Повечето от нас вярват, че се нуждаем от 8 часа сън на денонощие, но това може да е само до достигането на определена възраст. Екип изследователи от университетите в Кеймбридж, Великобритания, и Фудан, Китай - цитирани от Дойче веле - са установили, че 7 часа сън на ден вероятно е идеално за хората на средна възраст и при възрастните като цяло.

Според изследването, публикувано в списание Nature Aging, седемчасовият сън е оптимален за добрите познавателни способности и за психическото здраве.

Изследователите са проучили данни от близо 500 хил. души на възраст между 38 и 73 г. Те са открили, че както недостатъчният, така и прекомерният сън имат връзка с влошаването на когнитивните резултати и душевното здраве.

Участниците в изследването са предоставили данни за своя режим на сън и са отговорили на въпроси за благосъстоянието и психическото си здраве. Те са изпълнили и редица задачи, измерващи тяхната скорост на обработка на данни, визуалното внимание, паметта и уменията за решаване на проблеми. Тези, които са спали непробудно седем часа, са се справили по-добре с всичките задачи.

94% от участниците са били с бял цвят на кожата, затова не е сигурно, че резултатите са валидни и за цветнокожите или за хората от други етнически групи или културни общности.

Най-добри резултати са показали хора с несъществени колебания в своя режим на спане за дълги периоди от време, придържащи се към въпросните "златни" седем часа. Казано по друг начин: недостатъчните 4 часа сън преди важна среща не могат да бъдат "компенсирани" на следващата нощ дори с 10 часа сън.

"Добрият сън е важен на всички етапи от живота, но това важи особено с напредването на възрастта" - твърди Барбара Сахакян, преподавател в университета в Кеймбридж и съавтор на изследването. Учените смятат, че липсата на сън вероятно възпрепятства процеса на пречистването на мозъка от токсини. Те твърдят още, че нарушаването на бавно-вълновия или на дълбокия сън може би влошава и познавателните способности.

Когато дълбокият сън е нарушен, това се отразява на консолидацията на паметта и може да доведе до натрупване на амилоид. Амилоидът е протеин, който, ако не функционира добре, може да причини отлагания в мозъчните съдове, характерни при някои от формите на деменция.

Недостатъчният или прекалено дългият сън могат да са рисков фактор за влошаване на когнитивните способности при напреднала възраст.

Данните показват още, че продължителността на съня може да е свързана с разликите в структурата на мозъчни области като хипокампуса, смятан за център на паметта и обучението, и префронталния кортекс, отговарящ за съзнателните движения.

Рискът от развитие на Алцхаймер и деменция - болестите на старата възраст, свързани с нарушения на познавателни функции - има отношение към продължителността на съня. Затова изследователите смятат, че бъдещите изследвания в тази област ще са много важни.