Футболните аматьори си отиват от БДЖ, тежко им на професионалистите

Светослав Метанов 08 ноември 2018 в 14:45 7711 0

Таранът на Локо-БДЖ Владимир Владимиров гледа отблизо как юношите от истинското ЦСКА 1948 ги попиляват на терена. Железничарският отбор загуби с 0:7 срещу армейците.

Една легенда на аматьорския футбол си отива. Таранът на четвъртодивизионното страшилище Локо-БДЖ от групата на софийските села Владимир Владимиров напуска БДЖ, където освен че дълги години галеше коженото кълбо, се водеше по съвместителство и изпълнителен директор. 

С ръка на сърце трябва да му се признае, че през годините той положи много пот и усилия. Положи ги в дербитата с "Надежда" -Доброславци,  "Вихър"- Требич и "Спартак 1933" - Подгумер. В тях център-нападателят бе неудържим.

Владимиров е бивш лидер на младежката организация на БСП и като виден комсомолец с партийна закалка, той идеално усети ключовия момент, в който да се събуди една сутрин като убеден следовник на Бойко Борисов и ГЕРБ. Така още в първото правителство на генерала от Банкя, Владимиров се нанесе в просторния кабинет на ул. "Иван Вазов" 3. И взе, че му хареса. Владимиров се застоя в историческата сграда в топ центъра на столицата, където някога е заседавало първото правителство на Кимон Георгиев, почти две петилетки. На два пъти го уволняваха служебните правителства на Марин Райков и Огнян Герджиков, на два пъти той се връщаше с поредните назначения на Ивайло Московски за министър.

Боязливо през последните години се появяваха въпроси с елемент на критика към родните БДЖ:

Защо влаковете са мръсни и с бълхи?

Защо непрекъснато закъсняват?

Защо пътуват с два вагона като пътниците са поне за четири?

Защо влаковете се палят и се разпадат в движение?

Тук-таме се прокрадваха и кощунствени питания за нагласени обществени поръчки за десетки милиони левове. За това, че влаковете се застраховат само за времето докато стоят под ключ в депата. За това, че скъпи ремонти на локомотиви се дават на новосъздадена фирма, чийто собственик е бивш колега на човекът раздаващ лицензите в транспортното министерство.

За всички тези питания Владимиров имаше готов отговор: "Спасихме БДЖ от фалит".

Истина е, че през 2009 г. компанията имаше 800 милиона лева дългове. Също така е истина, че тези дългове ги платиха не смели реформи и подобрено финансово състояние на жп холдинга, а всички ние, българските данъкоплатци. А държавата бе впечатляващо щедра към футболните авантюри в БДЖ.

През 2004 г. субсидията за БДЖ е била 59,841 млн. лева, през последните години тя вече е 175 милиона лева на година, без да се броят парите за капиталов трансфер (35 милиона лева) и компенсациите за продаваните евтини билети за пенсионери и студенти (около 11 милиона).

Не само, че Владимиров не спаси БДЖ от фалит, то определено той има вина за това, че компанията през 2010 година спря да обслужва кредитите си. А заемодателите това и чакаха. Заведоха арбитражно дело и го спечелиха много бързо. Така към дълговете се добавиха и огромни наказателни лихви. Само това хитруване струваше на българските данъкоплатци допълнителни плащания от порядъка на 80-100 милиона лева.

В момента състоянието на жп превозвача е най-трагичното в цялата история на дружеството. Приходите от превозени пътници за първите 9 месеца на годината са 40 милиона лева, а срещу тях държавата е дала 131 милиона лева субсидия. Излиза, че на 1 спечелен лев компанията харчи повече от 3 лева на българския данъкоплатец. Това вероятно е световен рекорд за неефективност на жп компания. Нормалното съотношение между собствените приходи и помощта от държавата е 1:1 в повечето европейски железопътни превозвачи.

А отложените с години ремонти на локомотиви и вагони превръщат подвижния състав с всеки изминат ден в купчина старо желязо. Дори и най-новите мотриси на БДЖ "Дезиро" на "Сименс" вече са опасни и много от 10-годишните влакове вече са неспасяеми. Всички тези проблеми няма как да бъдат решени от днес за утре. И утре, когато най-накрая футболистите аматьори си тръгнат от жп компанията, то тежко им и горко на професионалистите, които ги наследят. Те ще трябва бързо да предприемат спешни ремонти, да правят съкращения на хиляди железничари и куп други непопулярни мерки за финансово оздравяване на дружеството.

Съвсем отделен въпрос е дали начело на компанията изобщо ще дойдат професионалисти, склонни да вадят горещи картофи от огъня с голи ръце. Или пак в нея ще бъдат инсталирани нови Владко и Велко. 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице