Конституционният съд може да възстанови машинното гласуване за местните избори

"Демократична България" и "Продължаваме промяната" сезираха днес следобед Конституционния съд (КС) за прекроения Изборен кодекс. Истинско машинно гласуване, а не принтери на бюлетини, обаче може да има най-рано на кметските избори тази есен.

На предсрочните парламентарни избори на 2 април, пети за последните две години, в най-добрия случай ще си останем само със скъпи принтери, в каквито т.нар. "хартиена коалиция" превърна машините за гласуване. Съществува риск хартията за тях изобщо да не стигне.

Пред журналисти вносителите на конституционната жалба обясниха, че сезират КС заради нарушеното равно избирателно право, възможността за разкриване на тайната на вота и обезсмислянето на машинното гласуване. 

Никола Минчев от ПП припомни, че един от аргументите на вносителите на промените в ИК бе даването на правото на избор на всички избиратели. След прекрояването на правилата обаче такова няма - право на избор нямат хората в малките секции, в болниците и специализираните институции, както и хората, гласуващи с подвижна избирателна секция.

Друг аргумент е начинът, по който бе прекроен Изборният кодекс - най-спорните промени, които практически заличават машинното гласуване, се появиха между двете четения, т.е. те са минали само на едно гласуване в зала. До момента КС няма такава практика.

"Това е законодателен процес, който от много години се случва в България. До момента не е санкциониран от КС, но може би в някакъв момент, и този мисля, че е подходящ, КС може да еволюира в тази си практика", добави Минчев.

Атанас Славов от ДБ добави, че според новия ИК има три вида бюлетина - хартиена бюлетина, бюлетина за машинно гласуване (това, което се визуализира на машината) и бюлетина от машинно гласуване (разписката). Той определи това като "законодателна каша".

В жалбата, с която OFFNews разполага, се посочва още, че правното значение на машинното гласуване юридически бе сведено до средство за отпечатване на нов вид “хартиена бюлетина от машинно гласуване”.

Какво предстои

Процедурата е разписана в Конституцията и Закона за Конституционния съд. След внасянето на жалбата предстои съдът да реши дали отправения към него въпрос е от неговата компетентност, като решението се взема на закрито заседание. Ако то е положително - се образува конституционно дело, а ако не - КС връща мотивирано становище до подателя.

Ако се образува дело за промените в ИК, КС може да поиска допълнителни становища и доказателства. Решението се взима с мнозинство от повече от половината от всички съдии, то се обнародва в "Държавен вестник" до 15 дни след заседанието. Решението влиза в сила три дни след публикуването на делото в ДВ.

Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане в сила на решението, като частта от закона, която е обявена за противоконституционна, спира да се прилага, а останалата част продължава да действа. 

По-рано днес правосъдният министър в кабинета "Петков" Надежда Йорданова коментира пред OFFNews, че конституционната процедура, съобразно установената практика, обичайно трае между шест месеца и година. Доц. Атанас Славов от "Демократична България" каза пред OFFNews, че очаква решение на КС най-рано през лятото. След това, ако КС определи част от текстовете за противоконституционни, то в Изборния кодекс ще се отвори законодателна празнина, която 49-ото Народно събрание ще трябва да уреди.

Как хартиената коалиция прекрои Изборния кодекс

Още в първия ден на 48-ото НС БСП се зае с прекрояването на Изборния кодекс и внесе стария си законопроект за връщане на хартиената бюлетина. Без изненада текстовете бяха приети. Между двете четения ГЕРБ и ДПС направиха над 100 предложения, които изцяло преправяха ИК и дори бяха извън обхвата на законопроекта. Председателят на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ обаче наруши правилника и ги подложи на гласуване за допустимост, което мина успешно заради желязното мнозинство на БСП, ДПС и ГЕРБ. Така изненадващо, вместо само да върне хартиената бюлетина паралелно с машинния вот, новото мнозинство се зае да заличава машинното гласуване. На 16 ноември се проведе второто четене на текстовете в комисия, като заседанието продължи почти 18 часа и за това време район "Чужбина" бе премахнат, заличен бе и Общественият съвет към ЦИК, чийто състав бе увеличен. 

След това текстовете се върнаха в зала за второ чете с обещанието на Йордан Цонев (ДПС), че ИК ще се гледа само в редовното заседание на парламента и с включени камери, за да е публично. Тогава с множество изказвания ПП успя да забави процеса и за цял ден НС успя да приеме само заглавието. На следващия ден по искане на ГЕРБ кодексът отново влезе в зала, като ПП и ДБ приложиха заучената практика и след 15-часово заседание, продължило до полунощ, народните представители не гласуваха нито едно предложение. На следващия ден депутатите успяха да стигнат само до първия параграф. В първия ден на декември се проведе и поредното 18-часово заседание за прекрояването на Изборния кодекс. Пленарният ден приключи в 02:54 ч. след процедурна хватка на ГЕРБ, ДПС и БСП, при която се стигна до любимата ситуация "пълна зала, няма кворум". До този момент окончателно машините бяха превърнати в принтери.

На 2 декември след 44 часа заседания хартиената коалиция окончателно прекрои Изборния кодекс. Във финалния вариант ГЕРБ запази район "Чужбина", но ще го въвежда от 2025 г., дистанционното електронно гласуване бе премахнато, а флашките останаха, но ги обезсмислиха. В последния ден, в който се разглеждаше ИК, дебатите бяха прекратявани без да има и едно изказване по същество. 12 дни след приемането на ИК, президентът Радев наложи вето. То бе преодоляно предколедно - в последния пленарен ден за 2022 г.