Стойчо Младенов на 60 години: Създадох семейство, построих къща, сега голямата ми тръпка са внучките

Управленците не се наядоха, младите са прави да бягат, твърди треньорът в специално интервю за OFFNews

Ивайло Йолчев Последна промяна на 12 април 2017 в 12:51 7789 0

Едно от най-големите имена в българския футбол днес навършва 60 години. Стойчо Младенов, легендарният нападател на ЦСКА и националния отбор, сега празнува юбилея като треньор в Казахстан. 4 титли като играч на "червените", още две като наставник. Купи в Португалия и Саудитска Арабия. Двама сина: Александър и Стойчо-младши, внучки, много приятели, немалко врагове. Доста богат житейски път дори за един мъж на 60 години. Стойчо Младенов даде специално интервю за читателите на  OFFNews по телефона от Казахстан.

- Г-н Младенов, къде ще изкарате 60-ия си юбилей?
- Играем с Ордабаси, така се случи, навръх рождения ми ден е мачът. Е, ще го празнувам на другия ден.

- Доста необичайно, но не и за треньор?
- Случва се, точно на 12 април имаме мач. Поканил съм екипа, ръководството, дано си прекараме добре, макар и с ден закъснение.

- Ще има ли възможност някой от семейството ви да присъства?
- Не, у дома ще празнувам, когато се прибера през паузата лятото.

Като треньор в Казахстан, снимки: stoycho-mladenov.com

- Като правите ретроспекция, това ли е най-необичайният рожден ден? Или сте имал и други подобни?
- Имало е и други. Професията ни е такава, че не знаем къде ще бъдем следващата година. Празнувал съм на различни места от тези, които съм си представял.

- Много бързо минават години, онзи ден отбелязахме 35 от победата 4:3 над Байерн, преди това 2:0 над Ливърпул. Все събития за ЦСКА, в които се пряк участник. Все едно вчера е било?
- Бързо минават годините, неусетно дори, както се пее в онази песен. Остаряваме бавно, така е. Професията, която упражнявам, е доста интензивна, изпълнена с много напрежение. Естествено, отговорността, популярността те задължава да бъдеш на ниво, да имаш държание. Всичко това не ти дава време да погледнеш назад - какво и как си свършил. Времето върви. Мисля за утрешния ден. Почти никога не се връщам назад. Много рядко го правя.

- Все пак един юбилей, бил то 30, 40 или 60 години, е време за равносметка, вашата каква е?
- Изключително съм доволен и щастлив, същевременно горд от това, което съм постигнал. И в професията – като футболист и като треньор. И в личния живот. Успях да създам едно здраво и силно семейство. В край на краищата оставам след себе си двама сина, сега внучки. Това е нещото, което ме прави щастлив. Старите хора са прави – всеки мъж трябва да остави след себе си деца и да построи къща. Всичко това нещо, да благодаря на Господ, да съумял да го направя. Надявам се синовете и внучките да продължат пътя ни.

Със съпругата Дарина

- Липсва ли в този ден семейството, внучките?
- Много ми липсват! Малките са една нова тръпка. Признавам, аз не бях при синовете, когато растяха. Лагери, мачове. Сега се повтаря в някаква степен с внучките. Но към тях тръпката е по-голяма. Има разлика, определено.

- По-голяма е тръпката към внуците, така съм чувал от доста хора?
- Вярно е. По-различно е!

- Липсва ли едно внуче от мъжки пол, за да продължи футболната фамилия Младенови?
- Ако синовете са решили и имат желание! Ще бъдем щастливи. Ако не, здраве да е. И на това сме доволни.

- Във футбола нещото, за което съжалявате в иначе много богатата кариера?
- Не, няма за какво да съжалявам. В много моменти можеше да бъде и по-добре. Но и обратното е вярно. Така са се случили събитията, не мога да съм недоволен. Разбира се, от професионална гледна точка ми се иска да постигна нещото, което не съм успял като треньор досега – пробив в европейските турнири с ЦСКА. Дали като треньор, дали като ръководител. Искам го много. Това ми липсва.

- Имате го все пак като футболист?
- Да. Но го искам и като треньор.

- Като футболист не съжалявате ли все пак за онази малка крачица, която не ви стигна за финал с ЦСКА при шампионите през 1982 година?
- Е, можеше. Така е трябвало, така е станало. Нещо ни е липсвало в този момент, за да не успеем.

- Да, мнозина посочиха тези дни безумното наказание на Спас Джевизов и контузията на Пламен Марков като голяма пречка да удържите срещу Байрен след онзи велик старт в София?
- Става въпрос за съвкупност от неща, едното е може би посоченото от вас.

- Явно обаче таите болка за ЦСКА като треньор, разговорът сам върви натам?
- Запазвам си правото да говоря за ЦСКА друг път. Дайте да не се връщаме.

Първата титла като треньор на ЦСКА

- Ок, че при настоящата ситуация все ще излезем черни. Добре, кой ви запали по футбола като дете?
- Още с раждането е дошло. Навремето така се правеше. Слагат различни играчки пред бебето, като пролази. Която си избере, тази му е късметът. Аз съм хванал топката (смее се).

Иначе в махалата в селото ни Плоски всички ритаха топка. Друго нямаше! После вече в Димитровград започнах с организирания футбол. Училище, ФК Димитровград, юношески гарнитури, младежки. После е ясно.

Като футболист на Димитровград

- Съжалявате ли, че не избрахте друг път след Берое, доста хора и до ден днешен спорят по темата с преминаването ви в ЦСКА?
- Не съжалявам. Пак ви казвам, не се връщам назад. Не правя равносметка Аз съм стъпил на краката, винаги съм разсъждавал трезво. Никога не съм бил под емоция, когато съм правил важен избор. Всяко мое решение, професионално или в личния живот, винаги съм го взимала трезво.

- Кой е детският ви футболен герой?
- Те са двама. Димитър Якимов и Георги Аспарухов. Те бяха хората, на които се възхищавах. Другият човек, от когото най-много научих, от когото попивах всичко, това беше Петко Петков в Берое. Безспорно един от най-големите български футболисти. От него се учех най-много. Имах възможност да играя с него и да попивам всичко. Жалко, че не е посмял да отиде в ЦСКА или Левски, щеше да направи много голяма кариера. Не че и тази е малка.

С екипа на Берое

- Вие направихте тази крачка и в Стара Загора още ви се сърдят?
- Аз я направих крачката, без да се замислям. Така трябваше. Нормално е да избереш развитие, да играеш с по-добри футболисти, най-добрите на България.

- А как се стигна до избора ЦСКА пред Левски, не е тайна, че са ви искали и двата клуба?
- Това беше голямо събитие. Иван Вуцов искаше да ни събере в Левски тримата най-талантливи нападатели в онези години. Моя милост, Тони Милков от Ботев и Руси Гочев от Черноморец. Но не се получиха нещата. Реших да отида в ЦСКА.

- Интересно, и до ден днешен наричате Иван Вуцов ментор?
- Това е човек, когото изключително много уважавам.

- Чувате ли се?
- От 6 месеца може би не съм го чувал, в чужбина се губят връзките. При всички случаи ще му се обадя, когато се прибера. Този човек заслужава само уважение.

- Не очакваме да признаете, но в онзи момент, в който сте искан и от ЦСКА, и от Левски, сърцето накъде повече беше?
- Сърцето беше там, където отидох.

- Мнозина казват, Стойчо бил левскар, което мен лично не ме впечатлява особено, тъй като няма значение дали сте от ЦСКА, от Левски, от Берое?
- Много им се иска на някои хора.

- И следва трансфер на „Армията“, вътре в съблекалнята само легенди?
- Какви да са в онези години! ЦСКА и Левски бяха така. Имена! Оставяха следа след себе си. По 7, 8, 10, дори 12 години не можеше да ги мръднеш от титулярно място.

- Кой беше най-силният футболист, с когото сте играл в ЦСКА?
- Всички бяха големи футболисти, не мога да отлича един. До ден днешен са легенди. Цецо Йончев, Спас Джевизов, Керимов, Георги Димитров, да не ги изброявам всичките.

В атака срещу Ливърпул

- В националния отбор? С кого изпитвахте удоволствие да играете?
- С всички. Беше удоволствие да бъда с тях. Не само момчетата от Левски и ЦСКА. Тези, които идваха от провинцията, бяха страхотни. Един Аян Садъков, например. Те не избраха Левски или ЦСКА. Но оставиха голяма следа. Пак казвам, Садъков беше изключителен футболист. Пламен Гетов. Живко Господинов, бог да го прости. Останаха във футболната история.

- Най-трудният защитник, срещу когото сте играл в „А“ група?
- Всеки си има силни и слаби страни. Успял съм да надделявам над всички (смее се).

- А като треньор, срещу кой колега е било най-интересно да се надигравате?
- О, много са били. Трудното е в чужбина. Особено в моменти, в които пристигаш и не познаваш нито своите състезатели, нито съперниците. Тогава е изключително трудно и се иска много работа. Безсънни нощи, за да влезеш тактически в мача. Това е наука. До този момент аз успявам.

Изключение не правя и тук, в Казахстан. Да, вярно. Ще го кажа и съм длъжен да го кажа – Мъри Стоилов ми помогна изключително много. Даваше ми информация за съперници, благодарен съм му. В другите страни обаче нямах такава възможност - Португалия, Гърция, Саудитска Арабия, Египет. Беше къртовски труд, за да надделяваш над съперниците.


- Чест ви прави и на двамата с Мърси Стоилов! Португалия ли остава любимата ви страна в чужбина?
- Португалия и Гърция. Те ми харесват най-много и като климат, и като манталитет на хората.

- Хубави години в Беленесеш?
- Чудесни години! Невероятни. Пак с успехи. Спечелихме Купата на Португалия, участвахме в евротурнирите. Играхме срещу Барселона. Елиминирахме Байер Леверкузен в годината, в която те станаха носители на Купата на УЕФА. Това беше също голям международен успех, а аз вкарах гол.

С Купата на Португалия

- Малцина знаят, че тогава приемате в Белененсеш Боби Михайлов и Аян Садъков?
- Аз точно напуснах и отидох в Сетубал. Но се събирахме почти всяка седмица. Давах им информация, помагах им. Нормално между българи.

- Как е в Казахстан сега?
- Всяка една страна си има своя чар, особености, история. Мечтата ми беше да работя в такава обстановка, в тези бивши съветски републики или в самата Русия. Бях много близо до подпис в Азербайджан на два пъти. Но тук съм повече от доволен. Чувствам се у дома си. Още малко съм затруднен с руския, тъй като не го бях ползвал над 20 години. Но спомените започват да се връщат. Знанията също.

Като капитан на Сетубал се поздравява с Любо Пенев преди приятелски мач срещу любимия ЦСКА

- Чувал съм за местните хора, че са много добри?
- Учтиви, добронамерени. Изключителни! Не мога да се нахваля за Казахстан, честно ви казвам! Да благодаря на Господ, че ми даде тази възможност. И в Атирау, и в Кайсар. Много, много съм доволен. От екипа, от ръководството, от феновете. От всички.

- Видях ви с екипа да яздите коне – с Тошко Янчев и Анатоли Нанков?
- Това беше идея на ръководството. Разпуснахме. Вижте, напрежението е голямо. Непрекъснато мисля и говоря за футбол. Те ни разтовариха в прекъсването на шампионата заради националните отбори. Прекарахме си чудесно.

- Що за град е Къзалорда?
- Около 250 000 души, не е голям. Добре се чувствам. Заобиколен съм от хора, които се стремят всячески да ми помагат. От битово естество съм устроен, както аз исках. Работата върви, имаме добри резултати. В момента сме сензацията. Дай Боже, по-дълго време да останем на върха. Наясно съм, трудно ще е да задържим челните места, но ще се преборим. Знаете, аз съм характер. Лесно не се предавам. Моите цели винаги са високи.

- Заедно ли сте настанени с Тошко Янчев и Анатоли Нанков?
- Една улица ни дели. Доволни са и те. Коментираме непрекъснато, че подобно отношение рядко се среща. Усеща се веднага - и в магазин да влезеше, и в кафене. Перфектно!

- Как виждате България от дистанцията на няколко хиляди километра?
- Не искам да изглеждам груб, но разочарованието ми е повече, отколкото искам. България се намира на прекрасно място. То зеленина, то красота. И планини, и море, и реки, и минерални извори. Господ ни е дал всичко. И вместо да си създадем добър живот… Хората се чудят как с пенсията само лекарствата да си купят! Камо ли нещо друго. Да си създадат удоволствие, да опознаят друга страна! Нямат тази възможност.

Тези управленци, тези партии! Кога най-после ще се наядат и ще започнат да мислят за хората! Не знам! Не виждам кога! Изнасилват, убиват, крадат старите хора по селата – никой не се трогва. Ужасът продължава. Какво да ви кажа? Ток, вода. Скачат. Кога водата стана толкова скъпа, не можахме да се усетим. Всичко поскъпва, а никой не се трогва, никой не му пука за нищо.

- И младите бягат?
- Какво да правят? Това е България. Най-красивата страна и не може да си създадем елементарни условия за живот, затова младите бягат. И с право.

- Добре де, ако вашите синове утре избягат, какво ще правите?
- Ще ги последвам, какво друго да правя!

- Много тъжна картинка, но е реалистична?
- Така го виждам, така съм го почувствал. Аз винаги съм бил откровен. Никога не съм откраднал, никога не съм измамил някого. Благодаря на Господ, че така ме е създал. И ще продължа по този начин.

- Нещо оптимистично все пак за празника?
- Дано ми подарят победа футболистите.