Инсинуации, мантри и решения: 12 инсинуации

Анастас Кехайов има над 50-годишен опит в обучението и подпомагането на висшия мениджмънт на повече от 800 български и международни фирми.
Инженер по автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторатът му е по теория на запасите, а доцентурата - по стратегическо управление.

Демагогиката е наука за „водене на народа“. Тя има общ корен с педагогиката, науката за обучение и възпитание на деца, и андрагогиката, науката за обучение на възрастни. Под „водене на народа“ подразбираме „водене за носа“. В древна Атина демагозите държали речи пред демоса, за да му внушат да подкрепи нечии политически възгледи. С днешни думи казано, демагозите са били професионални политически говорители. Те са използвали емоционална реторика и пропагандни послания, като са ги насочвали към предразсъдъците, чувствата, страховете, суетите, мечтите и надеждите на демоса.

Сега демагогията е изкуство за манипулиране на масите в подкрепа или отпор на нечии интереси, намерения, действия или резултати, било то на политическа или друга почва. Има два основни вида инструменти за манипулация, това са инсинуациите и мантрите. Първият вид манипулация е да се обявиш като борец, който решава тревожно звучащи пред хората, но реално несъществени или измислени проблеми. Това са ИНСИНУАЦИИ. Инсинуацията, това е нарочно и масирано разпространяване на лъжеистини с цел да се отвлече вниманието от същината на един проблем, който или не искаме да го решим, или искаме да го решим по начин, който не е приемлив за обектите на инсинуирането.

Вторият вид манипулация е с горещ патос да се предлагат решения на проблеми, които звучат наглед разумно, но заобикалят сърцевината на тези проблеми. Това са МАНТРИ. Мантрата, това е повтаряно безброй пъти заклинание с вълшебни думи, които усилват нашите послания за въздействие и отслабят чуждите възможности за противодействие. Инсинуациите разрушават вътрешната свързаност на обществото, а оттам и разклащат стабилността му. От друга страна мантрите отклоняват вниманието на обществото от истините за реалните проблеми и парализират неговата енергия да им търси решения.

Тази статия опровергава 12 инсинуации и 12 мантри и също така подсказва решенията на 12 засега нерешени проблеми на обществото. Всичките тези 12 решения може да се сумират в това, че докато не се оправи икономиката, с нищо друго няма да се справим. Защото способността на обществото да предотврати или пребори кризи от каквото и да било естество е пряка производна от състоянието, потенциала и ръста на икономиката.

Статията не е критика, нито апологетика на многото парламенти и правителства, които управляваха в последните десетилетия. Всичко написано в нея са лични виждания на автора й, с които той не желае да засяга или да ангажира хора, имащи други виждания.

12 ИНСИНУАЦИИ

Инсинуация 1. Българите са сред най-бедните жители на Европа

Адам Смит, велик английски икономист, е рекъл преди 250 години, че за общественото богатство се съди не по паричните доходи, а по жизнения стандарт на домакинствата.

Ако говорим за доход от заплати, особено заплатите на повечето изпълнителски кадри и бюджетните заплати, истината е, че сме се наредили чак в края на опашката в Европа. Да, пенсиите са мизерни, но не винаги е вярно, че бедният пенсионер няма помощ от децата или че не би могъл да замени празното многостайно жилище с по-скромен дом.

Да, има и ефект на допълнително обедняване, и то сред най-бедните и малограмотни слоеве хора, които досущ глупави рибки, попадат в мрежите, които им се подхвърлят от растящия брой заложни къщи и всевъзможните форми на хазарт и игри на щастието.

Да, наблюдаваме социално разслоение с относително слабо представена средна класа.

Впрочем, невярно е, че средната класа я формират само собственици на малък бизнес. В средната класа са и всички хора с високо заплащане – висши и средни мениджъри, депутати и министри, висши държавни служители, офицери от армията, полицията и службите, висш клир, магистрати, повечето ремонтни и технически кадри, спортисти, банкери, архитекти, геодезисти, летци и РВД диспечери, капитани далечно плаване, хабилитирани лица, информатици, хирурзи и дентисти и други високо платени медици. Ще добавим крупиета, бодигардове, майстор готвачи, дилъри и търговски посредници. Тук са и адвокати, някои културни дейци и немалко други хора със свободни професии.

Но българинът е сред най-имотните хора в света. Почти всеки има собствен дом, че по два и повече, селска къща, вила или други имоти. Доста хора получават наеми и ренти.

Гражданинът, ако самият той няма градинка и лозе, в немалко от случаите има верни ятаци на село. Ятаците го изхранват. Може и да е наследство от предишни и по-трудни  времена, но независимо дали има или няма земя и има или няма ятаци, българинът вари ракия, прави вино, затваря консерви и компоти, налага туршии, пече чушки, бърка  лютеници, пълни наденици, разточва луканки и суджуци, вее чирози, осолява сланина.

Впрочем, личното ползване на продукция от лични стопанства не е сив сектор, не е сив сектор и обменът на продукти от лични стопанства между роднини, приятели и съседи.
Зимите са меки, летата са дълги. Разходите за отопление и за топли дрехи са невисоки.

Сравнено дори със съседните нам страни, имаме относително евтини книги и вестници, образование, медицинска помощ, транспорт, съобщения, комунални услуги, прехрана.

Плюс всичко българинът безочливо си лъже държавата, а така и ближните, като укрива данъци и краде обществени блага от всякакъв вид когато и колкото се е докопал до тях.

Но нека да погледнем какъв е обемът на личните спестовни влогове, какво необуздано жилищно строителство избуява, как кръчми, барове и МОЛ-ове пращят по шевовете, как са задръстени шосетата от лични автомобили с по един само човек в тях, как шетат българските туристи из Европата, а и по целия близък и далечен свят, или какви опашки от летовници са се проточили към Черното ни море и към гръцките и турските курорти.

Нека да видим как броят лични автомобили доближава броя домакинства, как немалко от тях имат повече от една кола, как спада средната възраст на автомобилния парк. Нека погледнем и как се обличат българите сравнено с опърпаните якенца и дънки на чужденците, как набъбват от стоки магазините за мебели и електродомакински уреди, как с нищо не са по-различни нашите универсални и специализирани магазини от тези в западния свят или колко пари се харчат за козметики, фитнеси и всевъзможни хобита.

Показателят БНП на глава от населението сочи нисък жизнен стандарт, но и подвежда, защото голям брой възрастни хора не участват в създаването на национален продукт. По-говорящ показател е БНП, отнесен към броя реално заети, който е близък до броя на работоспособните хора поради безпрецедентно ниското равнище на безработицата. Но и този показател не е съвсем достоверен, защото не отчита заетостта в сивия сектор. Най-говорящият показател за стандарта на домакинствата, това е делът на разходите за изхранване в общата картина на разходите. Този дял колебливо но и неотклонно спада. Същевременно, макар и бавно, расте делът на разходите за дрехи, козметика, туризъм, спорт, развлечения, културен живот, автомобили, битово обзавеждане и строителство.

Инсинуацията, че ние сме сред най-бедните жители на Европа оправдава изкуственото подтискане на доходите, но по-лошото е, че подкопава националното ни самочувствие. Българите не са сред най-бедните жители на Европа. Българите са богати европейци.

Инсинуация 2. Българското образование е на отчайващо ниво

Български специалисти, особено инженерите и медиците, са търсени и се реализират по цял свят. Но не само те. Няма професия, в която българин да не се реализира добре, стига да ги има условията за реализация. Българските дечица спечелват купища медали в престижни международни конкурси по математика, физика и други естествени науки. Българските информатици ги признават в целия свят. Българските стартъпи са успешни. Мощни международни фирми изнасят своите мозъчни центрове в България. Повечето международни фирми у нас са се облегнали на изцяло български мениджърски екипи.

България е дала и продължава да дава таланти във всяка област. Интересно е може ли да се откриват и разгърнат таланти в среда на отчайващо ниско ниво на образованието.

Впрочем, образоваността на нацията се формира по три линии. Първата линия, това са институциите за предучилищно, школско и висше образование. Тези институции, добре или не чак толкова, те все пак си вършат работата. Втората линия, това е семейното възпитание за любов и респект към знанието. Всички образовани семейства създават у децата си нагласа за образованост. Третата линия, това е ролята на обществото, вкл. и най-вече на медиите, при формирането на ценностната система на децата и младежта.

Тук има проблем. Ако младите растат в среда на фолк диви, кръшни чалги и филми за лесно забогатяване, това отблъсква от образованието и ги тласка към лесните пътища. 

Има и друг подобен проблем. Трудно е да образоваш деца на необразовани родители.

Поради синдрома на невежата те се плашат от образованието и го отричат, защото не съзнават или не са разбрали, че в днешно време образованието е не само условие за  достойно включване в трудовия пазар, но и средство за равностойно социализиране.

Проблем за решаване е отрицанието на част от българския народ към образованието. Ако по Конституция училищното образование до 16-годишна възраст е задължително,
редно ли е да получават социални помощи семейства, чиито деца не ходят на училище.

Тук нещата са изкривени – един от показателите за формиране на училищни бюджети е броят на учениците. Този показател подтиква училищата да обявяват ученици фантоми.

Има и още нещо. Нужно ни е образование, а не псевдообразование. Не е важен само обемът на образователната работа, измерен като брой обучаеми, брой преподаватели и брой учебни дни, на база на който са формирани бюджетите на учебните заведения.

Много по-важен е резултатът от образователната работа като качество на усвоените знания и умения. При училищното образование резултатите донякъде се виждат чрез външното оценяване. За висшето и следдипломно образование тоя механизъм липсва.

Инсинуацията, че българското образование е на отчайващо ниво, освен че ни лишава от доверие към него и уронва националното ни самочувствие, тя служи най-вече като маркетингова постановка, която захранва училищата и университетите в Европа и САЩ.

Никак не е вярно, че българското образование е на отчайващо ниво, нивото е високо. Но че има какво още да се иска от българското образование, то е коренно друга тема.

Инсинуация 3. Българското здравеопазване е в пълен колапс

Вярно е, че здравето на българина е поразено от болестите на изнервеното битие, от нездравословните условия на труд в немалко фирми и организации, от неправилното хранене, от изкуствените храни и безразборния прием на медикаменти, от вредните пороци на цивилизацията, от физическото обездвижване, и то най-вече при младежите и децата, а и от липсата на здравни знания и култура сред една немалка част от народа.

Вярно е също, че живеем в нездравословна среда. Горим дърва, въглища, автомобилни гуми и стари парцали, караме стари коли, не мием улиците, застрояваме градинки и паркове, изсичаме гори, палим стърнища и есенни листа, т.е. дишаме мръсния въздух. Обличаме се в синтетика, спим в синтетични завивки, приемаме синтетични лекарства. Ядем и по-скоро преяждаме със сурогатни и предимно тестени, тлъсти и солени храни.

Вярно е, че мрежата от здравни заведения не е съобразена с демографската структура и гъстотата на населението, че има известно изоставане в материалното, техническо и логистично осигуряване на здравната грижа, че бумащината изяжда значителна част от работните ресурси на медиците, че формулата за финансиране на здравните заведения е ялова, че новозавършили лекари бягат в чужбина, че не достигат медицински сестри.

Вярно е и туй, че вместо фармацевтиката да служи на медицината, виждаме обратното.

Но нека кажем и друго. У нас не се чака с месеци да ти дойде редът за специализирана диагностика и лечение, много чужденци се лекуват в България и то не само защото им излиза по-евтино, бременните гурбетчийки се връщат да раждат у нас, никой българин в чужбина не си лекува зъбите там, българите са овладели всички модерни хирургични технологии. И на нашенските силиконки почти не им личат сикатрисите от операциите.

Има го и тоя неоспорим факт, че за разлика от други напреднали в медицината страни, нашата медицина героично помага на заразените от COVID-19. И ако смъртността е сред най-високите в света, тя не е поради колабирало здравеопазване, а се дължи на ниския брой ваксинирани. А защо е нисък броят им, обясненията са извън медицината.

Инсинуацията, че българското здравеопазване е в пълен колапс, служи на четири цели. Първо, служи да усъвършенства каналите за източване на здравноосигурителната каса. Второ, пренасочва нуждаещите се от лекарска грижа към частните медицински фирми. Трето, поднася храна на здравните заведения в чужбина и на техните „дилъри“ у нас. Вместо държавната помощ и доброволните дарения за лечение в чужбина да ги дадем за развитие на материалната база на родната медицина, тези пари отиват в чужбина. Четвърто, тази инсинуация е удар върху националното самочувствие и самоувереност.

Абсурдно е да се твърди и повярва, че българското здравеопазване е в пълен колапс.

Но че не сме въвели механизми, при които болниците и клиниките да са на стопанска сметка без да са търговски субекти, или пациентите да не доплащат за материали и консумативи, или да няма пробойни за източване на здравно-осигурителната каса, или да се преборим с бумащината и с бюрократщината, това са коренно други теми.

Инсинуация 4. Производителността на труда в България е ниска

Вярно е за натуралната производителност на труда в отрасли с голям обем ръчен труд. Вярно е за предприятия с остарели и ниско производителни технологии и оборудване. Вярно е за всички дейности със слаба техническа и компютърна осигуреност на труда. Вярно е за предприятия, в които на мениджмънта му липсват знания и опит да овладее планирането и оперативното управление на своите производствени и бизнес процеси. Вярно е и в случаите, в които компютърните системи пречат, а не помагат на работата.

Не не е вярно за предприятия с високо производително технологично оборудване, със силни средни мениджъри и с добре квалифициран оперативен персонал. Не е вярно и за предприятията с перфектна вътрешна логистика, с изрядно поддържано оборудване, с ниско незавършено производство и с умерено във времето натоварване на ресурсите. Предприятия, работещи за износ или като части от международни вериги за доставка, те са принудени да си вдигат производителността, иначе те не са конкурентоспособни.

Процесът на вдигане на производителността чрез механизация и автоматизация тече трудно, тъй като цената на живия труд у нас все още е по-ниска от цената на техниката. Този проблем дори не е осъзнат – ако чрез техническо въоръжаване на труда той стане два пъти по-производителен, това означава със същия брой хора да произвеждаме два пъти повече, заплащането да е два пъти по-високо и да сме два пъти по-богати от сега.

Не е вярно, че производителността ще се повиши чрез внос на работници от по-бедни страни, които са готови за същите пари да работят повече от българите. Напротив, това само ще отдалечава момента, в който трудът да получи истинската си и по-висока цена.

Инсинуацията, че производителността на труда у нас е ниска е оправдание за изкуствен натиск върху работните заплати, уж за да сме атрактивни за чуждестранните капитали. Тя подхранва и заблудата, че повишените доходи ще възбудят неукротима инфлация. Но пряката последица от тази инсинуация е, че тя прогонва младите хора да работят в чужбина, което не само забавя растежа на БНП, но и влошава демографската картина.

Производителността на труда в България не е сред най-високите, но не е критично ниска. А това, че има неизчерпаеми възможности тя да се повишава още и още, това е извечната задача на технологиите, производствената организация и мениджмънта.

Инсинуация 5. България е водеща сред най-корумпираните страни в света

Българинът, уж простодушен, без скрупули усвоява порока, стига да вижда кяр от него. Ако търсим в подкупа средство за оцеляване и по-лек живот, корените са исторически. Не виним цар Калоян, но турците са спрени до границите на католицизма и нямаше да гнием пет века под властта на най-ретроградното и корумпирано държавно устройство. От там идват и подкупността ни, и уменията ни да си решаваме проблемите с подкупи. Това не е самобичуване, корупцията е стар недъг. Древните египтяни, гърци и римляни и те са били подкупни. Подкупността владее целия свят, а в страните, в които най-силно се крещи срещу корупцията, точно там виждаме най-крещящите скандали за корупция.

Корумпирани сме както са корумпирани всички други хора и страни по света, но у нас корупцията е някак по-видима и много по-дразнеща, защото е корупция „на дребно“ и защото активната страна в нея са не толкова корумпираните, колкото корумпиращите.

Проблемът е, че у нас се създава развъдна среда за корупция по институционален път. Държавната и местна администрация нарочно усложнява процедурите и работи бавно. Антикорупционният Закон за обществените поръчки е постоянен източник на корупция. Ниското заплащане на хората от всевъзможните контролни органи ги прави подкупни. Податливи на подкуп са и хората от органи, които преразпределят дефицитни ресурси.

Има ли дефицит, има и подкупи – не достигат места в детските градини и в болниците, фирмите за ремонтни услуги са претоварени от поръчки, липсват стоки по складовете. Липсва ли акъл, ето и среда за подкупи – подкупни университетски даскали, подкупни оценители на недвижими имоти, подкупни вещи лица, подкупни съдия изпълнители... Подкупни са и някои властници. Получава се тъй, че крадецът вика: „Дръжте крадеца!“.

Разни международни органи и неправителствени организации оценяват какво е нивото на борба с корупцията по броя депутати и министри в затвора, което е нелепо, защото стъпва на хипотезата, че те са податливи на корупция по подразбиране. Трябва да се гледа и корупцията в антикорупционните институции, само дето няма как да я оценим.

Да не забравяме, че корупцията има две проявления. Едното е подкуп, другото е рекет. При подкупа ти даваш, за да получиш. При рекета ти искат, за да те оставят да работиш. Дотук като че повече имахме предвид подкупа, но рекетът е къде къде по-зловреден.

Докато подкупът като че вирее повече в средите на ниско заплатения административен и контролен апарат, то рекетът е класически инструмент на такива породи мафиотски структури, които са яхнали тлъсти сегменти на икономиката с бърз оборот на капитала.

Има мафия на прекупвачите на селскостопански продукти. Иначе как да обясним защо селянин от Тракия с 50 дка собствена земя, вместо да богатее от нея, ходи в Гърция да бере маслини. Или как да обясним защо на общинските пазари рядко се виждат самите производители. Има горска мафия. Има мафия на едрите арендатори. Има енергийна мафия. Има и други мафии. Рекетът е не по-малко вреден за обществото от подкупите.

Инсинуацията, че България е водеща сред най-корумпираните страни в света, тя служи, за да оправдае реваншистките нагони на всяка новоизлязла на власт политическа сила.

А това, че одитите и проверките не вкарват никого зад решетките, ни тласка да търсим недъзи в съдебната власт. Във „Величие и падение на куртизанките“ Оноре дьо Балзак казва, че колкото хората ги е по страх от закона, толкова по-малко работа има за съда.

Това че България е водеща сред най-корумпираните страни в света частично е вярно. Само че нивото на корупцията няма да падне чрез реформи в съдебната власт, а чрез изкореняване на източниците на корупция, чрез пресичане на каналите за корупция, главно по пътя на дигитализацията, и чрез възпитаване на антикорупционен морал.

Инсинуация 6. Българите са сред най-нещастните хора на земята

Не знаем да има обективни показатели за оценяване на себеусещането, че си щастлив. Ако те анкетират или интервюират щастлив ли си, отговорът ти ще зависи от две неща. Първо, как е формулиран въпросът и не ти ли подсказва какъв отговор се очаква от теб. Второ, в какво настроение те намират и склонен ли си да дадеш верния за теб отговор. Българинът по природа е мрънкало и черногледец, липсва му и позитивният мироглед. Умее да си прикрива кривиците и не умее да си изтъква успехите, за да се гордее с тях. Нормално е анкети за отвлечената категория „щастие“ да го подведат как да отговори.

Ако се вгледаш в навъсените физиономии по опашките пред гишетата и в сивите лица и безизразните очи на уморени хора в края на работния ден, хората изглеждат нещастни. Ако ги питаш имат ли проблем, охотно го споделят, а ако го нямат, начаса го съчиняват.

Ако чак ушите кънтят от весел глъч от кръчми и дискотеки, хората изглеждат щастливи.

Веселието и усмивките са мерило за щастие, веселим се по-бурно и сме по-усмихнати от други народи. Да сравним излъчването на смях и радост в един български рожден ден или сватба с това, което е при северните народи. Ние сме южняци, а южняците по рождение са весели щастливи хора. Веселие и богатство не винаги вървят ръка за ръка, но ние ще съумяваме да се веселим все така добре и когато станем по-богати от сега. Друг въпрос е, че усещането за щастие се уронва, и може би това да е преднамерено, от подтискащо черните новини по медиите, от плачливите турски и индийски сериали, от папараците на жълтия печат и от песимистичните внушения на социалните анализи. Тук нека да кажем, че точно в тия страни, в които живее уж най-щастливото население, точно там има най-много превъртяли хора, най-много самоубийства и най-голям брой атентати върху невинни жертви в училищата, по пазарите и на други обществени места.

Инсинуацията, че българите сме сред най-нещастните хора на земята, тя работи добре. Кажи 100 пъти на човека, че е нещастен, накрая той така ще се почувства. Кому служи тази инсинуация. Нещастните хора са вглъбени в нещастието си и им липсва порив да потърсят щастие, което ги прави податливи и на всякакви други черногледи внушения. Нещастните хора не вярват в собствените си сили и това ги прави по-лесно управляеми.

Българите не са сред най-нещастните хора на земята. Те са щастливи, че са българи и живеят в България. Никак не е случайно, че след най-често чуваното у нас пожелание за здраве, другото и все по-често чувано у нас пожелание е пожеланието за щастие.

Продължава на стр. 2

Следете новините ни в GoogleNews