.

Когато сме готови да се грижим и за другите, нещо може и да се промени. Дотогава - да сме живи и здрави, ще се спасяваме поединично.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1005

2

rangbis

15.05 2019 в 13:21

Мария Пеева, как смело обещавате! Тази стратегия била много вълшебна - ще реши половината ни проблеми като общество. Толкова ли сте сигурна??
100 % съм съгласен с коментар 1
"1. Държавата и сега има възможност да се погрижи за децата, изброени от авторката, ако си е на мястото.
2. Никой не вярва (и няма основание да вярва) на българските институции и тяхното желание и способност да прилагат без извращения законите. Но пък има безброй примери на незаинтересованост или извратено прилагане на закона."
3. И кражби, и грабеш безкраен!

Искате ли първо тези 3 точки да разрешим, пък после да помислим отново? Нещо не ни върви със създаването на Гражданско общество - но времето е пред нас - 1година, 10, 1 век, 5 века = колкото трябва! 30 години минаха...

5328

1

мнение от IP

25.04 2019 в 12:09

1. Държавата и сега има възможност да се погрижи за децата, изброени от авторката, ако си е на мястото.
2. Никой не вярва (и няма основание да вярва) на българските институции и тяхното желание и способност да прилагат без извращения законите. Но пък има безброй примери на незаинтересованост или извратено прилагане на закона. Например: искаха да санкционират бащата на момиче, което е било на протест; служителка притиска самотна майка да си даде детето за осиновяване; баща, блудствал с дъщеря си я посещава, въпреки забраната; институциите се задействат, ако някой убие след многократни сигнали за насилие някого вкъщи или когато дете стигне до болницата.
Държавата трябва да полага усилия за навременно прилагане на закона и за превантивни дейности, за работа с родители, а не да взима деца. („Барневернет“- норвежката служба за защита на децата има присъди за неправомерно отнемане, и то при положение, че къде е Норвегия, къде сме ние по обществено развитие...)