Между 1 491 и 2 101 избирателни секции са били в риск от контролиран и купен вот на изборите през април по един или няколко индикатора в изследване, представено днес от Антикорупционният фонд (АКФ). 

В риск от контролиран и купен вот са били между 12 и 17% от всички секции в страната, което е увеличение с 5% в сравнение с парламентарните избори от 2017 г.  В тези рискови секции са гласували между 283 650 и 409 865 от избирателите в България, което прави между 9 и 13% от всички подадени гласове в страната. 

Изследването подлага официалните резултати от изборите на статистически анализ, за да отговори на въпросите: Какъв е размерът на контролирания и купен вот? Къде са секциите в риск от контролиран и купен вот? За кои политически сили се е гласувало най-много в секциите с контролиран и купен вот? 

Автори на анализа са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“ е разработил интерактивни карти, които представят анализираните резултати. Настоящият анализ е част от проекта “Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“, подкрепен от Фонд Активни граждани България, уточняват от АКФ. Експертите на АКФ са проследили за екстремни стойности на 4 индикатора, за да идентифицират секциите в риск от купен и контролиран вот в страната: Нетипично висока избирателна активност в секцията в сравнение с активността в цялата община, Нетипично висок резултат на партията победител в секцията в сравнение с резултатите ѝ в цялата община, Резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в два поредни избора и Рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в дадена секция в два поредни избора.

Авторите на анализа уточняват, че моделите отчитат отклонения в електоралното поведение в дадени секции, но не гарантират, че контролираният вот е единствената причина за екстремните стойности. Съществуват икономически, социални и политически фактори, като например етническата принадлежност на населението или присъствието на силен политически представител в общността, които моделите към този момент не могат да вземат предвид.

Въпреки тези ограничения, използваните статистически модели с достатъчна точност позволяват да се идентифицират секции на територията на цялата страна с устойчиво по-висок риск от контролиран и купен вот.

Къде са секциите в риск от контролиран и купен вот?

През 2021 г. най-много рискови секции има в Кърджалийския избирателен район – между 31 и 41%. Цели 29% от гласовете в района са подадени в рискови секции. Висок дял на гласувалите в секции в риск има и в избирателните райони на Монтана (14 до 22%), Пазарджик (14 до 22 %), Сливен (16 до 22%), Търговище (15 до 21%), Разград (16 до 20%), Шумен (15 до 20%) и Враца (15 до 20%). 

На ниво общини, най-много са гласувалите в рискови секции има в общините Кирково (от 59 % до 75,4 %), Криводол (51,8 %), Павел баня (от 50,4 % до 70,9 %), Септември (от 61,2 % до 76,1 %) и Тервел (от 61,5 % до 83,9 %).

С най-голям дял от размера на контролирания и купен вот общо в цялата страна е Бургаският избирателен район. На него се падат 8 % от всички гласове в риск в страната. На второ място е Кърджалийският със 7%, следват Пазарджишкият и Благоевградският с по 6% и Старозагорският с 5%.

На парламентарните избори през април 2021 г. ГЕРБ и ДПС си разделят значителна част от подадените гласове в рискови секции.
31% от гласовете в тези секции отиват при ГЕРБ, а 30% са подадени за ДПС. 12% от вота, подаден в рискови секции, е за БСП, а 7% за „Има такъв народ“. За сравнение, на парламентарния вот през 2017 г. ДПС взима най-висок процент в рисковите секции - 26 %. Тогава ГЕРБ получава 24 % от рисковия вот, а БСП 19%.

Колко е делът на рисковия вот в резултатите на всяка партия?

През 2021 г. най-голяма тежест на гласовете от рискови секции имат тези, подадени за ДПС – 27% от всички, които Движението е спечелило. На второ място с 13% от всички гласове, подадени за тях, излизат „Републиканци за България“. ГЕРБ са на трето място - 11% от гласовете им са подадени в рискови секции. При БСП става дума за 7% от всички подадени гласове.

Целият анализ на контролирания и купен вот на парламентарните избори от април 2021 може да се прочете тук

Проект „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“ се изпълнява от фондация „Антикорупционен фонд“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–2021 г. в общ размер 9 990 евро. Основната цел на проекта е да подобри обществения дебат в българското общество за размера и влиянието на купения и контролирания вот върху изборните резултати и да идентифицира рискови секции в помощ на правоохранителните органи в усилията им да противодействат на купуването на гласове.