Хан Соло–ректор!

Покойната вече актриса Кари Фишър, останала в историята на киното като Принцеса Леа от „Междузвездни войни“, в края на пътя си направи много храбър документален филм, запис на нейно шоу на живо, в който представя целия си живот.

Забележка: след 2014-та университетската администрация престана да подава информация за общия брой кандидатствали в този факултет.

На тази графика се виждат² три важни неща:

Първо, през последните 15 години текат интензивни процеси на промяна на интереса към придобиване на висше образование сред кандидат-студентите за ФФ. Динамиката намира израз в последователната смяна на няколко микро-периода – 2004-2006 е време, когато, макар демографската ситуация с младите хора у нас да започва да се влошава, интересът към специалностите в този факултет расте година след година, макар и минимално. След влизането на България в ЕС настъпва период на драстична загуба на интерес към тези специалности. С идването на глобалната икономическа рецесия обаче тенденцията се преобръща, но и тази микро-тенденция трае кратко – до 2011. Оттогава се очертава сравнително по-устойчива тенденция, която макар да има моментни незначителни флуктуации, очертава общ тренд на загуба на интерес към кандидатстване във ФФ. Най-отчетливо това се вижда в последния микро-период - от 2017 досега, в който общата ни демографска ситуация започва да се подобрява, увеличава се също и броят на завършващите средно образование но, противоположно на това, спадът на интереса към специалностите в този факултет се усилва.

Второ, колкото и да е съществена тази динамика в моментните преобръщания на тенденциите, значително по-силно изразено е общото за целия факултет дълготрайно намаляване на желанието за придобиване на висше образование тук. Най-важното, това е тенденция, която не е пряко и еднозначно свързана с общата демографска ситуация. Защото, както се вижда от данните, дори при нейното подобряване в последните години, негативната тенденция сред кандидат-студентите се запазва. Обръщаме внимание, че това е силен втори аргумент в подкрепа на общата теза. А първият е, че темповете на свиване в демографския потенциал в страната са отчетливо по-малки от отлива на кандидат студентите в този факултет цели 11 години. Обаче, както сме слушали многократно, университетските бонзи винаги посочват именно демографската криза като причина за загубата на кандидат-студенти – не защото е вярно, а защото тази „причина“ е видимо извън обсега на техните възможности за действие и, следователно, трябва да изглежда, че те не могат да носят отговорност за загубата на интерес към управляваните от тях институции.

Трето, във връзка с горното, не може да има съмнение, че макро-социално политически и икономически процеси влияят осезателно върху интереса към придобиване на образование във ФФ на СУ. Но това не е цялата истина, даже не е най-съществената част от истината за протичащите процеси. Защото, отвъд общите тенденции, се открояват много важни различия – вижда се, примерно, че структурата на интереса към специалностите във факултета не е една и съща при посочвалите я като първо или като някое следващо желание.³

Това прави вглеждането именно в детайлите задължително и то именно по специалности.

Ще ги представим по азбучен ред, за да няма място за съмнения в тенденциозност:

Интересното в случая със специалност Библиотечни и информационни науки е, че тук особено отчетливо се проявява структурната разлика между интереса към специалността като първо и като някое следващо желания. Вторият тип избор практически устойчиво, неотклонно се стопява, а предприетата от ръководството на специалността през 2009 г. промяна в условията за прием довежда до моментен „взрив на интерес“⁴, който отива в противоположна (спрямо общата демографска ситуация тогава) тенденция. Той обаче с хода на времето бързо се стопява и се преминава към фаза на резки флуктуации, оставащи обаче в рамките на общата трайна тенденция на спихване на интереса към библиотечно-информационните науки. Добре е да се знае, че през 2004 г. посочилите БИН на първо място са били 45 души, през 2009 – 207 души. След 15 години на академично управление на тази специалност като първокурсници в нея са били записани 11 души след трето класиране.

Както се вижда от пръв поглед, случващото се в Европеистика е точно обратното на процесите в БИН, но … само по време. Загубата на интерес – приблизително сходна по структура на тенденцията между посочилите я като първо желание и като някое следващо желание – започва още в началото на периода, временно изчезва малко след промяна на условията за прием, а след това устойчиво спада – особено рязко сред посочващите тази специалност на първо място. Следва грандиозен, но еднократен скок през 2014, последван от устойчив спад отново, а през последните три години расте броят на 19-годишните у нас (и нараства делът на завършващите средно училище), но интересът към специалността върви в обратна посока.

Ситуацията в Културологията е типологически много сходна с предишната – само загубата на интерес в началото на периода започва сравнително по-късно и е по-леко изразена, особено сред посочващите специалността на първо място. „Взривът на интерес“ идва малко по-рано, но затихва по-рязко и достига по-ниски крайни стойности. А иначе, извън изключението, се вижда ясно, че структурата на интереса към специалността и в двата варианта – посочена на първо или следващо място – следва обща макро-тенденция за целия проучен период, която ще видим възпроизведена и по-нататък: устойчива загуба на интерес.

Особено отчетливо проявление на горната обща констатация виждаме в случая с Политология. Единственото по-различно тук са две особености: а) няма структурна разлика между двата варианта на интерес (на първо и на следващо място в желанията); б) след 2006 тенденцията е устойчиво оставаща значително под (и все повече по-долу от) равнището на кривата на промяна на демографската ситуация. Което е многократно подчертаваното доказателство, че загубата на кандидат-студенти е нещо съществено различно от общите демографски процеси.

Специалност Психология е неизменната гордост на Софийски университет през кандидат-студентските кампании в последните години и от графиката се вижда ясно защо: а) това е втората специалност, която виждайки тенденциите на загуба на кандидат-студенти, олекоти условията за прием (чрез резултати от матурите), което и довежда до вече познатия ни ефект – взрив на интерес сред кандидат-студентите. Което, б) води след това до също така познатата ни тенденция на постепенен, но устойчив спад на интереса – паралелно, както като първо желание, така и сред посочилите следващо място за тази специалност. Но пък отново, подобно на случая с Политологията, виждаме ясен изоморфизъм в структурата на проследената динамика, макар доскоро – до 2019 –- интересът по първо желание да оставаше над линията на демографския тренд. Обаче, припомняме за пореден път, демографската ситуация се подобрява, а дългосрочната тенденция в промяната на интереса към специалностите във ФФ се запазва.

Случаят с Публична администрация е любопитен (като особен спрямо казаното дотук) най-вече с това, че той е първият (измежду следващите в този ред на изброяване), при който флуктуацията спрямо общата макро-тенденция така и не успява в нито един момент да премине „над линията“ на демографското развитие. Тази специалност устойчиво е губила студентски интерес, като най-зле е била 2009 г. – особено за посочилите я като първо желание. Но моментното подобрение в годините на икономическата криза бързо се изчерпва и, оттам-нататък, специалността се превръща в близначка на Политологията. А и двете са в общото „семейство“ на сродни специалности със сходни профили на регрес.

Единственото по-особено при Социологията е, че тя сравнително най-късно се сеща да промени условията за достъп за кандидат-студентите и тази административна иновация не успява да произведе „взрив“, а само моментна промяна чак в 2016-та, която вече започва да утихва с леки годишни колебания. Но, подобно на Публична администрация, и тази специалност никога не успява да мине „над линията на демографската тенденция“.

Философията е просто най-леко изразеният случай на фамилна прилика в това „общо семейство“. Особеното тук е, че първото желание е с устойчиво по-добри стойности от посочванията на следващо желание – след началната година на прием с матури. Обаче а) поради резки флуктуации динамиката на това първо желание е отчетливо осцилираща всяка следваща година и б) тя се вписва като макро-тенденция именно в общия тренд на устойчива и растяща загуба на интерес към обучение във ФФ.

Тези наблюдения правят изключително съществен въпроса каква е мотивацията на кандидат-студентите да се запишат в този факултет. Трябва да бъде поздравено деканското ръководство, което проявява научен интерес към този въпрос, провеждайки от години изследване на мотивацията на първокурсниците и нейната трансформация в хода на академичния живот до края на учебната година. Емпиричните факти, установени от проучването през 2018-19-та, са дадени като приложение към отчетния доклад на декана за приключения мандат.

От този документ, грамотният в четенето на дялови разпределения читател разбира следното:

„Мотиви за записване на висше образование Най-негативна промяна е настъпила по отношение на престижа на специалността – най-високият процент е процентът на промяна надолу, следван от процента без промяна.
При два от мотивите най-високият процент е процентът без промяна, следван от процента на промяна надолу. Това са: „Записах тази специалност, защото ми е забавно и любопитно“ и „Искам да удовлетворя очакванията на близките си за успял човек“. („Съдържателен отчет“ с. 11).
Малко по-долу:

„За два от компонентите на академичната и социалната интеграция най-високият процент е процентът без промяна, следван от процента на промяна нагоре. Те са:
- Искам да минавам през обучението си, покривайки само минималните изисквания;

- Единственото ценно нещо в посещаването на университета е придобиването на квалификация.

За един от компонентите на академичната и социалната интеграция най-високият процент е процентът на промяна нагоре, следван от процента без промяна. Той е:

- По-добре е да съм студент, отколкото да правя нещо друго.

Доколкото последните три компонента са по същество негативно формулирани, то по-високият процент на промяна нагоре всъщност също показва негативна тенденция.“ (пак там с. 14).

И за да няма съмнение за какво иде реч, последен цитат:

„За задълбоченото участие в упражненията и за консултациите с преподавателите най-високият процент е процентът на промяната надолу, следван от процента без промяна. За редовното посещаване на лекции, за предварителната подготовка за упражнения и за задълбочената подготовка за изпити най-високият процент е процентът без промяна, следван от процента на промяна надолу.“ (пак там с 16).

И това е в края на първата учебна година. А предстоят още три… Ако тука е така, дали някой се изненадва от факта, че специалност Философия завършват само около 25 на сто от онези, които са я записали в редовна форма на обучение. Останалите 75 на сто отиват другаде, където и да е то… Дали някому би хрумнала хипотеза, че би могло да има връзка между количествено изразените процеси, разгледани по-горе, и ставащото с мотивацията на студентите в хода на академичния живот?

На въпроса към тримата кандидат-декани за новия мандат дали са виждали това изследване и какъв е общият смисъл на резултатите му, те отговориха по разному, но в смисъл – е как, има си хас! Но никой от тях не понечи да коментира общият смисъл на резултатите от изследването, защото и тримата са били част от управленския екип през последните осем години.

Всички много добре разбират какво става и защо става така. Защото имаме много проблеми, а тези проблеми имат собствени имена – колеги са ни… И трябва да пазим хората на първо място, качеството на образованието идва чак после – както сме чували да повтарят многократно – като управленско кредо – не един и двама ръководители.

Ставащото тук е интелектуален Чернобил – тъкмо в интерпретацията му от чудесния британски мини-сериал. Не заради базисното послание на авторите, че най-разрушителното не е самият взрив, а обществото, построено върху лъжа и силно изразено пожелателно мислене. Не и заради паралела между невидимата радиация и невидимостта на дълготрайното разрушение на академичната среда. Ставащото е същото в друг много важен смисъл – има такива човешки светове, които дълготрайно пребивават в окръглени, ведри и оптимистични смислови измерения, рязко разминаващи се с действителността. Но когато тя, по сполучливия израз на Питър Бъргър, все пак наложи тихия си и неумолим глас, обитателите на този свят напълно катастрофират и на практика са обречени – защото даже нямат думи да назоват ставащото; защото нямат ценностни ориентири, в които да го вместят; защото не вярват на измервателните си уреди и, когато поръчват от чужбина животоспасяващ уред, водени от идеологическа непримиримост „да не се изложим пред чужденците“, всъщност правят стъпка, която допълнително ги загробва.

Такъв е истинският живот около нас и се надяваме да е станало ясно, че „тук“ не е само ФФ на СУ. Ако е така по „върховете“, какво остава за „низините“?!

Обаче тук е така – Космос. Дъно няма.

Но има място за управление, даже безкрайна шир – ако знаем къде искаме да стигнем.

---------------------------------------------

1. Заглавието е изключително сполучливо не просто поради намигването към „пожелателното мислене“ (wishful thinking), a заради вярното обобщение, че „пожелателното пиене“ (wishful drinking) по същество върши същата работа – илюзорно замества реалния свят с онзи, който ни се иска.

2. За тяхното разбиране обаче е важно да се знае, че стойностите, които определят кривата на промените, не са натурални бройки лица, а промяната, изразена в проценти, на цялата съвкупност от единици спрямо приетата за основа 2004 година (независимо дали в съвкупността са родените 19 години по-рано; завършващите средно образование или кандидатстващи в този факултет - като първо или някое друго желание). 2004-та е първата година, за която разполагаме с данни за кандидат-студентите в този факултет.

3. Предполагаме, че избор на първо желание е в много голяма степен израз на лична идентификация със специалността, докато посочването й на някое следващо място е повече израз на по-обща, но по-слаба ориентация цяло дисциплинарно поле.

4. Ето я точната последователност на въвеждане матурите като начин на прием: - Философия – 2008; - БИН – 2009; - Психология – 2010; - Политология – 2011; - Публична администрация – 2011; - Културология – 2011; - Европеистика – 2011; - Социология – 2013; Специалност Философия, която е най-застрашена, както ще стане ясно по-долу, е първа в широкото отваряне на вратите чрез отказ от собствен приемен изпит, но пък не успява да осребри въвеждането на матурите, защото го въвежда през 2008, когато матурите се появяват като вход към висше образование и кандидат-студентите са все още неориентирани. БИН успява да оползотвори пълния потенциал на тази иновация. За всички следващи ефектът е намаляващ. Едно е да приемаш с матура, когато само ти го правиш, друго е да си един от многото.

Следете новините ни в GoogleNews