Трябва ли да убиваме насилниците?

Носът ми е чупен седем пъти. Челюстта – само веднъж, но на десет фрагмента – беше раздробена с бейзболна бухалка. От някакви млади, амбициозни мутри. Аз пък, от своя страна никога никого не съм убил. Освен като лекар, когато не съм бил достатъчно компетентен. Вие си мислите, че младият лекар не минава през това? В лекарския фолклор обаче, който е доста прикрит и непознат за непосветените, се казва често, че докато не са ти умрели еди колко си пациента, не си никакъв лекар. Такива ми ти работи. Ще се ходи в ада за известно време, това е ясно. 

Мразя отмъщението. Въпреки това го практикувам. Аз съм християнин, който се бори с демоните в себе си. Искам да съм съвършено добър, но най-често съм свиреп и зъл. Чернилката на живота – подобно на сажди от запалени автомобилни гуми – мазни и отровни – се лепи по душата ти с напредването на годините.

И ето сега: Едно момиче убива този, който се опитва да го изнасили.

В Стара Загора. Апропо, нека си припомним, че Стара Загора е град, унищожаван и изпепеляван до основи от насилници. А населението му е било избивано почти до крак, изнасилвано и погубвано – от насилници. Е да – случва се така по време на война. Но нали по време на война би било нормално (Боже, как се гавря, какъв сарказъм влагам в тия думи) насилието да се извършва между тия, които имат да делят нещо? И техните слуги…Между политиците (макар че те никога не усещат и капка от насилието, те се забавляват като луди, зли деца – имбецили), между полковниците, капитаните, ефрейторите и горките, набутани в кланицата войници, определени за пушечно месо? Но защо да бъде изклано и цялото население на един мирен град? Това ще има да го обмисляме дълго. Не говоря за турците. В Батак българите – мохамедани на Барутанлията са изклали българите християни. След Освобождението, което руснаците са ни наложили, без наше участие, просто в една от поредните войни за достъп до Средиземно море, банди от българи са изклали или изгонили от домовете им десетки хиляди турци. Хората са зли. Надеждата е в това, че всеки може да реши и да стане добър. Не да кара другите да стават добри – аз да го реши за себе си. Това е май единствения път. Но така де. Това са огромни теми, по които може да се говори безкрайно. За тъжната ни екзистенция.

Но аз се питам, питам, питам…

Може ли едно момиче от Стара Згора да убива? Този, който се е опитал да го изнасили. Как се постъпва в такива случаи? Кое е справедливо? Законът върши ли работа в такива случаи? Ние трябва ли да спазваме закона, пък ако ще той да е в абсолютен разрез с нашите изконни, човешки права и е извънредно несправедлив към нас?

И после – кого да съдим и за кого да жалим: За момичето, което е станало убиец или за убития изнасилвач?

И най-накрая: Има ли наистина такова нещо, като лоши и добри хора?

И още нещо – майката, ако е жива, на изнасилвача, за кого би плакала – за момичето, което го е убило или за своя син?

Неведнъж съм давал този пример, но тук пак ще си позволя д го дам: За търговците в храма, които Христос е изгонил, като ги е бил (вижте великата картина на Рембранд) и е изпотрошил стоката им – той добър човек ли е?

Ще ви кажа: Аз съм на страната на момичето. И целият град – подпалваната и изтребвана с особена жестокост Стара Загора – е на страната на момичето. Това е естествената, човешка реакция. Но законът може и да се окаже срещу него. И ето затова пак се питам – ако законът е против Големите, Истински, Човешки права – трябва ли ние да го спазваме? Ако законът е срещу нашите човешки, справедливи желания и интереси – трябва ли да го спазваме?

Мисля, че има един отговор – плюем на закона и не му обръщаме внимание. Хенри Дейвид Торо е написал чудесно есе преди сто и петдесет години по въпроса. Казва се Гражданско неподчинение. И общо взето там се казва, че Хората, а не Законите са важни.

Но ето: Нали изнасилвачът е бил човек? А сега е само купчина мърша…

Повечето ще кажат: Той не е човек, заслужил си го е. А аз ще настоявам – колкото и грозен, дебел, противен, зъл и порочен да е бил – той е бил човек. Злината не идва никога от една страна. Тя винаги е споделена енергия – тя се поражда винаги от две страни.

И така. Аз съм на страната на момичето. Мисля, че и аз на негово място бих постъпил по същия начин. Въпреки, че върху мене се е извършвало насилие безброй пъти, без аз да отвръщам, ако бях на мястото на момичето, бих постъпил така. И не искам тя да бъде съдена. Нека отново повярваме в Бог и в неговата преценка. И в неговата сила на прошката. Не, не се подсмихвайте снизходително. Това, което казвам никак не е наивно. Аз не съм сектант, християнски главозамаян фанатик. Аз съм ужасно скептичен, циничен, рационален и прозорлив човек. Но знам, че в такива драстични моменти на живота само това е спасение. Да повярваш в Бог и в точността на Неговата преценка. И затова: Не искам да бъде съдено от човешки съд клетото момиче, убило насилника си.

Но искам винаги да помни с разкаяние, че е убила човек. И че да се стигне до там може би е спомогнала по някакъв начин и тя.

А също така ще се помоля и за душата на убития. Това е.