Време е да се поучим от грешките, допуснати на 15.06, когато всичко се отвори едновременно. Ако отворим по същия начин след две седмици, експлозията ще е по-голяма от сегашната, защото базовото ниво на разпространение ще е по-високо от това в началото на септември, когато изглеждаше, че епидемията затихва (само изглеждаше, обаче). Време е за някои поуки, свързани с работата и капацитета на РЗИ и държавната политика.

1. Децата заразяват активно другите, могат да бъдат и свръхразпространители (за това вече има достатъчно изследвания в Израел, Индия и др.).

2. При по-малките деца процентът на асимптоматичните и пресимптоматичните преносители е висок, над 50%.

3. Големите деца ходят по кафенета, барове и дискотеки и после - на училище.

4. Инкубационният период е 7 дни, но има още няколко дни до забелязване на симптоми, затова е адекватно да се работи поне с 10 дни период.

На фона на тази опасна комбинация, за която предупредих през февруари (поотделно всяко е не толкова опасно, но заедно са мощни), РЗИ, за разлика от немските си колеги, решиха да тестват при поява на симптоми. Министерство на здравеопазването разреши "най-либералните мерки" в училище, като самите учители не вярваха, че има вирус. Илюзията, че може да не се носят маски в час, защото така било в Германия, не издържа дълго. Мерките са система, а не колекция от отделни действия. За да няма маски в клас, в Германия:

а) смениха вентилацията в училище;

б) тестват проактивно, а не чакат да се появят симптоми;

в) тестват масово извън училище, много повече от нас;

г) работниците продължават да работят от вкъщи навсякъде, където е възможно;

д) носенето на маски на закрито е повсеместно и налагано от държавата;

Никоя мярка не може да се разглежда сама за себе си и не работи както очакваме, ако не е част от цяла система, ако не е плод на анализ на разпространението и на свързаността, на контактите между хората. На фона на 27% педагози в рискова група подобно отваряне за угаждане на избирателите е безотговорно и опасно. Опасно е и за здравните работници, които са в рисковата група, дори да са в перфектно здраве. Политикът трябва да мисли за доброто на народа си, не за своето (спомнете си Първа книга от Държавата на Платон).

Липсата на ресурси не е оправдание. Има и европейски средства, има възможност за заеми (за някои неща има смисъл да се вземе, защото са инвестиция), има излишни разходи в милиарди за политически проекти. Сега е времето да се наемат нови хора в РЗИ, да се увеличат там още заплатите, както и на здравните работници на първа линия. Време е за масово закупуване на антигенни тестове колкото може повече. Време е за промяна на политиката на работа в училище, за да може поне малките ученици да учат там безопасно, а по-големите да са периодично там. На родителите трябва да се обясни, не да се правят референдуми по експертни теми. Ако искаме училище през зимата, ще трябва вентилация, която сменя въздуха в стаята с нов на 2 мин. Ако не може, поне хибридно обучение на половинки с маски в класните стаи, другата половинка гледа и участва от вкъщи. Трябва да се даде заповед за работа от вкъщи. Работодателите, и те са расли през социализма и имат инстинкта да изпълняват заповеди, за да не носят отговорност. След понижаване на новите случаи на ден трябва да се отваря поетапно и да се проследява активно какво се случва, не всичко наведнъж. Дискотеките да са последни. Може да се помисли и за някакво обезщетение за тях, въпреки че в пазарна икономика се очаква предприемачите да си поемат сами рисковете.

Ако отново се наложи да затваряме след отварянето, ще е за няколко пъти по-дълго време, затова този път да мислим предварително.

Лъчезар Томов е доктор на математическите науки, преподавател в НГДЕК, асистент и изследовател в Центъра за анализ и управление на рисковете към Нов български университет. Препечатваме позицията му от Facebook.