Публикуваме третата и последна част от статията на доц. Анастас Кехайов "Инсинуации, мантри и решения".

Първите две може да видите ТУК и ТУК.

Решение 1. Нова отраслова структура на индустрията

Отрасловата структура на индустрията, не във всичките й отрасли, но общо погледнато е така, страда от четири порока. Първо, в добивната индустрия и в някои подотрасли на селското и горско стопанство ние сме суровинен придатък на чуждестранни индустрии. Второ, в отраслите на тежката химия, металургията, леярството, цимента, тежкото машиностроене, електрохимията, флотацията, първичната преработвателна индустрия и в немалко подотрасли на хранителната и текстилната индустрии се ползват остарели и енергоемки технологии. Плюс това повечето от тези отрасли са големи замърсители. Трето, в шевната конфекция и трикотажа, в обущарството и галантерията, в мебелите, а и в редица подотрасли на машиностроенето, електротехниката и електрониката, също в аутомотива, навсякъде където се работи на ишлеме, ние сме евтина работна ръка за чуждестранни възложители. Четвърто, регионалната концентрация на производствени предприятия не съответства на гъстотата и броя на населението в съответните региони.

Общо погледнато, изнасяме необработени природни суровини, а доколкото изнасяме полуобработени и крайни продукти, повечето са продукти с ниски добавени стойности. Плюс това хоризонталната интеграция на вътрешните доставни вериги е разпокъсана, слаба или липсва, което ни прави силно зависими от вноса на материали и оборудване.

Силно сме зависими от търговския ни обмен с две западни страни (Германия и Италия) и с три наши съседки (Румъния, Турция и Гърция). При това част от външнотърговския оборот е кух – в смисъл, че внасяме материали за продукти от една държава и после изнасяме продукти, изработени с тези материали, пак за същата държава. Друго яче казано, изнасяме ниско заплатен жив труд. Това вкарва предприятията ни в пагубна за качеството ценова конкуренция, своего рода вътрешно браншов канибализъм, който изяжда печалбата и така предприятията се лишават от собствени средства за развитие.

Някои отрасли печелят от неефективността в други отрасли. Товарният транспорт както печели, така и страда от разпокъсаните доставни вериги и неадекватната пътна мрежа.

Междуселищният и градски транспорт печелят от разминавания между топологията на производствените единици и селищата, от които те черпят персонал, от неравномерно покритие на страната с болници и ДКЦ, от превозите на ученици между обезлюдени селища и от крайно ниската електронизация на банковите и административните услуги.

Енергетиката и вносът на горива печелят от енергоемките производствени технологии, от енергийно неефективните сгради и от остарелите неикономични превозни средства. Заводското строителство печели от строеж на нови заводи, а сума стари заводи пустеят. Гражданското строителство печели от процесите на прекомерна урбанизация. Пътното строителство печели от нуждите от разширяване и осъвременяване на пътната мрежа.

Строителството пък захранва кариерите и производителите на строителни материали. Енергетиката, строителството и транспорта захранват и производители на оборудване, машини, инсталации и съоръжения, нужни за вътрешните процеси в тези три отрасъла.

Така формираме омагьосан кръговрат, в който едни отрасли (енергетика, строителство и транспорт) формират печалба за сметка на увеличени разходи и намалена печалба в хаотично разположени из цялата страна съставни звена на производствените отрасли.

И от този цикъл не излизат нито хляб и сирене, нито дрехи и обувки, нито стоки за бита. По друг начин да го кажем, не излизат стоки за крайно непроизводствено потребление.

Някак остава скрито, но тези и подобни отрасли паразитират на гърба на индустрията.

Има още плеяда паразитиращи отрасли, които не само че не създават стоки и услуги в полза на крайното непроизводствено потребление, ами освен това похабяват значима част от трудовите ресурси и/или прахосват покупателните способности на населението.

Типичен пример е индустрията на страха – производство на всевъзможни заключващи, преграждащи, наблюдателни, сигнализационни и охранителни средства и съоръжения.

Друг подобен пример е индустрията на бедността – внос и ремонт на автомобили, на домакински електроуреди и на селскостопанска и пътностроителна техника втора ръка.

Трети такъв пример е индустрията на неинформираността – обхождане на магазините в търсене на дефицитна или по-евтина стока (от това печели транспортът), подвеждащи реклами, обезценки и промоции (губи потребителят, купувайки излишна за него стока).

Като се вгледа човек, ще види, че има още ред отрасли, които или са се покатерили на главата на други отрасли, или са насочени към измислени и неекзистенциални нужди.

Нужна е държава и банкова система да стимулират преход към нов отраслов профил на индустрията, ориентиран към крайни продукти с по-високи принадени стойности, които да не са големи консуматори на енергия и на евтин ниско квалифициран труд.

Належащо е да има балансирано диверсифициране в направленията за износ и внос.

Нужна е по-висока степен на затваряне на възпроизводствените вериги на отраслите, важни за националната сигурност, и силна държавна подкрепа за стабилизацията им.

Време е и да се преосмисли и ролята на отраслите на търговията и услугите, които все повече се превръщат в катализатор на потребителско общество, в което не работиш, за да вдигнеш жизнения си стандарт, а за да се претрупваш с излишни вещи и услуги.

Решение 2. Оцелява се чрез непрекъснато развитие

У нас в последните десетилетия смисълът на думичката „оцеляване“ е преднамерено и опасно изкривяван. Припяващи си едни на други общественици и журналисти внушиха и продължават да внушават на доверчивия нашенец, че трябва да свие докрай своите жизнени сили, за да оцелее, и чак тогава да се отритне от дъното, за да отскочи нагоре. А цялата човешка история ни учи на съвсем друга истина, а тя е, че единствен и сигурно доказан способ за оцеляване е постоянно и безспирно да се развиваш – да разгръщаш и да обновяваш ресурсите и методите за изпълнение и управление на своите дейности.

Подобен модел на поведение на предприятията, и то далеч не само в индустрията, ако бъде стимулиран от държавата и банките, той ще носи ползи за цялото общество.

Решение 3. Бурята отвява сухите листа и чупи по-слабите клони

Като отнесе сухите листа и слабите клони, бурята просветлява короните на дърветата и има повече слънце и въздух за жизнените листа и клони. Така дърветата растат бързо и нашироко. Ей такава е ролята на бурята за здравето на дърветата и на гората като цяло. Подобно явление се наблюдава и с фирмите при стопански кризи, не само за фирмите в отделен отрасъл, но и за цели отрасли, особено ако кризите са довели до промени в обществените нужди от едни или други продукти и услуги – отмиране или свиване на едни нужди, разрастване на други нужди, поява на променени или съвсем нови нужди. Неминуемо при кризи от такъв тип, които променят обществените нужди, някои фирми заякват, други залиняват, трети изтляват и гаснат. И с цели отрасли може да стане това. Но както в природата енергията не се губи, а се трансформира, така и в икономиката парите, те са нейната енергия, не се губят – просто преминават от едни в други ръце, а се наблюдава и да преминат от един в друг бизнес с коренно различен отраслов облик. Тези отмиращи фирми и отрасли обогатяват почвата за поява на нови фирми и отрасли.

Повече от цинично звучи, но да си го кажем, че поддържането на жизнените сили на неизлечимо болните води единствено до удължаване на страданията в тяхната агония. Същевременно занемаряването на грижата за здравите рискува да им влоши здравето.

Подобно е и в икономиката. При криза най-силните фирми и отрасли, и без да им се помага, ще продължават да бъдат силни, защото предварително са се подготвили да посрещнат кризата. Но трябва да се помага на притежаващите потенциал за развитие фирми и отрасли. Така и те ще станат силни и заедно с други поначало силни фирми и отрасли ще издърпват подир себе си ударените от кризата фирми и отрасли – но не всички да издърпат, а само тези, от чийто продукт обществото има обективна нужда.

Решение 4. Цената на труда зависи от търсене и предлагане

Собствениците и управителите на бизнеси нека най-сетне прозрат, че евтино платеният труд е неефективен. На фона на ниската натурална производителност и другите видими загуби на работно време основателно и убедено може да се твърди, че българският работник, при все обидно ниската си заплата, е най-скъпо струващият работник в света.

Както плащаме за материали, оборудване и енергия по международни цени, така и труда трябва да го плащаме близо до стандарта на конкурентните ни фирми в чужбина. Едва тогава ще се усетим и ще ни заболи от всичките тези тъмни дупки при нас, в които пропада една огромна част от работното време и в производството, и в управлението.

Друго нещо, което все още убягва на някои собственици и управители, е, че цената на труда е обективна величина, на която те не могат да влияят... освен ако не искат да си прогонят персонала. Ще чуем, че чак като се вдигнела производителността, едва тогава щяло да се повиши и заплащането. Може да е спорно, но има случаи, и те не са малко, в които, за да се вдигне производителността, първо трябва да се повиши заплащането.

Не говорим за механично вдигане на заплати на всички еднакво. Тук има компромисно решение и то е категоризацията на персонала в трите прословути категории – А, В и С. Това позволява да се получи добър баланс между разходи за трудово възнаграждение и конкурентност на фирмата по отношение на регионалния и отрасловия трудов пазар.

Да се вдигнат заплатите е по-лесно за фирмите с нисък дял на труда в себестойността на продукта, без значение дали са постигнали това чрез технически и организационни подобрения на своите технологични и логистични процеси или им е дошло от другаде.

Ако по-високата производителност, респективно по-високото заплащане, са резултат от висока квалификация, трябва да се гони по-висока производителност чрез инвестиции в квалификация, отговаряща на реалните сегашни и бъдещи нужди на предприятието. Не е лозунг, че най-рентабилната инвестиция е тази за повишаване на квалификацията.

И последно, нека собствениците на бизнеси да се поразмислят и осъзнаят, че техните печалби пряко и силно зависят и от това техният персонал добре ли печели от труда си.

Да го кажем иначе, ако собствениците си поразвържат кесиите в полза на персонала, в тези развързани кесии ще влизат много повече пари и по-дълго време ще влизат пари.

В бъдеще цената на труда ще стане зависима и от още две обективни обстоятелства. Едното обстоятелство е неминуемият в недалечно бъдеще преход към четиридневна работна седмица. Другото обстоятелство е неминуемото в едно по-далечно бъдеще постепенно премахване на сменния труд и особено на нощния и на извънредния труд.

Неоснователен е страхът, че повишената цена на труда ще породи инфлационен ефект. Напротив, повишената цена на труда е повишена покупателна способност, която, при едно и също ниво на цените на стоките и услугите, стимулира тяхното производство и увеличава масата на косвените данъци. Прав е бил Ъруин Синклер, който посочи път за излизане от Голямата депресия през 30-те години чрез стимулиране на хранителната и леката индустрия, които да изтеглят подир себе си в посока нагоре тежката индустрия.

Това е диаметрално противоположно на болшевишката постановка за преимуществено развитие на тежката индустрия, която произвежда средства за производство, спрямо леката индустрия, която произвежда стоки за крайно непроизводствено потребление.

Няма как да си богат, ако трудът ти е евтин. Няма да вдигнем раждаемостта или да върнем българите от чужбина, ако там и тук за един и същи труд се плаща различно.

Решение 5. Институционална подкрепа за бизнеса

Запазвайки и развивайки германския и италиански пазар, необходимо е да се привлече по-голям обем инвестиции от Франция и Испания и особено от скандинавските страни. Запазвайки и разраствайки износа към европейските пазари, паралелно трябва да се намали относителната зависимост от тях чрез възстановяване на старите пазари и/или чрез разработване на нови пазари в страни, в които засега присъстваме слабо – това са Източна Европа, Латинска Америка, Северна Америка, Северна Африка, Екваториална Африка, Близък Изток, Средна Азия, Индия и особено Виетнам. Защо Виетнам. Защото там ще имаме подкрепата на високи държавници, които са учили в наши университети.

Разширение на икономическото присъствие по света може да търсим по много линии – правителствени и президентски визити в чужбина, придружени от бизнес делегации, целеви задачи към нашите посолства и към търговските аташета, външни контакти на национално представените работодателски организации и на браншовите ни камари, контакти с чуждестранните търговски аташета и с чуждестранните и смесени търговски камари у нас, участие в международни икономически изложения... и какво ли не още.

Институционалната подкрепа за бизнеса трябва да потърси решение на седем задачи. Първо, диверсификация на каналите за доставка на суровини и материали и снижаване на зависимостите от монополните доставчици на дефицитни суровини и материали. Второ, опростяване на доставните вериги – и като скъсяване на разстоянията, и като премахване на паразитните звена в тях. Трето, увеличаване на износа на преработени и крайни продукти с високи добавени стойности към платежоспособни пазари. Четвърто, търсене на производствени и търговски кооперации в отрасли, които са по-устойчиви към промени в икономическия климат. Пето, технически кооперации с водещи фирми в браншовете на високите технологии. Шесто, учредяване на български и на смесени предприятия в чужбина. И седмо – намаляване на зависимостта от вноса на храни, особено при плодовете и зеленчуците, и увеличаване на износа на преработени храни.

Ще е важна и мощна подкрепа, ако Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и храните и едно бъдещо министерство на външната търговия поемат кормилото за насочване и улесняване на работата по решаване на тия седем задачи.

Решение 6. Целеви акценти и начин на формиране на държавните и местни бюджети

Логиката на държавните и местни бюджети е „Всекиму по малко, та да има за всички“. Не че няма годишни акценти, но дори приоритетни проекти остават недофинансирани. Паралелната работа във всички сектори има замисъла те да се развиват заедно и да не изостава никой, но на практика се получава така, че всичките сектори изостават заедно.

Тук е нужна друга формула и тя е фокусирано бюджетиране на приоритетните проекти. Например, общината Х иска да построи детски градини, спортни площадки и подземен гараж и ги строи цели три години. Вместо това общината би могла първата година да си построи детските градини, във втората година да са спортните площадки, а подземният гараж да остане за третата година. И в двата случая са три години, но се вижда огромна разлика – за дечицата има детски градини цели две години по-рано спрямо третата година и хората са по спортните площадки цяла година по-рано спрямо третата година.

Подобно може да се разсъждава за големите инфраструктурни проекти на държавата – например, пътните магистрали и скоростните пътища. Разпилени в множество строежи, годините се нижат една след друга, имаме частично или цялостно изградени лотове, но в края на краищата имаме една единствена магистрала, изцяло изградено от начална точка А до крайна точка Б. Ако се приложи логиката на фокусирането, в много по-къси срокове ще се появяват едно по едно други нови и нови цялостно изградените трасета. Протакащото се незавършено строителство, плюс всичко друго, води до инфлация тъй като удължава времето между момента на влагане на инвестицията и момента, в който тя реално започва да се възвръща. Разликата между удълженото време и нормалното време за завършване на строителните обекти е време, през което вложените в тях пари спят и не се завъртат. Точно поради такава причина през 70-те и 80-те години т.нар. „разширено социалистическо строителство“ допринесе за срива на нашата икономика. В тези години строежите на стотици и стотици жилищни, обществени, инфраструктурни и стопански обекти се влачеха с години и замразяваха пари, които не създават продукт.

Другата логика на бюджетите е, че разходната им част се формира чрез „сумиране“ на нужди от разходи, било то за издръжка и функциониране на обществени институции и администрации и/или за поддръжка на комунални системи, и/или за инвестиционни проекти, като всички тези видове разходи са заявени „отдолу“ и се одобряват „отгоре“.

Има конфликт и трябва да се търси добра мяра между тежненията за по-високи местни данъци и такси и засилена автономия на местните бюджети, от една страна, и целевото и балансирано подпомагане на местните бюджети с държавни пари, от друга страна. Аргумент в полза на местните бюджети е, че има немалко общини, чиито ръководства са сторили чудеса в привличане на инвестиции, в благоустрояване и чистота, в грижата за децата и здравеопазването, в културния живот, в подобренията на жизнената среда. Обратните аргументи са, че регионите трябва да се развиват паралелно и балансирано, което предполага вземане от по-силните във вид на подаяния към по-слабите, като резултатът е, че слабите придърпват силните надолу и процесът като цяло се затлачва.

Решението е в итеративния диалог „насрещно планиране“, с който има предишен опит. Насрещното планиране е диалог между целеполагащите и планиращите звена в една фирма или организация, при който се съгласуват целите с необходимите за тях ресурси.

Решение 7. Стабилността е основа за ефективност, но само ако не пречи

Стабилността е основа за ефикасност (способността да постигаш резултати), но не и за ефективност (съотношение между постигнат резултат и ресурси, нужни да се постигне). Това е важно, защото икономиката ни е отворена, даже е прекалено отворена, поради което е силно уязвима на външни влияния. Няма дълготрайна полза епизодично да си високо ефективен, ако си нестабилен като цяло. Дори това нанася дълготрайни вреди.

Нужен е нов поглед към т.нар. „гръбначни отрасли“. В миналото имаше такива отрасли. Например, каростроенето. Сега в индустрията, а и в икономиката като цяло, гръбначни отрасли няма. Отрекохме комбинатските структури преди да изградим местна мрежа за производствено коопериране и аутсорсинг. Разкъсахме връзките на хоризонталната интеграция и съответните доставни вериги. Не разчитаме или все по-малко разчитаме на местни ресурси – нито на суровини и материали, нито на оборудване и технологии.

В ред отрасли производството е разпиляно сред голям брой маломощни като ресурси и ниско ефективни фирми, вместо да се събере в малък брой големи и ефективни фирми.

В други отрасли фирмите, вместо да се специализират, в което са силни, тръгват да си пресичат продуктовите гами и да си крадат клиентите. Това уж ги учи да се конкурират технически и пазарно, но всъщност ги вкарва в ценова конкуренция, която е пагубна, защото тя свива маржа в печалбата, а това убива потенциала за инвестиции и развитие.

Всичко изброено дотук са дефекти в националното стопанство, от които то следва да се отърси. Тук работодателските организации и държавата могат да потърсят общия език. По цял свят тези проблеми се преодоляват по един единствен и болезнен начин, който се изразява в тенденцията за уедряване на капитала чрез поглъщане на слабите звена.

Нужно е държавниците, когато опитват да се месят в индустрията и икономиката, да отчитат, че високата и постоянна стабилност на цялата икономика е по-добрия модел в сравнение с локалните и епизодични ефективности на отделни фирми или отрасли.

Решение 8. Няма нужда от псевдообразование и псевдонаука

Псевдообразованието и псевдонауката дори не са пласебо на образованието и науката. Те са кърлежи на народни пари. Да инвестираш там, то е като да пълниш спукана каца. Пред образованието има две предизвикателства. Едното е да се издига общественият престиж на училищния и университетския преподавател. Другото предизвикателство е учебните програми да се съобразят с конкретните потребности на отраслите и бизнеса.

Необходима е и ревизия на системата за делегирани бюджети на учебните заведения.

Нужна е също ревизия на системата за атестиране на научните степени, като това касае не само университетския преподавател, но и хората в БАН и другите научни заведения.

Трябва да се преосмисли и мястото на българските учени във фундаменталните науки – няма ресурси за модерна материална база, но дали ни търсят там, където базата я има.

В приложните науки решението е финансирането да бъде на база конкретни проекти и да се поеме от възложителите и потребителите на резултатите от тези приложни науки.

Решение 9. Истински здрави устои на демографската политика

Демографската картина наистина е тревожна – населението застарява и намалява, пада раждаемостта, смъртността е висока, младите емигрират, периферията се обезлюдява.

Всеизвестно е, че демографската картина може да бъде подобрявана по четири линии.

Първата линия е достъпно и ефикасно здравеопазване, което по-малко лекува и повече предпазва, намалява смъртността във всичките възрасти и удължава средната възраст.

Втората линия е намаляване на емиграцията и връщане на емигрантите в родината им. Тук са нужни действия в посока млади хора и млади двойки с по-висока образованост.

Третата линия е привличане на имигранти – на отделни хора или на цели семейства с български произход, смесени бракове или от народности със сроден културен модел. Има голяма разлика между „имиграция“ в смисъл на „натурализация“ (придобиване на българско гражданство плюс трайно заселване и бързо трудоустрояване) и привличане на „гурбетчии“ (чужди поданици сезонно или за по-дълъг срок идват да работят у нас).

Тук е нужно да се либерализират някои законови регулации и да се опростят и скъсят процедурите по придобиване на документи за работа, пребиваване и натурализиране.

Силен канал за привличане на младежи, които да се установят и задомят у нас, това са университетите. Но тук има два проблема. Чужденецът не знае езика, а няма година за подготве. Ако искаме да привлечем хора от Македония, Молдова, Украйна, Гърция или другаде защо няма или почти няма там средни училища с изучаване на български език. Ако германските университети са предпочитани пред българските, това на какво се дължи – дали на по-доброто образование или на това, че там обучението е безплатно.

Четвъртата линия, и в сегашната ситуация това трябва да бъде главната линия, е да се справим с ниската раждаемост като подобрим грижата за децата и младите семейства.

Ниската раждаемост иде от две групи причини. Първата група са известни и безспорни. Сред тях са уязвимостта от болестите на напрегнатия и нездравословен живот, липсата на силни стимули за раждаемостта, ниското заплащане на наемния труд, прекомерната урбанизация в само няколко големи областни центрове, неравномерната териториална концентрация на индустрията и съответно на заетостта. Има и други подобни причини. Тази група причини ги знаем, донякъде са обективни и засега са трудно преодолими. По-точно е да си кажем, че спрямо тези причини почти няма реални противодействия.

Има и втора група причини, влияещи на раждаемостта, които някак убягват от погледа. Сред тях са пораженията от физическото обездвижване върху жизнеността и либидото. Не ходим пеш и дори за две крачки разстояние не слизаме от автомобила. Туризмът и особено планинарството някак останаха в миналото. Интернетът и компютърните игри атрофират мускулатурата и свиват обема на белия дроб. Малко се спортува на открито. Сред тези причини е нездравословното хранене – натуралната храна отстъпва на пълни с химия сурогати, хранителни добавки като анаболи и тонизатори похабяват нервната система, прекаляваме с газирани напитки. Да добавим алкохола, тютюна, наркотиците.

Има и други и още по-дълбоко прикрили се обяснения за спадането на раждаемостта. Сред тях са сменната работа, извънредният и особено нощния труд в немалко фирми и организации, пришпорващите системи за заплащане, тласкащите към хипертрофия на трудохолизма системи за атестиране и оценка на персонала и отлагането на първото бебче от устремени към кариерата млади и не тъй млади службогонци и службогонки. Тук са и вредите от безразборен и ранен секс, аборти, препарати срещу бременност, анорексия и пожертвани на модата изложени на простуди разголени женски кръстове. Тук са и бавните процедури за осиновяване, прибързаните бракове и ранните разводи, социалната несигурност на самотната майка и затритата в извънбрачни връзки енергия.

Няма я връзката между младото семейство в града или чужбина и баба и дядо на село.

У нас даваме най-дългия в света отпуск за майчинство, но и това се оказа недостатъчно.

Ясно е, че са нужни още и значими инвестиции в построяване на детски ясли и градини и в създаване на ресурсен и човешки потенциал за пълноценно детско здравеопазване, че трябва да се дотират бебешките и детските храни, дрешки и играчки, че началното и средното училище трябва да бъдат абсолютно безплатни, че медицинската грижа до пълнолетие и за многодетните семейства също трябва да бъде абсолютно безплатна, че са нужни данъчни, кредитни и всякакви други улеснения, чрез които да се помогне на младите семейства бързо да си съграждат гнезденца и да стъпват на собствени нозе.

Ако в някои по-млади семейства подбудата да правят деца е емоционална и свързана донякъде с полов нагон, то при по-зрели хора семейното планиране е рационално и се влияе от опасения за трудности и несигурности по отглеждането и бъдещето на децата.

Показател за възпроизводствен потенциал на нацията е коефициентът на плодовитост, който трябва да е над 2 – т.е., средно над 2 деца в семейство. В предишни времена той бе под 1.5, но в последните десетина години расте, макар бавно, и вече наближава 1.6.

Стандартът на живот не единствената характеристика за качество на живота. Обяснимо е, и по цял свят е така, в страни с висок жизнен стандарт продължителността на живота нараства, но картината на здравословното състояние се влошава и раждаемостта пада.

Не е общо правило, но щастливите от своя живот семейства искат да имат повече деца.

В основата на усещането за щастие стоят удовлетворението от живота и постиженията в живота, надеждата за сигурност и стабилност и перспективата за безоблачно бъдеще.

Това обяснява защо силното и устойчиво държавно ръководство подмладява нациите.

Решение 10. Адаптивна конфигурация на изпълнителна власт

В повечето страни изпълнителната власт се е конфигурирала в два вида министерства.

Единият вид министерства имат предназначението да направят държавата способна да защитава своята цялост и да укрепва вътрешната и външната си сигурност и стабилност.

У нас такива функции са поети от един внушително голям брой министерства – това са външни работи, вътрешни работи, правосъдие, отбрана, култура, образование и наука, здравеопазване, транспорт и съобщения, регионално развитие и благоустройство, финанси, енергетика, околна среда и води, социални политики. Към тях нека добавим министерство на младежта и спорта и бившето министерство на бедствията и авариите.

Има друг вид министерства, които защитават и развиват националната икономика като направляват и подпомагат най-важните за националното богатство стопански отрасли.

Виждаме страни с министерства на петрола, на риболова, на подземните богатства, на корабоплаването или на други отрасли, които са важни за националното им богатство.

У нас само два отрасъла са експлицитно представени със свои министерства – туризмът и земеделието – може би точно те са най-важни за националното ни богатство отрасли. Е, някои пророчества се сбъдват. Нали така ни посъветваха в началото на 90-те години.

А цялата индустрия е някак срамежливо пришита към министерството на икономиката.

В едно друго министерство социалните политики стоят на равна нога с труда, а тези два ресора са в конфликт, защото голямата и високо заплатена заетост би снижила размера на разноските за структурна безработица, енергийна бедност или социален патронаж.

Ако е вярно, че индустриалните ни отрасли дават най-големите приноси за размера и растежа на националния продукт и ако е вярно, че евтиният труд възпира бъдещото ни развитие, вероятно имаме нужда от обединено министерство на индустрията и труда.

Ако имаме отрасли със значим дял в брутния национален продукт, близо до и над 5%, ще е удачно те да бъдат насочвани от пряко ангажирани с тях отраслови министерства или поне от ясно обособени и силни подведомства на Министерството на индустрията.

Имаме такива отрасли и те са поне четири – това са металообработка, машиностроене и уредостроене; електротехника, електроника, средства за автоматизация и оптика; каучук и пластмаси и тежка химия и лека химия; строителни материали и строителство.

Не бива да се гледа сегашният им дял в БВП, а потенциалът им за разрастване на дела.

И тъй като нашата икономика е експортно ориентирана и тази тенденция ще се усилва, това трябва да стане първа грижа на министерство на външната търговия, било то като отделно ведомство или като ключово подведомство в министерството на икономиката.

С две думи, ако държавата ще е в помощ на бизнеса, за да й помага и той, нужно е да се ревизира структурата на отрасловите ведомства, за да съответства тя на структурата на бизнеса и за да е адаптивна към променящите се вътрешни и външни обстоятелства.

Тук трябва да внимаваме – ако сумираме оборотите в ремонта на стари автомобили и електроуреди, в ремонта на сгради и шосета, в ремонта на ВиК и електропреносни мрежи и в ремонта на остаряло технологично и енергетично оборудване, може да се окаже, че има нужда от Министерство на ремонта. Но това бе казано като нелепа шега.

Преди 80-90 години в Канада е имало министерство на ремонта на пътищата с огромен бюджет, който все растял и все не стигал заради постоянно растящите нужди от пътни ремонти след всяка тежка зима. Закрили министерството и пътищата вече ги строяли така, че да не ги ремонтират. У нас сега огромен паричен и трудов ресурс се поглъща от остарялата материална база във всички сектори на нашия живот, а това са чисти загуби.

Изпълнителната власт би могла да бъде структурира в четири обособени ресора. Те са националната сигурност, инфраструктурата, стопанството и развитието на обществото.

В ресора на националната сигурност са министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи, на финансите. В инфраструктурния ресор са министерства на енергетиката, транспорта и съобщенията, регионално развитие и благоустройство, околна среда и води. В стопанския ресор са министерствата на икономиката, на труда, на туризма, на земеделието и други отраслови министерства, ако има такива. В ресора на развитие на обществото попадат министерствата на здравеопазването, социалните политики, образованието и науката, културата, младежта и спорта, може би и това на правосъдието. При такова структуриране на изпълнителната власт видимо ще проличи в кой или в кои ресори има припокриване на функции или непълно покрити функции.

Подразбира се, за всеки от ресорите би трябвало да отговаря един от вицепремиерите.

Решение 11. Адекватен професионален състав на Народното събрание

Народното събрание е законотворческият орган и следователно депутатите трябва да познават законодателния процес. На пръв поглед това изисква те да имат юридическо образование и опит. Ако говорим за логическото структуриране и терминологичните формули в един закон, юридическата компетентност е важна. Но ако погледнем какви задачи се решават от един закон и по кои начини се решават, тук друга компетентност е важна – компетентност по съдържателната същина на решаваните със закона задачи. Ако е вярно, че развитието на реалното производство стои в основата на общественото богатство, нужна е ревизия на регулаторната рамка за управление на икономиката и най-вече за стимулиране на ускореното прилагане на научно-техническите постижения. По тая логика в Народното събрание би следвало да има повече депутати от средите на бизнеса (с повече индустриалци) и от инженерно-техническите и икономически науки (както преподаватели и научни работници, така и специалисти от материалната сфера).

Решение 12. Ясно дефинирани национална визия и доктрини

България няма ясно дефинирани и общоприети национална визия и доктрини, които да се отстояват дългосрочно във времето и да са устойчиви към политически преходности. Това са важни програмни документи, които определят основните насоки и принципи за поддържане и развитие на цялостта и жизнеспособността на обществото и държавата.

В среден хоризонт те трябва да се насочат към критични за устойчивото съществуване на нацията сектори (от една страна демография, здравеопазване и образование и от друга страна прехрана и инженерни инфраструктури) и техните системи за управление. В дългосрочен план те трябва да се отнасят до държавен суверенитет, международни отношения, браншова и регионална структура на реалното производство, принципи за социално разпределение на националното богатство и национална ценностна система.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Джузепе ди Лампедуза, автор на „Гепардът“, е написал: „Трябва нещо решително да се промени, за да останат нещата същите като преди“. Народът се е нагледал и наслушал на лозунги за реорганизации, реформи и промени, претръпнал им е, вече не им вярва.

Всеки реален проблем има свое реално решение. Нереалните проблеми нямат реални решения. Реалните проблеми не се решават с реформи, особено с проформа реформи, а чрез действия и резултати. Нека престанем да разпиляваме обществената ни енергия с раздухване на несъществуващи проблеми и дебатиране на неосъществими решения. Това по никакъв начин не дава конструктивни отговори на реалните предизвикателства пред развитието на материалното производство и благоденствието на обществото ни. Държавниците трябва да прогледнат в съществените проблеми, да ги назоват ясно и да почнат да ги решават по видим и активен начин. Народът ще повярва и ще ги последва.

Синергията на държавния апарат с гражданското общество ще даде това така нужно за нацията себеуважение и самочувствие, чиято липса сега ни прави вяли наблюдатели на едно незаслужено житие и ни прави примирени с лутанията в държавното управление.

И нека на края на тази статия отново повторим, че докато не си оправим икономиката, с никоя друга криза няма да можем да се справим по адекватен и безболезнен начин. Вместо да се лутаме в приоритетите на поредните кризи, трябва първо да придобием икономическа способност не само да се справяме с кризи, но и да ги предотвратяваме.

Благоденствието и спокойствието в една държава са продукт на икономическата ù мощ.

КРАЙ.