Годината в една снимка...
Отгоре - тренда - Наско Ментата.
Отдолу - скромно малко плакатче - "Шедьоври на класическата музика" - ксерографирана страничка формат А4.
Тази година даде ясен отговор какво предпочитаме.
Както биха казали моите приятели, либертарианците - "пазарът излъчи своят победител - Наско Ментата".
А щом пазарът го е излъчил - кои сме ние, че да се противопоставяме на това.
Интересно нещо е света през новото хилядолетие.
Свят, който, в собствените си идеи за свобода, демокрация и толерантност е на път да създаде нови диктатури, цензура и политкоректен лов на вещици.
В този свят ние се вписваме по свой си, уникален начин.
С Наско Ментата.
Демокрацията ни е стара чалга.
Гражданското ни общество е преаранжиран гюбек.
Свободата на словото ни е избор между воюващи собственици на медийни империйки.
"Добрите" и "лошите" са почти неразличими един от друг и единственото, което може да ви помогне да заемете страна е, дали харесвате един или друг вид гражданска чалга.
Живеем във времето на агресивната посредственост.
В това време вие нямате полезен ход.
Освен да плюете на себе си, да щракнете с пръсти и да поемете свръхдоза "Шушана", за да не се отличавате от обкръжението.
Знаете ли...
Някой ден, не много далеч във времето все пак всички ще се обединим.
Но това няма да е около идеи, няма да е около каузи, няма да е около действия.
Ние ще се обединим около чалгата, защото, колкото и да се правим на умни и смислени, ние сме герои в поп - фолк оперета, в която, когато се опитаме да кажем нещо умно и смислено извиваме врат и произнасяме "А ШУШАНА Е САААМАААА"...
Това е от мен!
Сбогом на 2017.
Годината, в която разбрах, че Сартр е бил далеч от истината, произнасяйки - "Адът - това са другите".
Сартр се е объркал жестоко.
Адът се намира някъде между двата плаката от снимката - между шедьоврите на класическата музика, напечатани на монохромен принтер и цветния плакат на Наско Ментата.
Оставям ви този статус за спомен през 2018.
Без смисъл.
Без особена надежда.
Пирин не е баница.
Но тоя статус е баница.
Без късмети.
Честита нова година, скъпи ми поп - фолк герои.
Едничката надежда ще настъпи тогава, когато тия два плаката сменят местата си.
Това обаче едва ли ще се случи...
А сега - наздраве!!!
Б. ред. - Мнението на музиканта Венци Мицов е от страницата му във фейсбук.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
6
04.01 2018 в 03:09
Като каза за радка пиратка ... 90-те. Пия в дълбоко провинциален бар в Сърбия с местни другари. Свири нормален рок, на моменти - отличен тамошен. След 20-та водка езика ми се развързва, и питам що не слушат сръбско, у нас например дъни отвсякъде. Тогава още я нямаше думата "чалга". Няма сцена, келнерката се извинява смутено, и се омита.
Як мъжага размахва пръст на някво хлапе, и то стреснато излита през вратата. Става ми неприятно, ма не е моя работа - чужд съм.
След час хлапето се връща с победоносно вдигната ръка, в нея - касетка. Музиката спира, "А сега за нашия гост от България ...!" И гръмва те тая Радка. В целия град не намерили друго "сръбско", по тяхному - турбофолк. Демек чалга.
Не се обесих от срам, само щото ми попречиха. Извинявах се със бутилки на всяка маса, и лекция за дереджето у нас. Хората ме съжаляваха, и ми подариха касетки със сръбска музика. Нищо общо с лепа брена.
6947
5
03.01 2018 в 12:06
7506
4
02.01 2018 в 09:29
11925
3
01.01 2018 в 21:33
"Свят, който, в собствените си идеи за свобода, демокрация и толерантност е на път да създаде нови диктатури, цензура и политкоректен лов на вещици"
Много силно - хареса ми!
23293
2
01.01 2018 в 21:29
Последни коментари
Анализи
Македонският премиер: Кои са Борисов и Радев, че да говорят за човешки права
Sin
Македонският премиер: Кои са Борисов и Радев, че да говорят за човешки права
4I4ATA
Македонският премиер: Кои са Борисов и Радев, че да говорят за човешки права
ПР
Македонският премиер: Кои са Борисов и Радев, че да говорят за човешки права
Диоген
Хасан Азис е с повдигнато обвинение и мярка ''подписка''