"2,38 на сто са тромболизите у нас, при средно за Европа - 10 на сто и препоръка за нашата страна до 2030 г. този процент да е бъде 15 на сто от случаите. Тоест 97% от пациентите у нас не получават модерната терапия на исхемичния инсулт.

Това каза в интервю за БНР ръководителят на Центъра за диагностика и лечение на инсулти в УМБАЛ "Света Анна" доц. Росен Калпачки.

По думите му още по-жалкото е, че тези 2,38% от исхемичните инсулти, при които се прилага модерното лечение, се извършват в един ограничен брой звена в България. "Всеки трети случай на съвременно лечение на инсулта в България е в УМБАЛ „Света Анна“. Това го казвам със съжаление...", подчерта неврологът и допълни, че в огромна част от нашата страна пациентите нямат достъп до съвременно лечение. 

Доц. Калпачки каза още, че Националният план за инсулта и неговото приемане е вече остаряла необходимост. 

Очакваме от Министерство на здравеопазването съпорт по създаването на национален регистър на инсултите, организация по обучението на други колеги, които искат да работят с новите методи и неврологичните отделения да станат центрове по инсулти, и тези центрове да бъдат сертифицирани, какъвто е нашият, допълни той.

Неврологът отново подчерта, че инсултът е свръхспешно състояние и спешният транспорт до специализиран център е от огромно значение. "4 часа е времето от началото на инсулта, за да се приложи животоспасяващата процедура тромболиза. Това е времезависим процес", каза той.

Ако премахнете тромба чрез метода тромболиза няколко часа по-късно от този прозорец от 4 часа, не само, че няма да помогнете, можете да докарате на пациента по-голяма беля... това може би единственият медицински аргумент много колеги да се страхуват да прилагат тромболизата. След тези часове такова лечение не трябва да се прилага - максимум до 4 часа и половина може да се стартира лечението, като това включва момента от възникването на първите симпотми до идването в болницата, посочва доцентът.

Той отново подчерта важността на бързото придвижване до медицински център още с първите симптоми.

"Близките са тези, които трябва да дадат на лекарите точния час на началото на инсулта, за да се приложат модерните методи, всичоко това трябва да се случи в тези 4 часа", обяснява той.

Доц. Калпачки посочва и друг нерешен проблем, свързан със заплащането по клинична пътека на инсулта, тромболизата и ендуваскуларното лечение, което също понякога се прилага при някои пациенти.

Ендоваскуларното лечение не може да се плати по линия на НЗОК, ако е пациентът е от тяхната болница, ако е приведен от друг център, трудът им ще се заплати. Тоест НЗОК покрива едната или другата процедура. Затова ние сега търпим проверки, обяснения и нерви със НЗОК, когато сме приложили и двете процедури едновременно в нашия център на пациент, приет при нас с инсулт. Пазя си писмото, което съм изпращал нееднократно до МЗ и Експертният съвет по неврология, на този етап нямаме никакво решение на тази недомислица, казва специалистът.