По-озеленените квартали имат по-здрави жители, а смогът може да ни вкара в болница дори със седмица закъснение, показват резултатите от две първи по рода си проучвания за обществено-здравните ефекти от замърсения въздух в градовете в България, съобщиха от Сдружение „За Земята“.

Двете изследвания, извършени от български учени и организации с обществена полза, разглеждат отражението на основни замърсители върху общественото здраве в град София от две допълващи се гледни точки и показват тревожни взаимовръзки. Резултатите от тях са публикувани в престижни международни научни издания.

Около 70% от населението на страната живее в градски райони, а повече от една трета – в четирите най-големи града: София, Пловдив, Варна и Бургас. Столицата е избрана като обект за анализ поради две основни причини – като най-голям урбанизиран район в страната и поради факта, че въпреки усилията, положени през последните десетилетия, жителите на града все още са изложени на високи нива на фини прахови частици.

Първото проучване за оценка на здравното въздействие по Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, финансирано от Министерството на образованието и науката, показва, че се наблюдава повишен риск за прием в болница поради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни заболявания след излагането на замърсен въздух. Този ефект в повечето случаи е отложен и настъпва със закъснение от няколко дни до седмица.

Изследването е първо по рода си за краткосрочните ефекти на замърсяването на въздуха върху хоспитализациите специално за България, защото обхваща толкова дълъг период от време (десет години – от 2009 до 2018 г.) и използва напреднали методи на статистическо моделиране.

Данни за замърсяването са използвани от автоматична станция „Хиподрума“, тъй като това е единствената станция в София от Национална система за мониторинг на околната среда към Министерството на околната среда и водите, в която се измерват концентрации на фини прахови частици.

Замърсяването от трафика, свързано както с азотния диоксид от двигателите с вътрешно горене, така и с шума, се свързва с по-лошо здравословно състояние на живеещите наблизо, показва новото изследване на българските учени. В същото време, ако кварталът е по-озеленен, шансът участниците в проучването да се оплакват от здравето си е много по-малък.

Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и здравната информационна система имат обективни ограничения. Това изисква по-задълбочено проучване за определянето на пространственото разпределение на замърсяването и излагането на населението на вредното му влияние в София. Поради липсата на такива данни, учените очакват, че ефектът от замърсяването е още по-осезаем.

Известно потвърждение в тази посока се получава от втори проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ през 2021 г. С помощта на интервюта лице в лице екипът провежда собствено епидемиологично проучване, в което участниците в анкетата са подбрани от различни части на града.

Събраните данни в периода 16 юли – 7 декември 2022 г. включват 917 неинституционализирани, компетентни и владеещи български език възрастни лица в трудоспособна възраст (18–65 години), които са живели на настоящия адрес най-малко пет години преди интервюто.

Резултатите по отношение на самооценката за здравето показват, че за всеки 5 μg/m3 нарастване на азотния диоксид (NO2), вероятността от една степен по-лошо здравословно състояние, оценено по скала с пет степени, самодекларирана чрез стандартизиран въпрос „как най общо определяте здравето си“, се покачва с 56% (съотношение на шансовете 1.56).

Не само замърсеният въздух обаче изглежда свързан с общото здраве на участниците. По-високи нива на самолетния шум с 5 децибела се съотнася с около 20% по-голяма вероятност от по-лошо здравословно състояние, а от железопътен шум – с около 10%. От друга страна, по-високата степен на озеленяване в квартала и прекарването на повече време сред природата са свързани със значимо по-малък шанс участниците да съобщят лошо здравословно състояние.

Данните са съобразени с местоположението на жилището на всеки участник в проучването спрямо автомобилния трафик чрез концентрациите на азотен диоксид , получени на база на средногодишни концентрации през 2021 г. от независимо измерване в 27 локации в столицата на България.

Проектът се нарича „Разработване на методология за оценка качеството на въздуха и влиянието му върху човешкото здраве в градска среда” и се извършва от Софийски университет „Св. Кл. Охридски” с разширен екип от учени от различни институции (Медицински университет – Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия) в сътрудничество с Екологично сдружение „За Земята“ и общинското предприятие Софияплан.

Взети заедно, двете изследвания представляват най-актуалните към момента епидемиологични проучвания в страната на обществено здравните ефекти причинени от замърсения въздух, съобщиха още от Сдружение „За Земята“. Следващата цел ще е преодоляването на ограниченията за събирането на данни и провеждане на проучвания, които да са по-мащабни и прецизни.

Предвижда се прилагането на нова авангардна методология за локална прогноза за качеството на въздуха с фина резолюция. Тя се разработва в подкрепа на управлението и планирането на здравословна градската среда и начин на живот за град София като пилотно проучване, но ще бъде приложима за всяка друга градска среда.

Данните от информационната система на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за качеството на атмосферния въздух показаха, че от 2020 г. до 2023 г. има ясна тенденция към намаление на броя на превишенията на пределнодопустимите стойности за средноденонощната (СДН) и средногодишната норма (СГН) на фини прахови частици (ФПЧ) в цялата страна. От ИАОС обръщат внимание, че според Програмата на ООН за околната среда замърсяването на въздуха е най-големият здравен риск за всички времена. Над 99% от хората дишат въздух, който не е безопасен и това може да доведе до сериозни последствия за здравето.