5 последствия за България, ако не свали ветото за Македония

Ветото на България, с което блокира присъединяването на Северна Македония към ЕС, е трудно разбираемо за останалите страни членки. В същото време екипът на Кирил Петков и МВнР почти успяха да договорят с френското председателство ЕС да стане гарант за българските искания, както призна вчера и министърът на Слави Трифонов Теодора Генчовска. Може би това беше и причината Трифонов да поведе атаката срещу правителството по темата Македония, което доведе до оставката на председателя на НС Никола Минчев и вероятно до падането на кабинета.

Ако България продължи да спъва процеса на разширяване на Съюза, ще има последствия, посочват дипломатически източници на OFFNews от България и ЕС.

Какви могат да бъдат те:

1. Изолация и маргинализация в ЕС. Вкарването на България във "второ качество ЕС", заедно с Унгария на Виктор Орбан.

2. Проблеми и/или блокиране на процеса на присъединяване към еврозоната и приемане на еврото.

3. Оставане извън Шенген.

4. Проблеми с фондовете, които вече са обвързани с върховенството на закона.

5. България да загуби гласа си в ЕС. Възможна е промяна на начина на вземане на решение, така че една страна да не може да налага вето на целия ЕС.

Последствията

За последваща изолация и маргинализация в ЕС в случай на продължаващо блокиране на присъединяването говорят и български, и европейски дипломати. Те припомнят, че в ЕС има много държави, които са нещастни от това, че България е в ЕС.

Както беше казано, поведението на София се смята за нещо, което би трябвало отдавна да е надживяно в Европа и поради тази причина на него се гледа като на антиевропейско и противоречащо на критериите от Маастрихт. Така България ще влезе във "второ качество ЕС" заедно с Унгария на Виктор Орбан, който използва същите инструменти, за да блокира решения на ЕС и да изнудва останалите.

България може да очаква и проблеми и блокиране на процеса на присъединяване към еврозоната и приемане на еврото, според няколко дипломати, както и оставане извън Шенген.

Проблеми с фондовете, които вече са обвързани с върховенство на закона, е очаквано последствие.

Възможна е и промяна в начина на вземане на решения в ЕС, така че една страна да не може да налага вето на целия блок. Това ще лиши България от финалния инструмент за вземане на решения на европейско ниво. Такава идея вече бе лансирана от френския президент Еманюел Макрон заради блокирането на санкциите срещу Русия от страна на Орбан.

Какво всъщност иска България?

Последно дефиницията на българските искания беше дадена от президента Румен Радев. Според пресцентъра му, той е подчертал в телефонен разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че изпълнението на Копенхагенските критерии за членство в ЕС, предоставянето на конституционни гаранции за спазването на правата на македонските българи от страна на РСМ, изкореняването на езика на омразата към България и българите и опазването на българското културно-историческо наследство в югозападната ни съседка са необходими стъпки по нейния път към Обединена Европа.

Ветото беше наложено от правителството на ГЕРБ през ноември 2020 г.

Радев, както и другите политическите “фенове” на ветото, реферират към декларацията на парламента от октомври 2019 г., в която пък се препраща към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. и неговото изпълнение. Документът, приет от парламента, е “декларация” в пълния смисъл на думата. Освен нещата, изредени от Радев, тя обръща особено внимание върху това, че “пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм”, и настоява македонските власти да се придържат към „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“.

Освен това в декларацията има изисквания “да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание”. Друго изискване на парламента е македонските власти “да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, като същите бъдат отразени в учебните програми и материали в най-кратки срокове”.

Докъде е готова да стигне Македония?

Македония изпълни искането да декларира пред ООН, че няма териториални претенции, което беше обявено при визитата на Кирил Петков в Скопие. Македонското правителство декларира, че има съгласието и на опозицията, че българите ще бъдат записани в Конституцията, което искане беше добавено от президента Румен Радев. Това отговаря на искането за гаранция за правата на българите в РСМ.

Македонските политици обаче заявяват, че биха се съгласили, но само ако това е последното българско искане и ветото падне преди това. Вчера при изслушването на външния министър в оставка Теодора Генчовска се разбра, че е постигнат пробив и е възможно ремонтът на Конституцията да стане преди началото на преговорите.

Историческият спор и излизането от него

Що се отнася до историята, позицията на Скопие изглежда непримирима на този етап. Защото гледа на уеднаквяване на учебниците като на загуба на национална идентичност, която е “антифашистка” - тоест базирана е на съпротивата срещу българското управление (окупация) на Македония и в контекста на югославския антифашизъм.

Работата на историческата комисия е фактически блокирана след българското вето и то от македонската страна. Българската позиция е, че до средата на XX век България и Македония имат обща история, за което се позовават на източници. Македонската е, че македонската нация и народ съществуват от създаването на цивилизацията, а “българи” в историческите източници било “полигоним”. И не само, че няма обща история, но България е враг и това всичко е записано в учебниците. Участник в комисията вижда единствения изход в това двете държави да приемат, че националната идентичност няма общо с историята, какъвто е случаят с Белгия и други европейски страни.

В ЕС не разбират българската позиция

Европейски дипломати дават примери с гранични спорове, които все още не са решени между Германия и Нидерландия, но те не са превърнати в повод за изнудване и в проблем за ЕС. Такива примери са историята и земите в Елзас и Лотарингия, за които са умрели в битка дедите на французи и германци, както и загърбените исторически спорове и проблеми между Полша и Литва и т.н.

Преговорите на историческата комисия трябва да продължат и след премахването на ветото, като отварянето на секретните документи ще избистри истината, както се случи с българската история и историография след отварянето на “досиетата” през 90-те.

Отпадането на ветото за началото на преговорите за присъединяване към ЕС не зачерква съществуването на историческата комисия. На решаването на проблема с кражбата на история трябва да се гледа като на процес, не можем да очакваме, че ще бъде решен с един документ, смята дипломат, ангажиран с преговори с Македония от дълго време.

Планът, който прави българските искания европейски

В преговорната рамка с Европейския съюз ще има механизъм, който гарантира правата на българите в Република Северна Македония, каза министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска, която депутатите изслушаха в сряда по настояване на "Има такъв народ". Тя каза, че се обсъждат няколко варианта, като най-благоприятният за България е включването на българите в Конституцията като условие, преди да започне целият преговорен процес, след което да започнат междуправителствените конференции.

Френското европредседателство предложи по своя инициатива гаранции в преговорната рамка и прие ангажимент да лобира пред останалите държави членки след тяхното приемане от Европейския съвет, добави Генчовска. Предвижда се изискване Европейската комисия да докладва на всяка регулярна междуправителствена конференция на ЕС изпълнението на договора за добросъседство между България и РСМ. Съгласно механизмите на ЕС, България ще има думата в подготовката на общата позиция на Съвета на ЕС.

Нито една държава членка обаче, по думите на Генчовска, не приема позицията на България, че не съществува "македонски език" в технически и исторически контекст.

Отмяна на ветото не означава приемане

Отмяната на ветото не означава, че България се отказва и губи възможността да блокира приемането на Скопие в ЕС, ако продължи да не спазва договора за добросъседство. Освен механизма, в който България ще има дума за позицията на Европейския съвет, България има нови 7 възможности за вето. Преговорният процес е разделен на 7 клъстера и всяко затваряне става с единодушно съгласие на страните членки.

“Офертата” е до юни

Франция е председател на ЕС до края на юни. Ако “офертата” на председателството бъде отхвърлена от българския парламент в близките две седмици, където ще бъде взето решението, позицията на чешкото председателство вероятно, ще е по-малко благосклонна към българските позиции. Чехия  е изключително чувствителна към това, че която и да държава може да налага на друга интерпретацията си на историята. Отделно Германия, чиято водеща роля в ЕС е ясна, се притеснява от прецедент, който би затруднил разширяването с Украйна и Молдова, заради етносите там и смята българските драми за проблеми от миналия век.

Руският ъгъл

Путин разделя ЕС и Западните Балкани са най-доброто място за това, а най-добрият инструмент за предотвратяване на проблема е обещанието за разширяване, смятат европейски дипломати. За доказателство за намесата на Русия у нас е сочен арестът от март т.г. на двама високопоставени служители на ДАНС, които доказано са получили руски пари. Това, че Скопие спря да изпълнява задълженията си по договора за добросъседство, също се обяснява с руска намеса. За това говори и поведението на посолството на Русия в Скопие, което открито започна да подкрепя версиите на македонските “историчари” за македонския произход на кирилицата и т.н.

Заинтересованите страни от блокирането на преговорите на Македония са Русия, Китай, Турция и всички те използват корупцията като оръжие. Турция има огромно влияние сред албанците в Македония, което ще се увеличи, тъй като блокирането вече предизвиква антиевропейски гласове в македонските медии. Президентът на Сърбия Александър Вучич също трупа позитиви от ветото - с изказвания, че не се радва за отварянето на нови преговорни глави за Сърбия, а че страда на блокирането на Македония. Исторически актив записа Сръбската православна църква, като призна охридската архиепископия (т.нар. Македонска православна църква) за автокефална - нещо, което пропусна да направи българската църква.

Следете новините ни в GoogleNews