Да станем като сингапурците - да инвестираме главно в себе си, за да осигурим по-добро бъдеще

Кристалина Георгиева за рисковете в световен мащаб, протекционизма на Тръмп, заплахата от Турция и предизвикателствата пред България

Последна промяна на 14 август 2018 в 10:57 4641 1

Кристалина Георгиева

Снимка БГНЕС, архив

Какви са рисковете, заплахите в световен мащаб и как трябва да реагираме? Доколко сериозна е заплахата от Турция? До какво ще доведе протекционизмът, налаган от Доналд Тръмп? Кои са най-големите предизвикателства пред нас, българите, и какви реформи биха ни осигурили благоденствие? Отговори на тези въпроси дава главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева в интервю за програма "Хоризонт" на БНР.

За видимите и реалните световни проблеми

Притеснени сме от тенденцията на протекционизъм. Все още тя не е ударила силно по световната икономика. През 2017 г. международната икономика се увеличи 4,7% - повече от икономическия растеж и го дръпна нагоре. Тази година има престрелки с мита. Те създават напрежение. Ако това продължи, глобалният доход ще се свие с един трилион, четиристотин милиарда долара по-малко за населението на света.

Това, което ни притеснява повече е, че инвестициите започват леко да се охлаждат. Фирмите си казват: "Да почакаме да видим какво ще става".

Самият феномен тенденция към протекционизъм ни притеснява с това, че той отклонява вниманието на света от много, много важни проблеми. Първият, който виждаме това лято всички с очите си - климатичните изменения. Четвърта рекордна година по затопляне. И ако ние не се концентрираме върху този проблем, това, за което сега си говорим, ще ни се вижда детска шега

Вторият проблем е дълговото бреме. На врата на света висят 164 трилиона долара дълг. Това е 225+ процента брутният продукт на планетата. Ние следим около 15 страни, където това може да доведе до сериозни сътресения, а когато това се случи, може да се пренесе тази вълна навън.

Третият проблем е актуален и за нас - добър икономически климат, добра конюктура, но много малко страни правят реформи. Много е важна темата за световната търговия. Тя, така да се каже, налива малко бензин в огъня и е изкуствено създадена по-скоро от политически решения, а може да донесе много големи негативи сама по себе си и като фактор, който ни отклонява от много важни въпроси.

За Турция

Това, което става в Турция, не е много голяма изненада. Турция е между тези страни, за които ние се притесняваме, че с дори малко покачване на лихвените проценти техните дългови проблеми стават по-сериозни. Турция има към 500 млрд. долара външен дълг. В рамките на тази година трябва да рефинансира близо 200 милиарда долара, от които 80% са корпоративен дълг. Видяхме, че обслужването на облигации 2- и 3-годишни стана по-скъпо от 10-годишните облигации. Това винаги е сигналът, че нещата са много сериозни.

Дали това ще се прелее в проблем другаде зависи много от две неща.

Първо, зависи от това доколко спокойно и внимателно ще реагират тези, които могат да бъдат засегнати. Трябва да си кажем, че ЕС и европейската финансова система, нашите банки тук са много по-стабилни днес, отколкото бяха преди кризата в еврозоната. Макар че имат голяма експозиция спрямо Турция - в порядъка на 120-130 млрд. долара, те са много по-внимателни и аз съм убедена, че имат планове какво да правят в случай, че ситуацията се влоши.

Втората тема е до каква степен трус в Турция ще създаде паника на други места. Какво ще направи Турция днес, утре, вдругиден, през тези няколко дни ще бъде много важно като сигнал до каква степен може да се постави Турция под контрол.

Разбира се, отново много важно ще бъде до каква степен има комуникация за това какво правят другите страни в сходно положение с Турция. Вече сигнализираме на тези страни: "Внимавайте, имаме проблем!", за да предпазим от това искра на едно място да запали пожар на друго, трябва да се демонстрира това, че се взимат съответните мерки.

Ние знам, че в Турция има и геополитически фактор, не е само състоянието на икономиката. Там има проблеми, инфлацията видяхме, че скочи близо 16% сега. Видяхме, че обслужването на дълга много бързо скочи, лирата много сериозно падна. Доколко ще може да се овладее икономическата страна на тази криза зависи от това доколко геополитически ще се намери някакъв конструктивен път за Турция.

Световната икономика, за наше щастие, работи на пълни обороти. И въпреки че и търговското напрежение, и дълговото бреме, което в някои страни може да се превърне в криза, създават напрежение, засега ако успеем да отраегираме по начина, по който сме научени от миналото, има добри възможности да избегнем по-сериозни последици, които да надхвърлят Турция.

Разбира се, ние сме до Турция и като съседна страна нашата страна не може да не се притеснява. Важно е да си кажем, че България, като страна членка на ЕС, има много защити и България през цялата си история след нашата собствена финансова криза, се държи много отговорно.

За държавите в риск

Държавите, за които има най-голяма опасност, са по целия свят. Тук, в Европа - Украйна. В Близкия изток - Йордания, Тунис (северноафриканската държава често е свързвана с Близкия изток заради силните им езикови, етнически, исторически и културни връзки - бел. ред.). В Африка - Гана, Замбия. В Латинска Америка - Уругвай. Бразилия има трудности, Аржентина има трудности, но, за щастие, взе бързо и правилно мерки да ги преодолее.

За лихвите

Проблемът е видим за всички. Почти 10 години лихвите бяха ниски. ... Тези ниски лихви създадоха у тези, които търсят доходност, апетита да поемат повече риск.

За нашите хора в България - тези, които имаме потребителски кредити, които можем бързо да погасим, които имаме инвестиции, направени с кредити, трябва да мислим как ще ги обслужваме, защото няма откъде да дойде нисък лихвен процент в следващите години.

Бях на Г-20 и на Г-7, на срещите на министрите на финансите. Те казаха много категорично: "Ние ще се придържаме към много внимателна политика на плавно покачване на лихвения процент". Досега го правят, убедена съм, че ще продължат да го правят. Това ни дава хоризонт да планираме, но трябва да планираме, не да чакаме да ни удари високата лихва по главата.

България по пътя към еврозоната

Ако има по-трудно време пред нас, еврозоната може да се окаже с апетит за по-бавно разширяване.

За България влизането в еврозоната е позитив. Ние, така или иначе, сме закачени за еврото. Това помогна много на нашата икономика през последните години, включително и като увереност на хората да спестяват и да си харчат парите, да инвестират в недвижимост, във фирми.

Ние сме вътре в еврозоната от гледна точка на политиките, които се взимат там и вън от еврозоната от гледна точка на това ние да влияем върху тези политики, и извън нея от гледна точка на защитните механизми за нашата финансова система.

Да, те днес не ни трябват. Нашите банки оперират консервативно, политиката на България е много стабилна, но не знаем какво ни чака в бъдещето. И да имаме гаранцията на защитата на еврозоната за България във време, което всички трябва да си признаем, носи много непредсказуемост, е позитив.

Разбирам българските граждани, разбирам ги като българка, и на мен ще ми бъде емоционално трудно да кажа "Довиждане" на българския лев.

За хората, които живеят тук, това е и притеснението какво ще стане с цените. Аз смятам, че това  притеснение не трябва особено много да си го слагаме на сърце, защото нашите цени на практика, с връзването на лева към еврото, те са в евро, само че 50% по-ниски. Ще станат от лева в евро едно към едно.

Ние имаме шанса да бъдем част от една много голяма фамилия на по-богати от нас граждани. Така, както когато си купувате жилище, е хубаво да си купите по-евтиното жилище в по-богатия квартал, за да има хубави улици, добри училища, по същия начин влизайки в еврозоната, нашата банкова система се присъединява към по-богатата, по-силната, по-устойчивата система. Не казвам, че това ще бъде лесно, но в по-бурно море, в което ще плуваме, е по-добре да сме на по-голям кораб.

За притеснението, че курсът на еврото ще е различен от този, към който сме фиксирани

Не мисля, че има опасност да трябва да се променя този курс. Той е отработен на база десетилетия функциониране на нашата икономика. Нека да не бързаме, да видим - имаме години, докато сме в чакалнята на еврозоната. Да видим какви политики трябва да приемем в тези години извън паричната политика, за да бъдем по-надеждна, по-конкурентна, по-добре функционираща икономика.

Еврозоната и еврото не са панацея. Ако си мислим, че с еврозоната можем да си решим проблемите на образованието, явно грешим.

България, както всички други страни, има много работа за вършене. Много ме притеснява това, което ви казах в началото, че има добра икономическа конюнктура и много голямо успокояване. 3% растеж, даже малко над 3% - три и половина, четири да стане - всичко е добре. Но не е! Защото структурно ние имаме много, много работа да вършим и в България, и по света. А много малко страни я вършат тази трудна работа. За съжаление, колкото и Кристин Лагард високо да говори за това, че трябва да си ремонтираме покрива, докато слънцето грее, засега това, което правим по света е - хубаво, слънчево време, ние сме навън, на плажа, не сме на покрива да го ремонтираме.

За приоритетните области за реформиране

Изключително важен приоритет е образованието. Икономиката на света се променя много бързо и, да си го кажем много простичко, както сме тръгнали, ще се разделим на хората, които могат да пишат алгоритми и хора, на които им изчезват професиите от написаните алгоритми. Влизаме във време, когато новите професии създават огромни нови възможности, но не за хората, които напускат старите професии без качествата да се приспособят към тези промени.

В Световната банка направихме за първи път едно изследване на това колко е богатството на света, като отчитаме и хората, и човешкия капитал. Миналата година ние мерихме богатството на света само като физически капитал, природен капитал, земя, гори, вода, риба, институционален капитал - как работят страните. Тази година си казахме: "Чакайте! А хората?". И решихме да изчислим какъв е делът на човешкия капитал. И бяхме малко шокирани от това, което се получи. 2/3 от богатството на света, което сметнахме на 1 123 трилиона долара, сме ние, хората.

Колкото е по-богата една страна, толкова е по-голям делът на човешкия капитал. Колкото е по-бедна, толкова е по-малък.

Ако България иска да е богата страна, да, ние трябва да инвестираме и в пътища, и в обществена, социална инфраструктура, но преди всичко трябва да инвестираме в себе си. Да не говорим за това, че българчетата не са чак толкова много и те са ни много ценни. Защо не се случва това? Защото инвестициите в образованието имат възвращаемост след много, много, мноого години. Ако нямаме смелостта и прозрението да кажем: "Не може да покажем нищо на народеца утре и догодина, и по-догодина, обаче заем, че това е, което трябва да правим", ние много лошо ще си навредим.

Бях в Сингапур наскоро. Сингапур, знаете, е на първо място в PISA. И говорим за това: "Браво! Много добре сте се представили!", а те казват: "Абе, не му се радваме особено, защото PISA е показателят на 20 век. За 21-и трябват други неща - не само знание и умение, трябват гъвкавост, приспособимост, умение да се учи".

Те са направили национално движение как да развиват хората си. И казват: "Сингапур няма природни богатства. Ние имаме едни сингапурци. Всеки човек ни е супер важен". От образование до здравеопазване, до социална защита - това е приоритетът на Сингапур.

И аз си мисля, че малко трябва да станем сингапурци ние, българите, за да направим за децата си по-добро бъдеще.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2666

1

Hissarion

20.08 2018 в 11:54

Сингапурците също не пробутват съмнителни личности като Сталинка на отговорни постове в чужбина.