Как Лидл повлия на българската икономика?

Ивайла Сопотенска Последна промяна на 27 януари 2021 в 16:05 8176 0

Всеки рано или късно стига до магазина. Затова от десетина години насам българинът се чувства длъжен, освен от политика и футбол, да разбира и от търговски вериги и да има мнение каква политика трябва да водят.

Като всяко нещо, от което всички разбират, така и при търговските вериги коментарите често са върху непълни, неверни и дори измислени факти.

Наскоро обаче излезе мащабен анализ на Института за пазарна икономика за социално-икономическия ефект от дейността на Лидл за 2019 г.. Дълъг и пълен с много цифри, той едва ли би станал настолно четиво за хората, които имат желание да коментират търговските вериги. Но всъщност е доста интересен, защото разбива доста митове.

Къде отиват парите от покупките ни?

От всеки 100 лева, похарчени за покупки в търговските обекти на Лидл България през 2019 г., 24,23 лв. отиват при местни производители на преработени храни, включително месо, млечни продукти пакетирани храни и др.

2,95 лв. са за плодове и зеленчуци местно производство.

4,71 лв. на всеки 100 лева са нетните разходи за компанията за заплати и възнаграждения и това е след като вече са платени данъци и осигуровки.

От своя страна данъците и осигуровките са 2,45 лв. на всеки 100 лева покупка. Това включва корпоративен данък, социални и здравни осигуровки, данък върху доходите на физическите лица, такса смет и данък сгради. В това перо не се включват акцизите и ДДС.

За инвестиции се отделят 5,07 на всеки 100 лева.

4,87 на всеки 100 лева отиват за поддръжка, охрана, обслужване и транспорт.

Нетната печалба на акционерите в компанията се равнява на 3,54 лева от всеки 100 лева покупка.

Тези числа дават отговор на въпроса каква част от вложените за покупка пари се връщат в българската икономика. Въпреки митовете, се оказва, че най-голямата част се връщат при български производители.

Радващото е, че този процент нараства. Около 58% от общите разходи, реализирани в България, са за доставка на стоки за продажба, което е увеличение с 29% спрямо предходната година.

Разходите на Лидл България за покупки на български стоки през 2019 г. възлизат на близо 350 млн. лв. 34,4% от тях са месни продукти. Точно толкова (пак 34,4%) са за други хранителни стоки (например яйца, консервирани храни, сушени плодове, ядки, подправки и др.). 

След тях се нареждат млечните продукти – 11,9% от разходите за стоки от български производители. Около 9,5% са разходите за пресните плодове и зеленчуци и нехранителни стоки.

Парите към българските производители нарастват. Ако през 2016 г. разходите на компанията за покупка на български стоки са били 37%, през 2019 г. те вече са 41%. 

Ефектът върху българските производители

Общите приходи от продажби на 25-те най-големи български доставчици на хранителни стоки на Лидл България са се повишили със 77% за периода 2014-2019 г., а работните места в тях - с 21%.

Тези компании реализират общ оборот от 1,2 млрд. лв. и осигуряват над 5200 работни места.

Нещо, което малко се знае - Лидл продава български стоки не само в магазините си в България. Доста значим е процентът на български храни, които се продават в магазините на Лидл в чужбина и този процент нараства стремително през годините. През 2018 г. чрез магазините на Лидл в Европа са изнесени български стоки за 30 млн. лв. През 2019 г. има повишение с 33% и изнесените стоки вече са за 40 млн. лв.

Най-изнасяният продукт е.... хлябът. Или, ако трябва да бъдем по-точни, продуктите на фирмата "Симид". Това е българската компания, която е изнесла най-много свои стоки в магазините на Лидл в Европа през 2019 г. Другият български продукт, който се харчи много добре в Европа, са барчетата Alesto на българската компания "Смарт органик". Те се продават на каса (специална и много желана позиция) във всички магазини на Лидл в Германия. Чрез партньорството си с Лидл България компанията изнася продукти в още редица европейски пазари, сред които Дания, Полша и Гърция.

Колко е голям Лидл?

Общите приходи от продажби на Лидл се равняват на приблизително 1% от Брутния вътрешен продукт на България и около 1,1% от брутната добавена стойност на страната.

През 2019 г. в Лидл България работят около 2700 души - 1,3% от наетите в търговията на дребно или 0,12% от всички работещи у нас. Прави впечатление ефективността на труда - Лидл формира 3,3 от оборота в целия сектор на търговията на дребно с 1,3% от наетите лица.

През 2019 г. Лидл държи 10% от общите приходи на хранителните магазини. През 2014 г. този процент е бил 6,8.

Ефектът върху заплатите

В доклада на ИПИ прави впечатление сериозният ефект, който Лидл оказват върху ръста на заплатите и върху изсветляването на доходите.

Средните възнаграждения в търговията са традиционно по-ниски от средните общо за наетите лица в страната. Към 2019 г, ситуацията в страната е следната: средната месечна заплата в сектор търговия достига 1122 лв. през 2019 г., което е с 51,3% повече от стойността през 2014 г., но въпреки това е с 12% под средната общо за икономиката. Средната заплата в България за периода нараства с малко над 52% и достига 1271 лв. месечно през 2019 г. Персоналът, назначен основно за обслужване на клиенти обаче, остава със значително по-ниски възнаграждения от 682 лв. през 2018 г. и, по предварителна оценка, около 730 лв. през 2019 г. Вероятно част от обяснението е в непълно деклариране на доходи с цел намаляване на данъчни и осигурителни плащания при част от работодателите, които сключват договори на непълно работно време или при заплата, близка до минималния осигурителен доход.

В същото време, средната месечна заплата в Лидл България през 2019 г. надхвърля 2100 лева. Средната заплата на заетите в търговските обекти на компанията е в размер на над 1400 лв., което е с над 27% по-високо ниво в сравнение със средната заплата в сектор търговия на едро и дребно.

Средното възнаграждение в логистичните центрове на Лидл България е в размер на близо 1850 лв., или с близо 60% по-високо сектор транспорт и складиране.

Но това, което впечатлява най-много е, че Лидл се явява основен фактор в доближаването между богатите и бедните региони на България. Компанията следва една и съща политика на заплащане както в София и големите градове, така и в малки общини, с висока безработица и ниски доходи. Например във Велинград, където безработицата е 17,5%, средните възнаграждения в Лидл са над 240% по-високи от средните за областта. 

Още през 2017, когато открихме втория си логистичен център в Кабиле, и до днес, Лидл България предлага едни от най-високите заплати в региона. Постепенно другите работодатели също последваха нашия пример и започнаха да предлагат по-добри възнаграждения. По този начин добрите работодателски практики, които въвеждаме, се отразяват цялостно върху дадения регион. Където стъпи Lidl, повишава стандарта, коментира главният изпълнителен директор на Лидл Милена Драгийска.

За оценката на пълния ефект на компанията в България, трябва да обърнем внимание на непреките ефекти, казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Всички партньори, всички доставчици на стоки и услуги за Лидл България на свой ред генерират допълнително търсене на българска икономика чрез поръчка на стоки, услуги, материали, чрез плащане на своите служители. Същото се случва, когато персоналът, зает в компанията, създава допълнително потребление чрез своите доходи. Този общ допълнителен ефект трябва да прибавим към това, което виждаме от преките разходи на компанията в българската икономика.

Така общият ефект върху съвкупното търсене в българската икономика през 2019 г. достига 1121 млн. лв., като нараства с 11% спрямо 2018 г.

Пълният съвкупен ефект от дейността на Лидл България през 2019 г. включва:

От една страна той включва преките ефекти:

• разходите за стоки и услуги – 559 млн. лв.
• нетни възнаграждения на персонала – 55 млн. лв.

Но също така трябва да се имат предвид и косвените ефекти:

• вторични ефекти през веригата на стойността в доставките на стоки и услуги – 475 млн. лв.
• индуцирани ефекти от потреблението на нетния доход на наетите в икономиката – 32 млн. лв.

Отделно, през 2019 г. Лидл България плаща 28,5 млн. лева данъци и осигуровки.

Сравнението с другите

През ноември беше публикуван подобен доклад за съвкупния икономически доклад на Кауфланд и е интересно сравнението между двете вериги.

Макар че има разлика в методологията и структурата на изследването, се вижда следната закономерност - Кауфланд е по-голям, Лидл е по-ефективен. Кауфланд поддържа около 6500 собствени служители в България, а Лидл - около 2700, а ефектът им върху българската икономика е сходен - 1,25 млрд. лв. при Кауфланд и 1,12 млрд. лв. при Лидл. Годишният оборот на Кауфланд е 1,6 млрд. лв., а на Лидл - 1,15 млрд. лв.

Обясненията за тази ефективност, разбира се, могат да бъдат много, но 2 разлики в модела на двете вериги правят силно впечатление. Едната е регионалното разпределение. Въпреки че е по-голяма, Кауфланд има обекти само в 34 града. С два и половина по-малко работници, Лидл поддържа обекти в 48 населени места.

Другата разлика е, че Лидл е лидер във възнаграждението в търговията във всички общини, в които оперира. Което повдига интересен въпрос - дали пък човек не работи толкова, колкото му плащат? От модела на Лидл излиза, че отговорът е "да", а формулата на успеха би могла да се разкаже накратко по следния начин: Високи заплати, магазини в цялата страна, а не само в София и големите градове е равно на висока ефективност.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !