Инсинуации, мантри и решения: 12 мантри

Продължава от стр. 1

Мантра 6. Зелените политики ни правят истински европейци

За да позеленеем истински, не само че бая път ни чака, но и бавно се движим по него.

За успокоение, в немалко европейски страни е същото – зеленото е по-скоро в главите на хора, които искат да противопоставят зеленото на заетостта и на стандарта на живот.

Или има второ обяснение, което в предишни години наричахме „Технологична война“.

А тя си е средство за разтваряне на ножицата между по-богатите и по-бедните страни, веднъж поради големите заварени разлики в технологичните възможности и втори път чрез оскъпяване на енергоносителите, индустриалните суровини и доставните канали.

Третото обяснение е в полето на борбата за световно доминиране, с погрешната идея, че САЩ и Китай ще се хванат на въдицата да посегнат на икономическия си потенциал.

Имаме и удачни зелени политики, такава е санирането на сградите – харчи се по-малко енергия, удължаваме живота на сградите, произвеждаме и монтираме изолационни материали, създаваме нови работни места, парите въртим вътре в нашата икономика.

На този етап от развитието на производството у нас не винаги го има необходимият технологичен напредък за постигане на икономически целесъобразни зелени решения.

Зелени решения са не само тези, които намаляват вредните емисии, а и които водят до по-икономично разходване на природни ресурси, особено ако са дефицитни ресурси.

Някои зелени решения за намаляване на консумацията от невъзобновяеми източници може да се окажат не толко зелени, ако ни лишат от достъп до други природни дарове.

Зеленото не винаги е съвсем зелено, ако фотоволтаиците и ветрогенераторите, вместо да ги инсталираме в пущинаците, съсипваме с тях плодоносни селскостопански терени.

Другият нонсенс е земята вместо да ни изхранва, на нея да се произвеждат биогорива.

Бързаме да закриваме въглищни електроцентрали преди да компенсираме това с нови атомни блокове. Не бива да зариваме стари кладенци преди от новите да потече вода.

Така или иначе зеленото помага на политиканите и технократите да спрягат и обещават най-безотговорно едно безоблачно бъдеще, което в много малка степен зависи от тях.

Зелените политики не ни правят истински европейци, но както в приказката за вола и жабата ни хлъзгат да се привидим в зелено и да си повярваме, че то е лесна работа. Нека ставаме все по-зелени, но да го сторим така, че да не свиваме индустриалния си потенциал и да не ставаме още по-силно зависими от вноса на ресурси и технологии.

Мантра 7. Тясната специализация е ключ към ефективността

Това е било вярно, но в предишните времена на едросерийно и масово производство. Тогава ефективността, по-точно – производителността, се е търсела чрез накъсване на работата в отделни и простички за изпълнение операции и в изпълнението им от ниско квалифициран и съответно евтино заплатен, но специализиран в отделните операции персонал. Тогава тясната специализация са я считали за предимство и я ценяли високо.

Даже и сега ще чуем да се казва, че германските работници и инженери са ефикасни, защото са тясно специализирани, всеки си знае мястото и не раздава акъли на другите.

Да, вярно е, че тясно специализираната работа е ефикасна, но надали тя е и ефективна.

Глобална тенденция е едросерийното и масовото производство от година на година да си заминават безвъзвратно в миналото и да не се възвърнат никога. В днешния свят на постоянно нарастваща диверсификация на продуктите и с бързия преход на световния търговски обмен към все по-къси серии и все по-къси срокове на доставка има нужда от нова философия на организация на производството, при която един човек познава и владее всички или поне една голяма част от операциите по създаването на продуктите.

Тясната специализация вече не е ключ към ефективността. При днешните условия, а и в бъдеще, истинският ключ към ефективността е разностранната квалификация на широко профилните и многофункционални мениджъри, специалисти и изпълнители. Това е днешното предизвикателство към образователните системи и към системите за квалификация и преквалификация. Те все повече изостават от нуждите на бизнеса.

Мантра 8. Социалното подпомагане е водеща функция на държавата

Има разлика между социално подпомагане и социални придобивки. Чрез социалното подпомагане (социална помощ, социална грижа, социален патронаж) се компенсират и допълват ниските или нулеви доходи на социално слабите хора – бедни пенсионери, безимотни, безработни, бездомни, хронично болни, неравнопоставени и други такива. Социалните придобивки, това е цялостно или частично покриване на някои разходи за образование, здраве, транспорт, комунални услуги, благоустройство и други елементи на качеството на живота. Това облекчава разходите на хората и улеснява техния живот.

Не е широко разпространена практика социалните помощи да се изплащат във вид на „социални заплати“ за реално положен обществено полезен труд, бил той в чистотата, в селищното благоустрояване, в кантонерството, в общинските предприятия и другаде.

Социалните помощи и придобивки са задачи на държавата, но по-важна нейна задача е да направи така, че да намали нуждите от социални помощи и да спести разходите за тях чрез стабилизирана заетост и по-високи трудови доходи. Така спестените разходи за социални помощи ще може да се пренасочат към разходи за социални придобивки.

Министерството на труда и социалната политика няма задача да стабилизира заетостта и да повишава доходите от труд. Това е задача на Министерството на икономиката и на отрасловите министерства. МТСП е ведомството с може би най-голям бюджет, но това е компенсационен бюджет, който покрива проблеми, породени от сбъркани политики на други институции, от които зависи да няма безработни, трудът да е равнопоставен на капитала, условията на труд да не разболяват и осакатяват, пенсионерите да се радват на достоен живот, да са добре обгрижени хората в неравностойно положение...

Апетитна дъвка е темата за социалните функции на държавата. Но тя е безпредметна, ако продължим да игнорираме, че социалната държава е продукт на богатата държава.

Задача на държавата е така да насочи социалната си функция, че да намали нуждите от социални помощи, за да поема все по-значими разходи за социални придобивки. Иначе, втренчени в социалните помощи, раждаме омагьосан кръг нуждите от тях да растат постоянно и невъзвратимо. Крайно време е да разсечем този омагьосан кръг.

Мантра 9. Пенсионната система е недофинансирана

При тази застаряваща възрастова структура на населението, при този безплоден флирт с работодатели и синдикати за увеличаване на пенсионната възраст и за размерите и праговете на пенсионните осигуровки, при тоя необятно голям сив пазар на труда и при пълната липса на доверие в справедливостта на пенсионната система няма как нейните постъпления да ù покриват разходите, ако няма дофинансиране от държавния бюджет. Отделно от това държавният бюджет допълва ниските пенсии чрез социални помощи.

Бъдещият пенсионер все още няма доверие в допълнителното пенсионно осигуряване. Влагането на пари в срочни депозити и осигуровки не гарантира стойността на парите. Няма и развита култура на лично инвестиране в акции с очакване на дивиденти от тях.

Темата за недофинансираната пенсионна система е бездънна каца за глаголстване. Тя дава простор да се демонстрира грижа към ближния, но бави нужните радикални решения, а те са болезнени и тук има риск за охлаждане на горещата народна любов.

Мантра 10. Ред се въвежда чрез строг контрол и силни санкции

Това е заблуда. Контролът и санкциите само те научават как по-майсторски да лъжеш и да укриваш резултатите, за да не те изловят в нарушение и да понесеш санкции за това.

Ако се увеличи броят на катаджиите, не спада броят на реалните нарушения, но расте броят на установените нарушения, заваляват актове и глоби, водачите си примигват с фаровете, катаджиите са разкрити, колите гузно ги подминават, по-малко установени нарушения има, най-накрая катаджиите констатират повишена култура на движението.

Ред се въвежда чрез взискателност от ръководителя и чрез поощряване на всеки успех. Тази работеща истина лека полека се осъзнава и в индустрията, и в полето на услугите.

Също така контролът те вкарва да влезеш в релсите и парализира всяка инициативност.

Но ако се вгледаме в администрациите, голяма част от капацитета им е погълнат точно от подобни дейности – контрол на изпълнението и търсене на виновници за наказване. Освен пропиления административен капацитет, контролът е и катализатор за корупция.

Контрола за допуснати грешки трябва да го заменим с превенция срещу грешките, което изисква да разберем причините за грешки и да вземем мерки срещу грешките.

Повечето от причините за грешки са известни и са всепризнати. И проблемът тук е, че липсва смелост да се предприемат радикални мерки за премахване на тези причини.

Мантра 11. Народното събрание е законотворчески орган

Съгласно Закона за необходимото разнообразие, закон от Обща теория на системите, разнообразието на регулатора е по-голямо от разнообразието на регулирания обект. Казано на друг език, регулаторът трябва да има решение как да въздейства на обекта при всяко възможно отклонение от нормалното поведение, от изискваното поведение. Значи, колкото по-сложен е обектът, толкова по сложен трябва да е неговият регулатор. Но всяка сложна система е тромава, допуска грешки и като цяло не работи ефективно. Изводът е, че колкото по-сложно е обществото, а то става все по-сложно откъдето и да го погледнеш, толкова по-трудно е то да бъде насочвано и контролирано чрез закони. Заблуда е, че ще намалим хаоса чрез въвеждане на още много на брой и нови закони.

На депутатите в Народното събрание им отива да се джафкат като обсъждат, приемат и променят закони, но това, освен че е ялова работа, защото промените в едни закони водят до промени в други закони, губи от ценното време на същите тези депутати да се фокусират върху приоритетите на обществото и държавата и свързаните с тях политики. Интересно е да се анализират две съотношения. Първо, какъв дял от работното време на депутатите е зает със законодателни дейности (би трябвало този дял да е висок). Второ, какво е съотношението между време за обсъждане на целите на един или друг закон и време за дебатиране на спорни клаузи поради претупана работа на комисиите, които са подготвяли текстовете на този закон (би трябвало акцентът да е върху целта). Сбъркана е ролята на комисиите към Народното събрание в законодателния процес. Едни и същи хора работят по създаване на един закон и после го дебатират и гласуват. Би могло работата на тези комисии да се постави на по-обективна основа чрез участие в тях на много по-широки от сега кръгове от независими експерти, чиито идеи, анализи и преценки биха били по-безпристрастни, защото няма да са политически мотивирани. Парламентарният контрол би трябвало се провежда като част от регулярна процедура за периодичен отчет на органите на изпълнителните власти пред Народното събрания. В сегашния си вид той е по-скоро мегдан за сблъсъци между управляващи и опозиция.

Народното събрание не е терен за политическа надпревара и предизборна пропаганда. Те имат място в предизборните кампании, но не и в деловите делници на Парламента.

Народното събрание е творецът на закони и това е важна и присъща негова функция. Но законовата уредба трябва да насочва и да улеснява управлението на социалните и стопански процеси, а не да внася допълнителна ентропия в и без друго големия хаос.

Мантра 12. Демокрация означава пълна свобода на личността

Свободата на личността е свобода само дотам доколкото не ограничава или заплашва свободата на другите личности и другите групи в обществото. Свободата на личността не е слободия и демокрацията не е анархия. Демократичните свободи са ценности на съвременните общества във взаимната защита на интересите на отделните им членове. Членовете на обществото имат права, имат и задължения. Свободата на личността не е само да се възползваш от правата си, но и да си изпълняваш задълженията. Свободата на личността започва от това, с което, като си полезен за себе си, си полезен за другите. И свършва до това, че бидейки полезен за себе си, не заплашваш свободата на другите.

Границите на лична свобода са по-либерални или по-затегнати според текущата фаза на развитие на обществото – дали е безоблачно небе или грози криза от някакъв вид. При криза личната свобода се ограничава в една или друга насока и в различна степен според естеството на кризата и с цел да се опази жизнеността на обществото като цяло. Ако Англия, Франция и САЩ първи в света са прокламирали свободата на личността и после скандинавските страни стройно са им припяли, сега точно в тези страни, а и по цял свят правителствата свиват личните свободи в защита на обществената сигурност. Заради тероризма ни претършуват по летищата, следят ни телефоните и компютрите. Заради COVID-19 ни ограничават пътуванията, контактите, покупките и развлеченията. Дали е нарушена свобода на личността комендантският час в някои градове в Украйна.

Свободата на личността е маркетингова постановка за разпространяване на идеите на политически кръгове, на които е поръчано да размекват гражданската дисциплина на обществото, за да го направят уязвимо на националистични и сепаратистки намерения. Политиканите обилно глаголстват за свободата на личността, но ги е страх да й посягат, не толкова защото не я признават и уважават, а защото наближават поредните избори.

Демокрация не означава безгранична свобода на личностите. Тя означава общество, в което всеки негов член е приел да познава и да спазва правилата на това общество.

Обобщение за 12-те мантри

Посредством всичките тези 12 мантри енергията на обществото, вместо да се насочва в позитивни действия, се натиква и похабява в глухите улици на непостижимите химери. Това води до разочарования от неуспехите и загуба на вяра, че бъдещето зависи от нас.

Следва продължение.

Следете новините ни в GoogleNews