Из делниците на един луд (23-27 март )

Понеделник, 23 март

„Първи депутати тръгнаха на работа с метро”, съобщава „Труд”. Засега само отделни депутати, по-точно двама. „Най-редовно с градския транспорт, пише „Труд”, се придвижва Светослав Белемезов от АБВ… С метрото неведнъж е забелязан да пътува и лидерът на ДСБ Радан Кънев, алармираха читатели на „Труд”.
„Алармираха…” Ще рече човек, че Радан е носител на тежко заразно заболяване, предавано по въздушно-капков път. И като кихне в метрото, две-три столични институции излизат от строя… Малко като виц. Направете място за болния от СПИН… Ей, едно място само исках, не целия вагон…

Пишат без да мислят…

„ДПС дава рамо на обновения ЛИДЕР”, съобщава „Преса”. Обновяването се състои в това, че сестрата на Ковачки става съпредседател на партията, заедно с ренегата на Бареков Стефан Кенов. Което си е голямо обновление. Е, Ковачки поне вече няма как да каже, че няма сестра…

„Поели сте по либералния път и ние ще направим всичко възможно да ви помогнем за членството в либералния алианс. Вие сте най-близката идейно и ценностно до ДПС партия.” Това издумал организационният секретар на ДПС Мустафа Карадайъ и Аллах не го поразил. Примерно да му отнеме дар словото… Какви идеи и какви ценности в една корпоративна партийка, където принуждават работниците да гласуват със заплахи за хляба им, бе, ага?!
Пропуснах да кажа за най-съществената част от обновлението. Сменили си името от ЛИДЕР на БДЦ. Важен акт. Спомняте си навярно как се промени БКП след като се прекръсти на БСП. Не ли?

На конференция с българската диаспора в ЕП Кристалина Георгиева, обяснявайки кои са ни основните приоритети, споменала и здравеопазването: „Трябва, вика, да спре източването на здравната каса. По една телевизия казах "каца", което не е толкова голяма грешка…"

Хич даже не е грешка. Ние още през далечната 2003 г. сме стигнали до тоя извод: „Здравната каца през 1999 г., по времето на Илко Семерджиев, купувала офиси по 2000 лв. квадрата в София, по 1800 във Враца, по 1100 в Търново и т.н. Значи на всеки квадрат средно по 1000 лв. са се връщали обратно към купувача или упълномощено от него лице. Верно каца! Каца без дъно. Отделно дето лъжат и крадат и джипитата, и в болниците. На едно място писали, че са направили аборт на 75-годишен дядка. А преди това му изписвали противозачатъчни, за да се нормализира дейността на яйчниците му. И кацата плаща на дедо Петко за яйчниците. Няма майтап, разправя го одиторката в кацата г-жа Петрова…”

Днес, 12 години по-късно, кацата още е без дъно. А ние си плащаме ли плащаме... Дето викаше Радио Ереван, който може с пари, който не може - със здраве…

Освен, че се източва, здравната ни система е и враждебна за пациента. Малко личен опит. Оня ден се оперирах от двустранна ингвинална херния, та затова ме нема миналата седмица, ако случайно сте забелязали. Обаче се оперирах в частна клиника. Не защото ме бият парите. Оказва се, че касата не плаща лапароскопски операции. И трябва да те режат по старомодния начин. Два пъти, защото при него не може да се направи двустранна операция. И си представете как трябва на два пъти да те режат, да те подмятат с дни по болниците… И не дай Боже, ако стане некоя дребна инфекцийка, всичко почва отначало…. В четвъртък след обяд ми направиха лапароскопия, в петък в 9 часа си се прибрах пеша до вкъщи. Днес, понеделник, докторът ми махна лепенките и вика айде бегай… Нема конци, нема шевове, нема болки… И както виждате, вече сме на тръстиката. Комфортът на пациента е едно на ръка, но помислете колко пари губи касата от лежане на пациентите по болници, храна, консумативи. Колко пари губи народното стопанство от болнични! И изобщо, откъдето и да го погледнеш, лапароскопията е новото, модерното, щадящото, полезното… И не разбирам защо касата отказва да плаща. Сигурно съм прост, затова не разбирам… И понеже съм прост, та съм и подозрителен. И имам подозрение, че ако бях минал по безплатните пътеки, можеше да ми излезе даже и малко по-скъпо. Щото само за избор на екип те цакат над 800 лв. После това да си носиш, онова да си купиш, на тоя да подадеш, на оня да подадеш… Пък, чувам, цветя и бонбони връщали… И като туриш чертата…

Вторник, 24 март

Лъчезар Иванов, по-известен като Лъчо Мозъка, станал доцент в Медицински факултет на СУ.
По този повод от Гражданската инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" поискали в писмо до Борисов и министър Танев проверка на обективността на конкурса. Обаче от министерството обяснили, че според закона проверка може да се прави само докато тече процедурата по хабилитация. При приключена процедура, казусът вече е в правомощията на съда.

С една дума, ходи го гони… Мозъка доцент, ще обучава хората, които в бъдеще ще ни лекуват и ще администрират здравната система!

Д-р Емануил Найденов вика по телевизора, че е направил справка за броя публикации на Иванов и е установил, че депутатът няма нито една публикация с доказана научна стойност.

През 2012 г. този титан на мисълта се опита да стане доцент в Медицинския университет. Но стана гаф, щото Лъчо, по липса на свои, си беше приписал две публикации на проф. Любомир Иванов. За късмет професора ги бил подписал само с Л. Иванов. Наръчно, та нема накъде повече. И всичко беше подредено, Мозъка единствен кандидат, рецензиите и становищата положителни (ако и да не му стигат публикациите!) и пенсионираният професор прецака всичко, като си позна статиите!

И сега този тарикат става доцент в СУ! Предлагам на научното жури, което го е избрало, да си направи сепуко. За липса на морал, или на компетентност, за каквото си изберат. Налага се да си разпорят… научната съвест. Ако я имат, де…
Само като го гледам… Знам, че теориите на Чезаре Ломброзо, и френологията на Франц Йозеф Гал, физиогномиката и т.н., че, по лицето на даден човек можем да преценим наклонностите му, са отдавна отречени. Но то не означава, че винаги са грешни.
И нека да напомним, че от Борисов, Цветанов и Лъчо Мозъка тръгна ГЕРБ. Сега да се е развил интелектуално, да се е развил, колко да се е развил?! Оня ден цитирахме поредния цветанизъм - „От целия политически живот само в ГЕРБ има политически живот.” А Борисов пък разправяше, че хората, които почиствали пътищата при последните снегове, „работили „по 20-30 часа в денонощието”. А за пилотите на хеликоптерите в Пловдив разправяше как с едната ръка спасявали, с другата държали лебедката, с третата ръка държали радиостанцията…
Някои неща не се променят.
„Край на икарусите в столицата”, съобщава „Труд”. Фандъкова се похвалила, че до средата на месеца динозаврите на градския ни транспорт най-после ще излязат в заслужена пенсия. Той и Бойко се канеше да ги пенсионира през 2008 г., но нещо му попречи.
Да ви призная, ще ми липсват. Спомням си, младеж бях, когато се появиха първите дълги „Икарус”-и по нашите земи. Ще да е било поне преди 40 години. Селяните от пазарджишките села го кръстиха „рамониката”, а също и „смокът”. А в Мало Конаре даже песен се пееше за него:

В цело село токът спрел
Само смокът свети
И се вие и се кърши,
ще се счупи в кръстът…

А пък колко народ събираше, не е истина! Веднъж от един слязоха 321 човека и четири овце. И всичките бяха живи.

Българският национален отбор по допинг бил хванат да вдига щанги... Това бил актуалният виц в момента, научаваме от „Сега”. Може да го научите и от „Преса”, но няма да ви кажат, че е виц, а ще останете с впечатление, че те са го измислили. Що така, бе! Не бива така!

Сряда, 25 март

Ексбанкерът Цветан Василев продал за един долар дяловете си в БТК, военните заводи “Дунарит“ и „Авионамс“, операторите на мултиплексите НУРТС и „Фърст Диджитъл“ и фирмата за пийпълметрични изследвания „Гарб“. Купувач е един бивш белгиец, некой си Пиер Луврие. Казвам бивш, щото е женен за рускиня. Между нас да си остане, бившият белгиец е в ролята на зицпредседателят Фунт от „Златния телец”, оня, дето вечно лежеше по затворите заради някой друг…

Вестниците на Пеевски вият на умряло. Много щях да се смея, ако Василев беше изклатил само Пеевски. Но и държавата ще изклати, тоест всички нас, щото явно става дума за фиктивна продажба. Новият собственик щял да поеме дълговете към КТБ, възлизащи на къде 900 млн., ама щял да ги плаща според падежите на кредитите до 2020 г… Демек някой друг път.

Тоя път банкерчето направи много глупав ход. Даде на държавата обществено приемлив мотив да се намеси. Пък може и от зор да го е направил, не от глупост. Бойко наложи бърза промяна в законодателството, вкарване на временни синдици и спиране на сделките. В името на националния интерес! Обаче ние, нали казахме, че сме подозрителен, та зад общия интерес съзираме сянката на Пеевски. Ще се появи един „стратегически” инвеститор, подобен на тоя, дето купи БТ, и всичко ще си дойде на мястото. Накрая някои ще се продрискат от лакомия.
Пък шефът на БНБ Искров разправя пред депутатите: „Няколко месеца ви чакам да изберете управител. Направете ми подарък, и без това имам рожден ден на 26 март.”

Заслужава подарък. Например две гривнички. Свързани с едно синджирче… Подходящ подарък с оглед на действията и бездействията му. Но не сме такива хора.

На вниманието на заинтересованите… етноси. Служителите в централен парк "Нешънъл Мол" (National Mall) във Вашингтон са в паника от нашествие на канадски гъски във водното огледало на парка. Изпонацвъкали всичко. Паркът е пълен с паметници на американски национални герои, факт, с който гъските не се съобразявали. И управата се чуди как да ги изгони.

Най-лесно тая напаст може да се пребори с помощта на естествения враг на гъските. Писал съм ви какво се случи с лебедите на кралицата преди време. При това на приемащата страна ще ѝ излезе напълно без пари. От нея се иска само да допусне естествените врагове на пернатите в парка. Няма нужда от квартири и други работи, те сами ще се устроят. И ток могат да си прекарат, и безплатна вода да си намерят…
У нас, откъдето е минал тоя естествен враг на гъските, те тотално са ликвидирани. При това изобщо не ни е било приоритет.

Пък в Санкт Петербург, по инициатива на някаква казашка организация, туряли бронзов бюст на Путин, докаран като римски император. Според атамана Андрей Поляков това е признание за способностите на руския лидер да „внася ред и да слага край на войни“.

Нема лошо. Ако постаментът е як и добре направен, другото са подробности. Едно време в Рим са обръщали главно внимание на постаментите. Императорите се сменят, сменят се и бюстовете, но постаментите остават. Точно това е имал предвид Станислав Лем: „Когато събаряте паметниците, запазете пиедесталите – те винаги влизат в работа.”
Калигула бил натурял из целия град свои статуи и бюстове. Наследникът му Клавдий разправя: „Статуите бяха два вида - статуи на чуждите божества, чиито глави Калигула беше свалил и заменил със своята, и онези, които си беше направил - всички от ценни метали. Първите възстанових, доколкото беше възможно, в първоначалния им вид, а другите счупих, претопих и от тях излях новите си монети…”
Та, ако казаците са хитри, ще направят един хубав постамент, и на него ще сложат един бюст със сменяема глава. И при всяка рокада на Путин с Медведев, само ще сменят главата. Струва ми се разумно.
Чудя се кога и у нас ще се пръкне някой комитет от интелектуалци, който да си постави за цел да тури бюст-паметник на Бойчето. Така, де, това на тенис игрището в Банкя е обидно! Борисов издялан от дърво, от пън по-точно. И не знам дали съзнателно, или случайно, но е същински Буда…
И нас си ни бива да дигаме паметници, но с руснаците не можем да се мерим. Когато през 2009 г. в Москва възстановиха статуята на Мухина „Работник и колхозничка” Александър Подрабинек написа в „Ежедневний журнал”: „А защо да не възстановим и паметника на Юда Искариотски, издигнат от болшевиките през 1918 г. в Свияжск под акомпанимента на разстрелите на местни свещеници и монахини? Богоборческата операция била осъществена от Лев Троцки, Всеволод Вишневски и Демян Бедни. По-късно паметници на Юда като “борец срещу християнството” били построени в Козлов (днес Мичуринск), а през 1921 г. - в Тамбов. Така комунистите отбелязали потушаването на Тамбовското селско въстание от бъдещия маршал Тухачевски, използвал срещу свои съотечественици отровен газ.”
Пък в японския град Ямагата, префектура Гифу, поставили нов световен рекорд. 1831 души седнали на един стол. Първият седнал на стола, вторият в скута му, третият в скута на втория и т.н. Без оглед на мъже и жени, както се падне. И, представете си, нямало нито едно оплакване. Ако у нас 900 души седнат в скута на други 900, не ми се мисли колко злоупотреби ще станат… А, бе, барливи сме си, нема що да се убеждаваме.

Четвъртък, 26 март

Вежди Рашидов, на когото от вчера викат Гробаря, разправя по телевизора: „Направил съм едно прекрасно гробище за българската интелигенция и култура, хората на духа. Нека бъде пример.”
И буквално е прав, и преносно.

Помните ли царския министър Божидар Абрашев? Той пък обичаше да ги изпраща. По едно време медиите го емнаха, че давал много пари за китки, та тогава той обясни: “Министерството ми не e на консервите, а на културата. Аз съм длъжен всяко погребение с венец, с кошница да го направя. Аз не определям кой кога умира, а като умре някой, се полага венец. Културата трябва да уважава своите дейци. Това става с някакъв знак.”
Така е. По една китка поне трябва да има. Макар че, дето викат хората, пиян да храниш и умрял да кичиш тя край нема. Като умре някой артист и институциите се сещат да го почетат – изпратят го с много китки, погребат го на хубаво място. И това са много хубави знаци. Само си мисля дали не може да се дава на културните дейци и по някой знак приживе. Може и финикийски.

Тато такъв, онакъв, обаче умееше да уважава културата. На тоя апартамент даде, другия за кола вреди, почивни станции им беше направил като слънце…

Като го споменахме, та се сетих. „Духът на Живков кръжи над Правец”, съобщава „Всеки ден”. Местните били убедени, че го боли заради разрухата в родния му град, а и в цялата страна, затова се явявал.

Най-често призракът можел да се види в събота преди обяд при паметника в центъра. Махал на хората. А на зазоряване се явявал над езерото. Съобщавам ги тия работи, та, ако има крайни носталгици сред вас, да идат да го видят и да му помахат.

Петък, 27 март
В Румъния арестували министъра на финансите Дарий Валков за корупция. Като кмет на град Слатина взел милиони евро подкупи от строителни предприемачи, на които уреждал поръчки.
И пак изниква въпросът: Как ще ги стигнем румънците?!
У нас седма година се точи делото „Батко и Братко”. Още е на първа инстанция. Сигурен съм, че вече сте го забравили. Случаят стана известен като „Батко и Братко”, но те всъщност, както в приказките, бяха трима братя и заедно крадяха златната ябълка. Веселин Георгиев беше шеф на пътния фонд и в това си качество беше дал поръчки за 120 млн. лв. на фирма на брат си Емил. Третият брат пък имаше фирма за добив на строителни материали. А другарят Станишев обясняваше как нямало конфликт на интереси, ако че от ЕК ни спряха парите по няколко европрограми.
Вчера разпитвали Орешарски. Рекъл, че докато Георгиев е оглавявал фонда, министерството направило редица проверки, но те не са установили никакви нарушения. А ЕК спряла програмите заради писанията по медиите. Какво ли друго да рече...
Та да ви кажа как ще ги стигнем румънците: никак.
А да стигнем румънците е една толкова мизерна цел, че нема накъде повече…

Да ви обърна внимание на нещо преди да ви кажа чао. В днешния текст има множество препратки към неща, които сме писали в миналото – за касата, културата, образованието, борбата с корупцията. Така се случи. Но и да бях искал, нямаше да мога да измисля толкова убедително доказателство, че се движим в кръг. Ако изобщо се движим.

To be continued