Борислав Димитров пред Nostrabet: Краен песимист съм за развитието на футбола в България

Бившият нападател на Ботев Пловдив, Борислав Димитров, сподели мнението за изминалия полусезон в българската efbet Лига. Собственикът на футболната школа Кронос Пловдив даде ексклузивно интервю за сайта NB, в което заяви, че това е сред най-силните полусезони в историята на Ботев Пловдив.

Димитров не пропусна също да разисква и темата за генералното развитие на родния футбол. Според него проблемите са много и комплексни, а последните 2-3 десетилетия са показали крайно нежелание за смяна на манталитета на българина. Бившият футболист е песимистично настроен, че ще има някакво сериозно подобрение в идните години.

Здравейте, господин Димитров! Първият полусезон в първенството измина, а Ботев е на чудесна позиция в класирането. Как видяхте Вие представянето на „канарчетата“?

Мисля, че беше много успешен полусезон, откъм резултати. Може би дори един от най-успешните в историята на клуба. Бяха постигнати редица минимални победи срещу силни отбори. Към играта може да има някакви резерви, но откъм резултати тимът изстиска максимума. Това е наличното в момента за треньора и това може да се очаква като игра.

Душан Керкез трябваше да се справя с доста предизвикателства, най-вече като става дума за ключови контузии в отбора. Очаквате ли още по-силни изяви, ако един Антъни Уджа се върне и бъде подсилен отборът през зимата?

Уджа ми направи много добро впечатление с мачовете си в началото на сезона, когато беше здрав. Ако се върне в тази форма, ще бъде сред най-добрите нападатели в България. Да се надяваме, че годините и тежката травма няма да го извадят от правия път. Доста години е играл в Германия и се надявам натрупания манталитет и професионализъм ще му позволи да се върне на познатото ниво, за да може Ботев да е по-силен в нападение.

Керкез сякаш се явява като обединителна фигура в клуба. Това ли е сред най-добрите треньори, които Ботев е имал в последните 10-20 години?

Ботев е имал през годините добри треньори, но той действително успя бавно и методично да наложи своите виждания. Може би стилът не е най-красивият, но в професионалния футбол накрая на кръга и на годината се гледат резултатите и класирането. Душан Керкез е добър треньор, имах и информация за неговите представяния в Сърбия преди това, където е постигнал силни резултати с по-скромен тим. Явно си разбира от работата и успя да накара играчите да повярват в него.

Първенството е много равностойно, с 3 тима с равен брой точки на втората позиция в момента. Именно подгласническото място в таблицата ли трябва да е целта през Ботев?

Да кажем, че топ 3 трябва да е целта. Най-вероятно Левски ще се подсили през зимата, тъй като стилът с физика и статични положения се вижда, че не е достатъчен и навярно ще търсят някаква промяна. ЦСКА също вероятно ще изглежда по различен начин, защото Томаш е добър треньор и навсякъде, където работи, с времето успява да изгради разпознаваем стил. Черно море е традиционен тим, който е труден за побеждаване. Надявам се, че Ботев ще се възползва от слабото начало на ЦСКА и ще се окичи с медали.

В неделя предстои предпоследен мач преди паузата за пловдивчани, за купата срещу Локомотив София. Доколко бдителен трябва да е Ботев, въпреки слабата форма на Локо София наскоро?

Да, последен мач, някои може да са във ваканционно настроение, а и умората е налице също. В тези срещи е най-зле да си фаворит. Локомотив София не е случаен отбор. Трябва да се изиграе много внимателно дуелът. Купата е най-прекият път към Европа и през годините Ботев имаше много силни изяви. Доста от феновете се надяват на нов финал през тази година.

Видяхме казуса със забраната собственикът Антон Зингаревич да влиза в България. Как ще коментирате ситуацията?

По принцип знам това, което се пише по медиите. Неприятно е за клуба, но вероятно не е било взето толкова лесно такова решение. Няма да си кривим душата, Зингаревич направи Ботев един доста подреден клуб. Като професионализъм и компетентност той е сред най-добрите в България и дори може да се каже, че е на едно европейско ниво. Стабилизира клуба, постигна резултати. Да, политиката не винаги ми е любима, но той е президент и той я определя. Със сигурност направи отбора да изглежда европейски.

Пречи ли Ботев Пловдив на някого, за да се издаде такова решение?

Живеем в 21-ви век и подобна забрана винаги може да бъде заобиколена по някакъв начин, за да може Зингаревич да продължи да е собственик. Неприятно е собственикът да няма право да влиза в държавата, при това със сериозно обвинение. В дългосрочен план може да има известни отражения, но ако той е убеден за визията си в Ботев Пловдив, то най-вероятно ще намери начин да остане собственик на клуба. Далеч съм от мисълта, че Ботев пречи на някого и външни фактори искат да го съсипят. Мисля, че отиваме в друга крайност, като не съм сигурен дали там е истината.

Да завършим с националния отбор. Успя ли Илиан Илиев да постабилизира малко нещата?

Ако водехме подобен разговор преди 30 години и говорехме как сме се стабилизирали, то не знам какво щеше да се случи. Илиан Илиев е последният виновник, тъй като той работи с много ограничени като възможности играчи. Ние почти нямаме състезатели в топ 10 на най-добрите първенства в Европа. Имаме само Илия Груев в прилично първенство. Десподов е в Гърция, което не е чак най-силното първенство, а дори не е и твърд титуляр. С играчи от нашето първенство и втори-трети дивизии трудно може да се очаква някакво чудо.
Лошото е, че лично аз не виждам кой знае каква надежда и за бъдещето. Всички други напредват. Ние не само тъпчем на едно място, но даваме и задна. Трябва да се промени манталитетът, но последните 20-30 години показаха, че българинът трудно си мени нравите. Ние си стоим на старите лаври, чакаме някакво чудо. Ако нещо се случи, то ще е по-скоро изключение от действителността.

Защо все така темата за работата на школите не се повдига на въпрос?

Това трябва да стане политика на всички клубове. Идват всякакви чужденци у нас, които обаче действително са на много по-добро физическо ниво от родните състезатели. Има нещо сбъркано в методиката. Тук няма как да бъдат обвинявани и малките клубове, тъй като на 14-15-годишна възраст всички най-добри играчи отиват в най-големите клубове в страната. Дотогава всички са обещаващи таланти, а 2-3 години по-късно тези деца не са същите. Нещо куца именно в тези последните 3-4 години от обучението. Изоставаме страшно много физически и като динамиката на играта. Караме си го на някакъв романтичен футбол.

Проблемите са много, но единственият начин е по-талантливите деца да излязат в чужбина на 12-13-14-годишна възраст. Само така може да излезе поколение от чужбина, което в националния отбор да покаже на какво е способно след периода си навън. Виждаме как са нещата в Сърбия и Хърватия. Не трябва да мислим, че в тези страни инфраструктурата е на някакво извънземно ниво. На сърбите, хърватите и словенците обаче манталитетът им е различен, гледната точка за футбола и желанието за развитие също. В България всичко е сбъркано – от родители, през условията и прочие. Занимавам се много с детски футбол и нещата изобщо не са добре.

Темата с родителите е актуална за всеки спорт. Как може да се работи в тази насока, за да се промени гледната точка?

Всичко е толкова сбъркано. От поколение на поколение нещата зазляват. Настоящите деца, няма какво да се лъжем, са много разлигавени, ако видят малка трудност и директно сменят мястото си, мислейки си, че ще е по-добре на другото място. Краен песимист съм, много трудно ще се променят нещата. Родителят, в днешно време, може да премести детето си след първата неудача. Постоянни претенции, постоянно обгрижване. Момчетата вече са по-лабилни от момичетата. Не съм никак оптимистично настроен, не само за футбола, но и за другите спортове. В съвсем редки случаи има светлинки в тунела.