Колко струва една платинена монета

В САЩ протича напрегнат дебат дали американското финансово министерство да отсече монета, деноминирана в един трилион долара, и да я депозира във Федералния резерв, който в замяна да напечати един трилион долара и да ги даде на правителството да ги изхарчи. И не, това не е шега.

Американските закони забраняват изпълнителната власт да контролира паричното предлагане. Както и забраняват на президента да взима заеми над определена граница, която конгресът определя. Това е причината за периодичните скандали около вдигането на тавана на дълга – Обама и демократите смятат, че няма проблем да взимат колкото се може повече дългове, републиканците традиционно се опъват, но историята е доказала, че цялата работа е повече шашма, отколкото истинска идеологическа позиция, тъй като дългът расте лавинообразно дори и по времето на републикански президенти. След като вдигнат целия свят на нокти, да не би САЩ да банкрутират, ако не бъде постигнато споразумение, 10 секунди преди крайния срок си стискат ръцете и типично по американски, светът е спасен, а президентът ще може да изхарчи още няколко трилиона. Този филм вече сме го гледали няколко пъти.

Поредният такъв театър се задава след около два месеца. И се възроди една идея, която стана умерено популярна през 2011, точно преди тогавашния театър (след който свалиха кредитния рейтинг на САЩ), а именно - финансовото министерство да отсече магическата монета и без да вдига тавана на дълга, да получи нужните трилиони. Без да влизаме в подробности, това е възможно, поради дупки в американското законодателство, позволяващи финансовото им министерство да сече платинени монети, без ограничения за номинал, за юбилейни нужди. Звучи безумно, нали?

Най-интересното в тази пародия е причината, а не хипотетичните ù ефекти. Кризата притиска както политиците, така и гражданите, и колкото по-дълго продължават икономическите трудности, толкова по-често всички започват да ровят под дюшеците, надявайки се от там да изскочи Бог от Машината или Deus ex machina.

Бог от Машината е практика в древногръцкия и римски театър, когато някой бог бивал спускан с въжета/кран (машина) от небето на сцената, за да спаси герой от невъзможна ситуация, да го измъкне от някаква безизходица. Постепенно, фразата придобива значение, отнасящо се до разрешаване на проблем. To не произтича от вътрешната логика на процесите, протичащи в този проблем, а е „спуснато“ отвън, често невероятно и водещо до чудодеен и често, но не задължително, неочакван завършек.

От едната страна, имаме политиците. На 9-и януари почина професор Джеймс Бюканън, който получи Нобелова награда именно за теория, която доказва, че политиците, в края на краищата, гонят собствения си интерес, когато формират публичните политики. Ето защо, днес политиците в тези страни по света, в които има хронични дефицити и огромен публичен дълг, се чудят как да решат този проблем, без да загубят популярност. Някои започват да се оглеждат за Бог от Машината –да отсечем магическа монета и централният банкер да ни напечата пари срещу нея, МВФ, ЕЦБ или Германия да дадат милиарди, които да изхарчим, и други такива фантастични или не толкова фантастични, но пък доста налудничави, сценарии.

От другата страна, избирателите продължават да се лутат, опитвайки се да формират мнение сред постоянната бомбардировка от политически PR. В някои държави, предимно такива с ниска корупция, съществена част от избирателите разбират дълговите проблеми и техните корени, но дори и там съществуват огромни обществени групи, които са нетни получатели от фиска и имат нулева мотивация да позволят на правителствата да спрат да взимат заеми и увеличават дефицитите, които се изливат върху тези групи през безотказните системи за купуване на гласове – тези на прекалено щедрото социално подпомагане. В други държави, предимно тези със средно и високо ниво на корупция, избирателите канализират своя гняв срещу политиците и бизнесмените, смятайки се за ограбени от тях (не без основание, но не и по начина, който те си представят в конкретния случай). Разбира се, изискванията на тези избиратели за още повече пари, идващи през социалните системи, няма как да бъдат удовлетворени, тъй като държавата и без това е задлъжняла прекомерно, къде поради вече раздути схеми за социално подпомагане или неефективни обществени поръчки от тип приятелски капитализъм. В крайна сметка, избирателите започват също да се оглеждат за Бог от Машината – къде да се национализира някоя фабрика, останала без поръчки (все едно, няма пак с пари на данъкоплатеца да се издържат бездействащите работници в нея), къде да се национализира някоя мина, в която митове и легенди описват баснословни залежи, къде да се одържави някоя петролодобивна компания. Разбира се, щом някоя от тези налудничави схеми бъде приложена, веднага кулата от карти се събаря, и ефектът е точно обратен – фабриката без поръчки завлича бюджета с още пари, а мината се оказва, че е станала скъпа за експлоатиране и загубите се прехвърлят от частния собственик на данъкоплатците.

Горчивата истина е, че нито за политиците, нито за избирателите, съществува Бог от Машината. Политиците са донякъде привилигеровани, защото с определени финансови и политически техники, повечето неморални, могат да избутат мандата, пък след тях да става потоп. Но ако желаят да запазят достойното си име в обществото и да бъдат запомнени с добро от бъдещите поколения, не политическият PR и финансовите фокуси от типа на платинената монета са начинът, а пътят на честността и трудните, но нужни реформи. Избирателите са в далеч по-неизгодна позиция. Първо, всичко в държавата се финансира с техните пари и когато те желаят политиците да им дадат нещо, то неизбежно е купено било то с техните, или с пари, взети на заем от неродените им внуци. Второ, опасните авантюри с национализации и експроприации в търсене на Елдорадо неизбежно водят до неприятни изненади, чиито последствия се носят от данъкоплатците, а не от политиците, просто изпълнили желанията на първите (и, по между другото, откраднали някой-друг милион от парите, наливани в национализираното предприятие).

А истината е много проста – единствено с повече и по-производителна работа и спестяване човек може да повиши благосъстоянието и богатството си. Няма кратък път до успеха и Елдорадо за избирателите, няма и магическа платинена монета от трилион долара за политиците. И колкото по-бързо го разберат всички, толкова по-малки ще са неприятните последствия от осъзнаването, че да получиш каквото си пожелаеш е древнокитайско проклятие, а не благословия.