Има ли шанс коалицията на недоволните в Русия

Защо успяхме с Голунов, но няма да победим системата

Последна промяна на 14 юни 2019 в 15:40 1223 5

Снимка ru.krymr.com

Журналистът Иван Голунов е на свобода. А коалицията от негови защитници не е дълговечна, дали ще успее да стане мотор на промените?

Естествената радост от това, че абсолютно невинният човек няма да бъде зад решетките 20 години и ще си остане „само“ с изтезанията, заплахите и краткосрочния домашен арест, преминава в част от интелектуалците в очакване за някаква ера на милосърдие и либерални промени, които системата, усетила върху себе си силата на гражданското общество, сега волю-неволю е длъжна да осъществи.

На мен ще ми бъде приятно да сгреша, но мисля, че предпоставките за това са малко. Поне според днешната ситуация. Говорят за последната капка на произвола, след което общественото търпение сякаш се е взривило сега и завинаги.

Но е видимо, че това търпение напълно запазва силата си в други посоки. Леонид Волков от хората на Алексей Навални тъкмо приключи административен арест за "неправилната" организация на протестите срещу пенсионната реформа през септември 2018, а вече получи следващите 15 денонощия за същите протести, състояли се същия ден, но в друг град. И казват, че това е само началото на сериала – нали акцията тогава обхвана много градове. Нищо не пречи Волков да бъде арестуван пак и пак заради това.

Едва ли този абсурд е по-слаб от опита разследващият журналист да бъде обвинен за наркодилър по съвместителство. Но мащабите и енергията, с която защитават Волков, са съвсем други. Едната от причините е очевидна – Волков не е заплашен от огромен срок зад решетките. Но коалицията в негова защита е слаба не само заради това.

В случая с Голунов се откроиха два редки момента. Първо, от самото начало част от висшите началници и особено в президентската администрация, не виждаше смисъл да се поощрява разправата. Второ, и също от самото начало, кръгът на протестиращите изобщо не се ограничи с хора от опозиционно-либералния слой.

Това беше професионален протест буквално на всички журналисти, в това число и на редакциите, които мигом уволняват колеги по сигнал на собствениците. И едновременно с това – възмущението на много публични фигури от лоялисткия разум.

Изключенията бяха сред телевизионните агитатори и персонала на псевдожурналистическите служби. Те се държаха така, както винаги. Част от тях, уловили сигналите от „горе“, по-късно смениха фронта. Но това не изигра никаква роля в събитията. Докато възраженията на хората, които по принцип са акуратни и послушни, се оказаха значими.
Онези от тази част от нашето интелектуално общество, която е свикнала не само да бездейства, но и да повлича зад собственото си бездействие високоморална база, радостно изброяват повече или по-малко одиозни фамилии на защитници, за да убедят другите, а още повече и самите себе си, във фалша на протеста. Излиза, че ако условната Тина Канделаки твърди, че 2 по 2 е 4, не си струва да се крещи – не, 5 е! Възможно е много от лоялистките застъпници на Голунов действително да искат да подобрят имиджа си. Но и не е по-малко вероятно това, че те прост искат да защитят самите себе си от произвола.

Нали Иван Голунов не е опозиционер. Неговите разследвания удрят по особено криминализираните звена на държавната машина, в това число и охранителната, но пък не дават на цялата тази машина повод тя да го счита за враг така, както нарочва всеки политически активист, който не й се подчинява.

Голунов не е политически активист. Подкрепата за него не е „политика“ и поради това бе напълно приемлива за лоялистите. При това името му, както и журналистическите му заслуги, са достатъчно известни, което засилва мобилизиращия ефект. И разправата с него бе организирана и извършена от макар и важни, но не най-главните хора. Височайшето одобрение за тяхното самоуправство не изглежда да е било гарантирано преди това. А мащабите му при бездарната му организация поразяват с диващината на изпълнението и жестокостта на намеренията.

Атаката срещу него е сходна с тази срещу разследващия журналист от „Росбалт“ Александър Шварьов – по време на обиските служителите от МВР разсъждаваха, че не биха се учудили, ако намерят наркотици в жилището му. Не е изключено сега да благославят съдбата за това, че въпросните им съображения така си и останаха като мисли на глас.
Докато инженерите на разправата с Иван Голунов не се побояха да отидат до край. Не обърнаха внимание и на това, че акцията им дори по календарни причини неизбежно би се оказала общонационално събитие, засенчващо финала на Международния икономически форум в Петербург и окончателно да провали приетото от публиката като неуспешно, но много тежко за вожда мероприятие.

Именно едновременното натрупване на толкова обстоятелства породи и тази толкова широка коалиция на недоволните. При това подкрепяна от „горе“, което в този случай е принципно важно.

Възможно ли е тя да се запази след освобождаването на Голунов? Не, не е възможно. Тази коалиция ще изчезне. Защото ще става дума за това, което началството с ужас нарича „политика“ и „борба за власт“, т.е. за всякакви публични искания за изправяне на курса или отмяна на решения, приети не до крайност, както с Голунов, а някак в рамките на официалните пълномощия. Както беше, например, с протестите срещу строителството в градския парк в Екатеринбург. Подобно нещо не може да предизвика ни най-малко съчувствие по върховете. С всички произтичащи последствия за редовите заинтересовани и незабавното отпадане на мнозинството от лоялистите. Пресни примери много.

В историята с градския парк началството, макар и леко, отстъпи пред гневните маси, но се опитва да остави открит въпроса за изграждането на храма, а делата срещу участниците в „безредиците“ се възбуждат без прекъсване. Някакви административни маневри около полигона за отпадъци в Шиес може и да се случат, но ударите по активистите се засилват с всяка седмица.

В Петербург разпръснаха разрешеното шествие на опозицията на 1 май, а безусловно мирните му организатори бяха пребити и попаднаха в ареста. Степента на сговорчивост и отвореност към промените на северно-столичната номенклатура можеше да се оцени по време на визитата на градския омбудсман в местния парламент, който пристигна да се жалва от ставащото. Ако това не беше обструкция, то аз не зная какво е обструкция.

По посока на отношенията с обществото тази година е неуспешна за властите. Но въпреки, че неприятностите с народа два пъти ги принудиха да отстъпят малко назад, те нищичко не настроиха в конструктивен порядък. След всяка минимална отстъпка те затрупват с безобразни удари онези, които са ги принудили да я направят. За да не вземат да си въобразят, че отстъплението е пролог към диалог.

Дали такъв пролог би могло да стане освобождението на Иван Голунов? За диалога са необходими страни. Имат ли общ дневен ред защитниците на пострадалия от победилата коалиция? Имат. Да убедят охранителите, че държавната машина не винаги ще прикрива техния печеливш бизнес и че изобщо е време те да се държат по-прилично с хората, които не вдигат ръка срещу режима. Във всичко останало тези хора се разминават.

Ако такава програма дори и частично се изпълни, което никак не е гарантирано, това ще се окаже някаква никаква, но все пак крачка напред. А после? После днешната коалиция ще изчезне, като остави след себе си спомени, а те след време ще потрябват.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15087

5

Стефан

16.06 2019 в 16:04

И не съм чел, същото това политорожче да е запищяло за опандизените от години журналисти в Украйна, Латвия, Европа.

15087

4

Стефан

16.06 2019 в 16:00

200 души, които правят нещо само за селфитата си в автобусите които ще ги откарат по-близо до къщи отколкото метрото, НЕ СА опозиция.

15087

3

Стефан

16.06 2019 в 14:35

Не. Тя се държи неадекватно.
Можеше да спечели, а сега ще се загуби. Понеже леко и непринудено ще я пратят в психиатрията, където верно и е мястото.

710

2

хлебчо

16.06 2019 в 11:35

Бог да пази тази част от опозицията в Русия,която не
е отгледана от КГБ-ФСБ! Тя участва в предопределена неравна борба....

15087

1

Стефан

15.06 2019 в 23:48

Не. Никаква коалиция от никакви хора, движени единствено от хормоналната си нестабилност, не може да успее в нищо.
Освен да стигне навреме на собственото си погребение, за там закъсняват рядко.