Инсинуации, мантри и решения: 12 мантри

доц. Анастас Кехайов Последна промяна на 23 март 2022 в 08:30 2428 0

доц. Анастас Кехайов

Снимка Личен архив

доц. Анастас Кехайов

Публикуваме втората от общо три части на статията на доц. Анастас Кехайов, озаглавена "Инсинуации, мантри и решения".

Първата може да видите ТУК, третата - ТУК.

Мантра 1. България е атрактивна за чуждестранните капитали

Атрактивна е като ишлемеджийски терен, евтина работна ръка, подготвени технически и мениджърски кадри, ниски данъци, нисък бюджетен дефицит, нисък държавен дълг, добро мобилно покритие и бърз Интернет. Може и с друго да е атрактивна за капитала. Не е атрактивна като пътна инфраструктура, ниско квалифицирана работна сила, мудно съдопроизводство, дълбок батак в административните услуги, безброй разрешителни режими, чести промени на законовите рамки на бизнеса и политическа нестабилност.

Впрочем, парадоксално е, но за да продължим да сме атрактивни за чуждестранните капитали, трябва да продължим да бъдем бедни. Евтината работна ръка, като поскъпне един ден, вече няма да е атракция – особено в отраслите с преобладаващ ръчен труд, а доста наши отрасли са именно такива, капиталът ще предпочете други страни по света.

При поскъпващия труд и конкуренцията от други европейски страни, атрактивността на България за чуждестранния капитал може да бъде поддържана и усилвана единствено чрез инвестиции в професионално и инженерно-техническо образование, развитие на пътна и енергийна инфраструктура, опростяване и ускоряване на съдопроизводството и административното обслужване и стабилизиране на законовите регулации на бизнеса.

България, колкото е атрактивна, в пъти повече е плашеща за чуждестранния капитал. Гледайки се в криво зеркало, някак не виждаме какво търси да види у нас капиталът.

Мантра 2. Малките и средни фирми са гръбнакът на бизнеса

Когато говорим за микро, малки и средни фирми нека да различим три отделни случая.

Първият случай е когато едноличният търговец или микрофирмата има собствен краен пазарен продукт в такива сфери като неорганизиран туризъм, фитнес зали, козметични салони, гаражни магазинчета, баничарници, занаятчийство, дребни ремонти, домашни услуги и още няколко подобни сфери. В тези сфери малката фирмичка е добрият модел за ефективна организация на създаване и продажби на предлаганите стоки или услуги.

В индустрията и изобщо в отраслите на реалния сектор наблюдаваме други два случая. Единият случай е когато затворена или почти затворена доставна верига е под силна зависимост и е пряко командвана от мощен краен производител. Тогава предходните звена в тази верига работят само за или преимуществено за този краен производител. Другият случай е когато звено, участващо в една верига, е свободен участник и в други вериги и може само да избира кога и какво да произвежда и кому и колко да продава. И в двата последни случая властват големите и много големи фирми и те, като клиенти, дават прехрана на многобройни и често силно зависими от тях малки и средни фирми. В индустрията и в другите отрасли на реалния сектор, ако там има големи фирми, покрай тях ще има малки и средни фирми – и колкото повече и по-големи са големите фирми, толкова по-силни и по-многобройни са малките фирми. Обратното не е вярно.

Също така не е вярно, че малката или средна фирма е устойчиво състояние на бизнеса. Тези фирмички са силно уязвими от стопанския климат, от регулаторните рамки, от доставчиците и клиентите. Силно уязвими са и от собствените си управленски модели.

Такива малки и средни фирми или трябва да пораснат, или да се примирят, че бизнесът им служи на други големи фирми, или да влязат в цикъла да растат и мрат и да отварят път и да наторяват полето да се раждат, пърхат и умират други малки и средни фирми.

Мантрата, че малките и средни фирми са гръбнак на бизнеса е популистка клопка, с която на избори се привличат гласове от средната класа. Клопката е добре прикрита. В нея са влезли всички органи на държавната и местната власт и почти всички банки.

Мантра 3. Държавата е най-големият инвеститор

Ако говорим за инфраструктурно строителство и благоустройство, това е почти вярно.

Но инфраструктурата, била тя транспортна, комуникационна, енергопреносна или друга, тя е само една сред многото необходими основи за изграждане и развитие на стопански структури и съответни производствени мощности. Те имат и други основи – образование, оборудване, технологии, суровинна база – не е нужно да ги изброяваме...

В тях държавата не е най-големият инвеститор. А това, че държавата не винаги е добър стопанин и че от държавните пари най-много и лесно се краде, това никой не оспорва.

Три са основните източници на инвестиции – държавата, капиталът и спестяванията на хората. В условия на кризи е нормално държавата да е най-големият инвеститор, но трябва също да инициира, стимулира и активира другите два източника на инвстиране.

Мантрата, че държавата е най-големият инвеститор е удобна за лобитата на бизнеси и фирми, които са на яслата на националния и местните бюджети с апетит за участие в обществени поръчки. А висшият пилотаж е в иницииране на такива поръчки и/или в участие при формулирането на заданията и на критериите за избор на изпълнител.

Мантра 4. Законът за обществените поръчки бори корупцията

Уж идеята е да се състави коректно техническо задание за реализиране на обект или проект, чрез който се покрива определена обществена нужда, и после да се потърси изпълнител на това техническо задание, който предлага най-къс срок и най-ниска цена.

Впрочем, последното в това определение е нонсенс – да се постигне най-къс срок при най-ниска цена е нерешима задача, понеже двете изисквания влизат в пряк конфликт – то е все едно автобус да измине пътя между два града максимално бързо и с минимум разход на гориво... или да омесим максимум кюфтета от минимално количество кайма.

Като така обществената поръчка е в зародиш осъдена на лошо качество на изпълнение.

В много от случаите разходите, направени за подготовка, организиране и провеждане на търг или конкурс, не покриват постигнатите икономии от търсене на най-ниска цена.

Отделно от разходите на възложителите, редица фирми участници имат свой персонал, назначен специално, за да подготвя документациите и да им движи кореспонденцията. Няма да е нелепица да се каже, че ако съкратим звената и лицата, които организират и провеждат конкурси за обществени поръчки, ще се получат доста по-големи икономии.

Бумащината около подготовката за кандидатстване хаби и от времето на кандидатите за участие, и от времето за администриране на процедурите по обществените поръчки.

Бумащината и бюрократщината са сред факторите, които разколебават и нерядко може да откажат иначе потенциално добри кандидати да участват в обществените поръчки.

Времето за дефиниране на задание и времето за избор на изпълнител ядат от времето за извършване на реални действия по задоволяването на обществената нужда, заради която е обявена обществена поръчка. Времето за задоволяване на обществената нужда понякога се удължава допълнително от обжалвания, съдебни спорове и други такива. Родихме си и мастити специалисти по обжалване и проваляне на обществени поръчки.

Има и случаи при вече установени трайни отношения с доставчици и други партньори, сделките с тях да минават по реда на обществените поръчки, било то заради формални изисквания на ЗОП или заради страхливи предпазни процедури на компанията майка.

Публичността на обществените поръчки позволява на кандидатите да се информират и ориентират от кои точно органи и лица ще зависят решенията по оценяването и избора на изпълнителите и това е предпоставка за корупционни изкушения и от двете страни.

Едната практика е пряко въздействие върху комисията по оценяване. Другата практика е вербуване на вътрешни информатори сред служителите на ведомството възложител.

Има и случаи, когато изпълнителят е предопределен и се търсят и дори възнаграждават две три кухи оферти, които да са по-слабички от офертата на фаворизирания кандидат. Има и случаи да се връщат пари „обратно“, като обичайната ставка е десетки проценти.

Публичността ще престане да бъде порок едва когато дигитализацията в обществените поръчки ги направи напълно прозрачни и неуязвими на злонамерени попълзновения.

Законът за обществените поръчки нито бори, нито може да се пребори с корупцията. Напротив, ЗОП е сред най-плодовитите и добре завоалирани източници за корупция, не със своя добронамерен замисъл, а с изкривяваните механизми на прилагането му.

Мантра 5. Еврофинансирането стимулира иновациите и прогреса

Говоренето за иновации и прогрес се нарежда сред широко ползваните речеви оръжия на демагозите, защото няма обективни индикатори за постигнати иновации и прогрес и става невъзможно за обществеността да оцени дали резултатите покриват обещанията.

Самите условия за допустимост на един проект до европейско финансиране в повечето случаи са доста мъгляви. Това позволява инвестиционните намерения да се представят така, че да се впишат в условията за допустимост, както и да се демонстрират реалните резултати от проекта така, че да покриват изцяло приемните критерии за резултатност.

Например, формалната цел на проекта е постигане на екологичност на производството, а реалната цел на бенефициента е да повиши натуралната производителност на труда.

Сладко се харчат чужди пари. Ето защо бенефициентът на европейски пари не винаги е взискателен нито към начина на работа по проекта, нито към реалния резултат от него.

Има немалко случаи, в които еврофинансирането е помогнало на предприятията да модернизират оборудването, да постигнат нови технологични възможности, да вдигнат производителността, да снижат енергоконсумацията и изобщо да станат по-ефективни.

Но има и такива случаи, те никак не са изолирани, когато усърдно помагаме на някого да усвои европейски пари, за да ни върне част тях като благодарност за добрата услуга.

Еврофинансирането е фактор за стимулиране на иновациите и прогреса. Това никой не го отрича, стига едната страна да знае за какво са ù нужни пари, а другата да може да оцени нуждата и ефекта от нейното задоволяване. Проблемът е, че когато това се прави проформа, просто за демонстриране на активност, единствено развива умения за комуникация с донорните институции на гръмкия език на прогреса и иновациите. Тогава двете страни се надлъгват взаимно, без да е налице реален полезен резултат.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови