Мандатът на Плевнелиев: Не е за срам, не е и за гордост

Тази сутрин Фейсбук надмина себе си.

- Гнилоч! Пикоч! Сволоч!
- Велик! Голям! Ненадминат!

Става дума за отиващия си президент.

А според мен става дума всъщност за отиващата си България...

Абсурдни оценки.

Между тези две свръхкрайности пропастта става все по-дълбока и все по-широка.

Моето мнение за този човек като държавен глава не попада в подобна координатна система - двумерна, повърхностна, първосигнална, ултраемоционална, като на футболен мач, когато за нашия отбор дузпа винаги е имало, а за техния отбор винаги е нямало.

Всъщност, приключи мандат, от който няма за какво прекалено да се срамувам и няма за какво прекалено да се гордея.

Запис с дати от-до в най-новата история на България плюс някои подробности от пейзажа. За повечето от които бе хубаво, че ги имаше, а за по-малкото - лошо, че ги нямаше.

И с разбирането (базирано и на горчив личен опит), че като цяло, заради Конституцията, това е една малко измислена институция. като много други малко или много измислени неща в нашата все по-измислена демокрация.

Мнението на проф. Николай Слатински е от личния му фейсбук профил. Заглавието е на редакцията.

Още по темата

12/01/2017 Политика

Плевнелиев излиза от активната политика и няма да се бори за постове

11/01/2017 Анализи и Коментари

Мис Хелзинки и грозотата

15/11/2016 Анализи и Коментари

Слатински: Висшата политика е много по-сложна от висшия пилотаж