Преждевременно родените деца са подложени на множество медицински процедури, обикновено без никакви болкоуспокояващи медикаменти. Нови изследвания сочат, че в резултат на това те може да имат проблеми със стреса през целия си живот, съобщава сайтът "Нашите недоносени деца".

С напредването на медицинските технологии, недоносените бебета могат да получават животоспасяващи терапии във все по-ранна възраст. Въпреки това, техните бели дробове, сърце и други органи може да не са напълно оформени, което изисква много медицински процедури. По-голямата част от тези интервенции се извършват без болкоуспокояващи.

Проучване, проведено от д-р Никол Виктория постдокторант от Университета в Минесота и д-р Ан Мърфи, заместник-директор на Института по неврология в Университета в Джорджия, е имало за цел да разбере какъв ефект и последици имат тези тежки преживявания върху недоносените новородени. Резултатите от него са публикувани Healthline.com.

Преждевременно родените бебета (родени преди 37-а гестационна седмица) са малки, боледуват често и се нуждаят от медицинска помощ. Те прекарват средно 25 дни в интензивното неонатологично отделение, където са подложени на средно 10 до 18 процедури на ден. Тези процедури са болезнени и могат да предизвикат възпалителни процеси, но 65 на сто от тях се извършват без предварителна и/или последваща анестезия или аналгетици и средства, потискащи чувството за болка, болкоуспокояващи лекарствени средства – посочва д-р Виктория.

История на болката

Защо недоносените бебета не получават болкоуспокояващи медикаменти?

“Ако проследим в исторически план, винаги се е приемало, че новороденото не е в състояние да реагира на каквато и да е болка, защото сетивната система е недоразвита“, обяснява д-р Мърфи.

Освен това опиоидните аналгетици затрудняват дишането и за недоносено бебе, чиито бели дробове се борят да функционират, всяко въздействие върху дишането може да бъде смъртоносно.

Това виждане започва да се променя през 80-те години на миналия век, след като става ясно, че редица недоносени бебета са били подложени на тежки операции без упойка или аналгетици.

Един от най-известните случаи е на малкия Джефри, който претърпява сърдечна операция само с паралитик, който го оставя напълно буден, докато отварят гръдния му кош. Бебето умира скоро след това от сепсис, неспособно да издържи на огромния шок, който преживява тялото му. Но нагласите се променят бавно.

„Беше обичайно, а в някои случаи все още е стандартна практика, да се осигуряват само дихателна подкрепа и паралитици, но без упойка, за хирургичните процедури“, посочва д-р Виктория.

Дългосрочни последици от болката

За да симулират преживяното, изследователите използват новородени лабораторни мишки, на които е поставена инжекция от възпалително вещество, коeто създава не само болка, но и физическа реакция, подобна на начина, по който човешките бебета реагират на нараняване.

Учените установяват, че дори само едно инжектиране има последствия. Всяка подобна инжекция, приложена в рамките на осем дни след раждането на малките – еквивалент на възраст от три до шест месеца при човешките бебета – кара мозъците на мишките да се пренастроят, променяйки трайно начина, по който обработват стреса и болката. Изследователите откриват, че нараняването в ранна възраст не само притъпява острата реакция към стреса, но и към остри стимули на болка.

Първоначално подобни промени изглеждат полезни, защото е необходима повече болка, за да се достигне до стрес и реакцията към стреса се връща към изходно ниво много по-бързо при вече възрастните мишки от експеримента. Но учените посочват, че това означава, че им отнема повече време, за да реагират и да избегнат болка, неприятни миризми или други стресови фактори в тяхната среда.

„Ако се наблюдава намалена реакция към нещо, което предизвиква безпокойство или трябва да предизвиква отвращение, това може да е проблем и да доведе до сериозни поражения“, отбелязват те.

В ново изследване, чието публикуване предстои, изследователите проследяват дългосрочните ефекти от болката при засегнатите опитни мишки и потвърждават тезата си, че в дългосрочен план те са много по-уязвими при стрес. Тъй като никога не са били в състояние да реагират правилно на болката, те никога не са се научили да се справят и със стреса. Тяхната реакция на хроничен стрес се активира по-лесно и те показват много по-тревожно и антисоциално поведение. Учените смятат, че тези промени в отговор на болката в ранния живот, се поддържат дългосрочно в зряла възраст.

Паралели при хората

Целта на изследователите е да разберат какво означават резултатите от проучването за недоносените бебета, които претърпяват не само една, а десетки болезнени медицински процедури.

Според нови изследвания резултатите са по-добри, ако се прилагат анестезия и болкоуспокояващи при бебетата.

“Има много доказателства, които сочат, че прилагането на опиоидни аналгетици на недоносени бебета по време на операция снижава риска от сепсис, намалява освобождаването на хормони на стреса и увеличава вероятността за оцеляване“, посочват учените.

Това може да даде надежда за по-щадящи процедури за недоносените бебета в бъдеще, тъй като техните дългосрочни резултати имат обезпокоителна прилика с изводите от изследването. От 11 до 14-годишна възраст, тези деца са с поне 28 процента по-склонни да страдат от тревожни разстройства, депресия или нарушения на вниманието, обясняват изследователите. А като млади възрастни, те са изложени на висок риск от разстройства като тревожност, депресия, имат проблеми с когнитивните и поведенчески реакции.

Изследователите изтъкват, че дори в момента за по-голяма част от болката при бебетата не се прилагат медикаменти и това трябва да се промени.

Неотдавнашно проучване е установило, че бебета в интензивното неонатологично отделение, които са били третирани с морфин като аналгетик, са показали по-добри резултати в дългосрочен план по отношение на изпълнителските умения. Според учените трябва да се даде повече гласност по темата, за да може да се предприемат мерки за модулиране на болката при бебетата след раждането.