Времето е мозък: Само двама от десет души с инсулт стигат до болница навреме

Едва двама от десет души, получили инсулт, стигат до болница навреме, за да им бъде приложено ефективно лечение. Всяка минута болният губи близо 2 млн. нервни клетки.

Данните съобщи доц. д-р Росен Калпачки, невролог и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ "Св. Анна", София. Етапите в оказването на първа помощ и съвременното лечение на инсулта бяха представени на блицконференцията за журналисти "Инсултът - поглед в черната кутия 2.0 - Лечение на инсулта". Организатори на събитието са Асоциацията за инсулт и афазия, в партньорство с Българското дружество по инсулт и CredoWeb.

"Тел. 112 е първата стъпка към оказване на помощ при инсулт. През 2023 г. сигналите за неврологични състояния са 95 936 спрямо 105 552 през 2019", каза инж. Малвина Биримирска, началник на Районен център 112 – София. По думите ѝ операторите на линията са добре обучени, бързо осъществяват контакт с центровете за спешна медицинска помощ, тъй като има точни протоколи за реакция при обаждане с такъв проблем. Работата им се улеснява и от възможността за локализация на обаждането, заяви инж. Биримирска и допълни, че линия 112 има мобилно приложение, което осигурява достъп на лицата със слухови и говорни увреждания.

"У нас инсултът все още не се приема за свръхспешно състояние и това е сериозен проблем"

"Тел. 112 никога не дава заето. Дори в конкретния център за спешна помощ да са заети линиите, търсим центровете в други градове, за да не губим време. Данните се записват в електронно досие, което се пази 5 години", обясни тя.

"За да е ефективна спешната въздушна помощ при инсулт, трябва да има карта на центровете за лечение на тези състояния", заяви д-р Диян Ганев, ръководител на смяна в координационната централа на Центъра за спешна медицинска помощ по въздух. Важно е да се изчисли точно времето за активация, достигане на мястото и транспортиране на пациента от мястото на инцидента, подчерта той и допълни, че трябва да бъдат създадени протоколи за триаж - телефонен; присъствен от наземен екип на спешна помощ; на дежурен невролог при трансфер от една болница в друга и правила за активация на спешната въздушна помощ.

Бързата реакция при пациентите с инсулт е от решаващо значение за изхода от заболяването, каза д-р Десислава Кателиева - председател на Националната асоциация на работещите в Спешна помощ. Според статистиката на центровете за спешна медицинска помощ от 2022 г. 76% от получилите инсулт са преведени в лечебно заведение с линейка, а останалите 24% са били докарани от близки до болницата. Близо 1/3 от пострадалите не са имали достъп до медицинска помощ в първите минути и часове от получаването на инсулт, подчерта тя. По думите ѝ често няма гаранция, че специализираната помощ ще бъде оказана навреме, тъй като информацията за свободните легла в болниците не е актуална и се налага линейките да обикалят, а това допълнително забавя достъпа до лечение. Д-р Кателиева заяви, че има ясен протокол за действие и спешните медици реагират професионално и адекватно при подобни здравни инциденти.

Доц. Калпачки: При инсулт най-важно е максимално бързо да стигнете до болница

Увиснала страна на лицето, затруднения в движението на едната ръка, неясен говор са симптомите, които сигнализират за инсулт, обясни д-р Боян Патов от Спешното отделение на болница "Св. Анна". Възможно е също да има загуба на равновесие, изтръпване на лицето или крайниците. Важно е да се окаже медицинска помощ в рамките на "златния час", тъй като това е критичното време за ограничаване на последствията от инсулта, подчерта медикът.

"При двама от десет души се търси спешна помощ след появата на симптомите. Останалите осем избират да изчакат, разчитат, че симптомите ще отшумят, а всъщност влошават състоянието си", каза доц. Калпачки. Според статистиката страната ни е в челните места по смъртност от инсулт, но въпреки негативната позиция у нас липсва регистър на инсултите. Данните в този регистър биха показали слабите места в лечението на заболяването, каза неврологът.

По думите му инсултът е лечим и един от методите е тромболизата. При нея се инжектира медикамент, който разрежда кръвта и разгражда тромбите, с което се възстановява кръвотока в мозъка. Въпреки че тромболизата дава възможност пациентът да бъде изписан без сериозни поражения и да продължи живота си пълноценно, методът не се прилага достатъчно у нас. Според доц. Калпачки в много от болниците се страхуват да прилагат тромболиза, тъй като има много противопоказания, които трябва да се вземат предвид. Доц. Калпачки обърна внимание и на организацията в центъра за инсулти в "Св. Анна", където срокът за подготовка на пациента е максимално съкратен.

Липсата на stroke центрове (центрове за лечение на инсулта) е сериозен проблем. Изграждането им може да бъде заложено в Националния план за лечение на инсулта, който обаче все още не е факт, констатира специалистът.

97% от пациентите с инсулт у нас не получават модерно лечение

Тромбектомията е другият подход при лечение на инсулта, посочи д-р Нурфет Алиоски, началник на отделението за ендоваскуларно лечение, Клиника по неврохирургия в болница „Света Анна“. При този метод до тромба в кръвоносния съд в мозъка се достига с катетър, който го изсмуква. Този метод не изключва тромболизата и много често е "резервен вариант", ако медикаментът не успее да разруши тромба.

По думите на д-р Алиоски у нас вече съществува възможност за успешно прилагане на телемедицина при лечение на инсулти. Неврохирургът може в реално време да проследи състоянието на пациента чрез интернет връзка и да насочи свой колега как да проведе лечението.

В България инсултите изпреварват инфарктите, но има сходства между двете състояния, заяви проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетска болница „Аджибадем Сити клиник“. Той цитира световната практика, според която лечението на инсулта започва още в линейката с инжектирането на медикамента, който разгражда тромбите. Линейките са оборудвани със скенер, което още повече скъсява времето за диагностика, подчерта кардиологът и увери, че съвременната медицина има инструменти за реакция и в по-късен етап от настъпването на инсулта, стига да има достатъчно съхранена мозъчна тъкан.

Днешното събитие е вторият образователен модул за журналисти. Следващите издания са посветени на профилактиката на инсулта, на рехабилитацията и терапията на пациентите и на живота след инсулт. Повече за инсулта можете да намерите в инфобота на Асоциация за инсулт и афазия. 

Следете новините ни в GoogleNews