Българският хелзинкски комитет е категоричен, че главният прокурор е отговорен за почтеността на разследването за смъртта на убития вчера човек.

Във връзка с инцидента от вечерта на 15 октомври 2015 г. край град Средец, при който бяха задържани над 50 лица и загина мъж от афганистански произход вследствие изстрел, произведен от служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), Българският хелзинкски комитет изрази позицията си чрез прессъобщение:

"Като се вземе предвид информацията, предоставена на извънреден брифинг на главния секретар на МВР, Георги Костов и окръжния прокурор на Бургас, Калина Чапкънова по-рано днес, задържаните лица, включително пострадалият, не са застрашавали ничий живот или здраве към момента на произвеждането на смъртоносния изстрел. Следователно, употребата на оръжие, в това число произвеждането на изстрел във въздуха, е била незаконна, тъй като е в разрез с императивния стандарт за абсолютна необходимост при употребата на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи, залегнал в Закона за МВР през 2012 г. в изпълнение на Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ).

Този стандарт забранява употребата на огнестрелно оръжие, когато тя не е абсолютно необходима. В случая тя не е била необходима, а още по-малко – абсолютно необходима: бежанците не са били въоръжени и не са използвали оръжие. Ето защо, дори ако след безпристрастно, навременно и ефективно разследване, каквото сега прокуратурата дължи, да би се оказало, че не е налице престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и няма основание произвелият изстрела полицай да понесе наказателна отговорност, това не би отменило отговорността на държавата за нарушение на правото на живот на убития човек по смисъла на Член 2 ЕКПЧ. Такова нарушение е налице поради свръхупотреба на сила.

Снощното деяние е закономерно следствие от системната пропаганда срещу бежанците, провеждана от страна на български официални лица на най-високо равнище. Тази пропаганда представя от няколко години бежанците като заплаха за българите и създава обществена нагласа на страх и нетърпимост към влизането и присъствието на чужденците в България. Тази официална реч на омразата е в пряка причинна връзка с престъпленията от омраза, които в целия период от увеличаването на бежанския поток към България до днес отбелязват значим ръст. Публичната и масова реч на омразата, произвеждана от обществени фигури и разпространявана от медии, култивира обществена среда, в която нормата е търпимост към такива насилнически актове. Същевременно насилниците се радват на безнаказаност. Досега няма нито един ефективно преследван извършител на престъпление от омраза срещу чужденец.

Не може да се пренебрегват и разкритията на журналиста Росен Цветков и оператора Георги Тотев от декември 2013 г., които със скрита камера заснеха признанието на полицай, охраняващ границата на България с Турция край Елхово, който е бил служебно инструктиран да посреща бежанци с „Бой и на обратно“.

Несъстоятелно е мнението, изказано по-рано днес в публичното пространство, че употребата на огнестрелно оръжие при охрана на границата е всякога оправдана. Такова мнение няма нищо общо със закона, разяснен по-горе. То отразява, освен невежество, тъкмо такива ксенофобски настроения, каквито водят до престъпленията от омраза. Освен това чужденците вече са били на територията на страната – на десетки километри от границата: и по най-формални белези не може да става въпрос за охрана на границата. Но и да не бе така: на границата, както и навсякъде другаде, българските гранични полицаи са подчинени на българския закон, който съгласно международното право им забранява да използват оръжие срещу хора, които не застрашават ничии живот или здраве.

Сега прокуратурата дължи да разследва по възможно най-бърз, безпристрастен и задълбочен начин случилото се. Срамна склонност на българската прокуратура е да проявява пристрастие към полицаите в случаи, когато те са отнели човешки живот. В редица такива случаи държавното обвинение действа така, че да прикрие служителите на МВР и те да не понесат наказателна отговорност. Това е потвърдено в редица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, в които е установено, че разследването на полицейски насилия и свръхупотреба на сила е неефективно и пристрастно.

В случай като този, заради който очите на цяла Европа са върху България сега, да не говорим за страните, откъдето идват бежанците, гонени от варварствата, разрушили света им, за да срещат смърт в „цивилизована“ Европа, лично главният прокурор е отговорен за почтеността на разследването."